Сега вече поотпочинал и наспал се мога да споделя малко по цветно преживяването.
Разказът ми ще започне забързано в началото както протича всяко едно пътуване по надалеч.
Станали в зори с нетърпение се настанихме в автомобила и с жадни очи зачакахме да видим невидяното. Времето беше като по поръчка прекрасно за сезона и това ни даде първата доза настроение. Докато се усетим вече бяхме на срещата с Росен и семейството му. Подхвърлихме по една широка усмивка и по един топъл поздрави и се запътихме към следващата точка от маршрута където беше срещата ни с zzarkoo (Л) всичко беше като по часовник пристигнахме буквално задно. Познахме се от раз без дори да се поколебаем. Часовниците вече биеха на очи.
Нямаше време за губене ускорихме до номиналната скорост на магистралата и се впуснахме в размисли как да успеем да се наговорим на предстоящата ни кратка среща.
След няколко часа вече бяхме на отбивката за Елена от където пък трябваше да се отклоним по непознат за мен път в балкана за с. Мийковци. Моите малчугани се забавляваха много и се опитваха да помагат в отгатването на пътя. Навлязохме в дива гора с тесен кривуличещ път с широчина за кола и половина. Гъстата гора го обгръщаше като, че искаше да си го вземе обратно и да го скрие завинаги от нас. Придвижвахме се плавно и бавно в тунел в морето от зеленина. През отворените прозорци вдишвахме прекрасния горски прохладен въздух в който се разнасяха пръските на потоците плискащи се покрай пътя. В тази омая лъхаше и на история. Дебели каменни довари и стари покриви приютявали стари балканджий живели задружно зада се запазят техните родове бяха разхвърляни по малките махали на многобройните селца.
Ето, че намерихме и прекрасната голяма къща на нашият домакин. Посрещнаха ни широко отворени масивни порти които приканваха с гостоприемството си. Паркирахме автомобилите си на калдъръма в зеления огромен двор. Всичко беше обрадено с цветя и потдържана мека трева.
Бяхме посрещнати любезно с широки усмивки и се заприказвахме така като, че беше поредна ни среща. Настанихме се в уникалните стаи за които завидях много. Всичко беше направено с вкус и майсторлък. Нямаше никаква масовка бях в друг свят с дърво и ковано желязо като пътешественик през времето. Минути след това големите маси под навеса на барбекюто бяха отрупани с инструменти и кутий с часовници, а ние очи в очи вече доизградихме изпреварилото ни приятелство. Говорихме наволя на всякаква тематика, смеехме се шумно като първите празни бутилки бира вече се търкаляха в един ъгъл.
Вече всички бяха пристигнали, а денят навлезе в следобяда. С Върбан се заехме с пориготвянето специално подбраната от него резепта за арменска гозба която щеше да засити всички ни.
След като солидно и бих казал попресилено количество вече къкреше на котлоните, майсторите на скарата се заеха с килограмите мръвки които бяха донесли.
Не знам как е текло времето по физичните закони, но нашето време беше по инак и не се повличваше от физиката. Дори вибрографите не можеха да ни върнат в нормалната честота.
Всички имаха поводи за радости и нетърпеливо споделяха това прекрасно чувство.
Трудно е да мога да разкажа за всичко и дори неправилно би било да се опитам да ви пренеса там където не сте бели. Затова заповядайте при следваща възможност. Ооо да то катава ще има непременно бъдете сигурни.
Поздрави!
.
Пиене като за воѝнишко изпращане,ама такова от преди 10ноември 1989г 
Лакардии-коѝ колкото може.И повярваѝте много можем.Че и подаръчета от "ръководството" имаше.Кеф 