roca написа:ами за 2609 не си спомням в момента до къде го добутах...мисля че просто прецаках анкерното колело чрез напъване на колкото, и не съм си играл да го отварял за да наместя колелото, но не е счупен де ;)
Абе ако си затегнал моста, а колелетата не се въртят, съм песимистично настроен :-)
Дай да ти дам още един акъл :-)
Когато наместваш ангренаж, трябва да я караш кротката, ама щом си се хванал, да не го оставяш, докато не го сглобиш. Безопасното положение на цапфите е единствено и само в камъните, при затегнати винтове на моста.
Почва се с нареждане на колелетата в долните камъни. Като ги наредиш, нежно поставяш моста отгоре, така че щифтовете да влезат в отворите. Някой път няма щифтове, а центриращи степенчати удебеления на самите отвори - това на по-новите руски щамповани платини и мостове.
Ако е някоя Молния, тежестта на моста е достатъчна. На ръчните често не е.
От известно времеб(от кварцовата епопея) почнах да фиксирам моста преди наместването с едно винтче. Ама го навивам на една витка, колкото да не падне.
И почвам наместването. Всякакви метални инструменти - настрани. Само клечки за зъби, подострени, ако е нужно.
Клечка в лявата ръка, и клечка в дясната, а машината - на подставка.
С едната клечка леко клатиш моста, а с другата - едно от колелетата. Гледаш да е най-неудобното. И то трябва да е най-близко до завития винт.Като го наместиш, разбираш по два признака - наместеното колело почва лесно да се върти, а мостът слиза надолу с малко. Следва съседното, което вече е зацепено с наместеното. След него - следващото, и така, докато мостът САМ легне на място. Ако са зацепени всички колелета, като леко бутнеш централното, ангренажът се засилва яката.
И после следва затягане на винтовете. По малко! С постоянна проверка на свободното въртене. Иначе като нищо ще разместиш цапфа и ще я счупиш при затягането. След като завиеш до упор, ама без никакво усилие, първият винт, навиваш и другите. И постоянно проверяваш, да не би да е заклинил ангренажа. Ако да - развиваш и - отначало.
След като навиеш всички винтове, ги затягаш. И пак проверяваш въртенето (старите майстори му казваха "трен").
Като всичко е затегнато, си готов. Да продължиш, да пиеш бира, да прибереш полусглобената машина в пликче и в кутията.
Има машини, на които мостовете вървят стегнато в щифтовете. Такива са големите секундомери Слава. Това е разбираемо, ама си е онодило таковато: не стига,мче механизмът е сложен, ами и сглобките са стегнати. Ама иначе не става - секундомерът тежи четвърт кило и частите му са големи.
Та това е един от малкото часовници, които искат усилие при сглобяване. Затова е и труден.