chasove.com

Именно точно това се опитвах да му кажа да не прави , на линка който сте дали виждам полумъртва батерия нагрявана до 250 градуса за да се запои.Както казваше единколега в Меито преди 30 години
"Това не се прави така"
В някои 18650 има на единия полюс малка платка 18 мм диаметър и 1-2 дебелина с чип който работи двупосочно контролира заряда и ограничава тока на консуматора ,като защита от презареждане и после от претоварване и късо.Лошото ,че е за 3,7 волта .Ако ще се прави капачка, хубаво да е нещо такова.

Или друга идея едно време захранването на пионерчето беше звънчев трансформатор селенов пакет и кондензатор, при тия токове би трябвало пада върху двете пластини да е 0.2 .Технологично ми се вижда лесно да изрежеш две кръгчета и да пробваш.Ако намериш м25с1800 жив разбира се.
Поздрави

varban написа:

varban написа:Сега е почти една секунда напред.

До преди три часа беше добре, после се къпах и постоя на по-студено. Резултат +4 секунди. Ама че машинка!

И сега е +4 секунди!

dreadx написа:Той мисли да направи някаква капачка, в която да има диод - така че като се сложи батерия, да смъква едни 200-300 миливолта и цялото това нещо да е като преходник за ашладисване на нормална AG-7 батерия - в мястото за руската батерия.

Точно така! И то - ако се наложи. Щото на 1.4 волта, което е малко над щатното напрежение за новичък живачно-цинков елемент, работи по-добре, отколкото на 1.2, което си е щатно напрежение. В австралийската страница има добри графики за капацитета и напрежението на различните достъпни елементи.
Първо за капацитета:



Цинково-въздушните ги отписваме. Те не трябва да работят в часовници, освен ако часовниците са изцяло стъклени
Сребърните са по-яки от живачните. А алкалните - по-слаби. Но не е в това работата, а в постоянството на напрежението:



Ако е верен графикът де Щото баш на кандидата за замяна, на сребърноокисните елементи, функцията е такава, че ако преди 30 години бях я показал на лабораторна работа по електрохимия, щяха да ме изритат да меря пак

Вариантите, които се вписват в обема на РЦ-31 са само с диаметър 9.5 и различна височина:
SG9, SG7 и SG6, съответно 3.6, 2.6 и 2.1 милиметра. Има и още една със същия диаметър, по-тънка, само 1.6 милиметра, ама не бива да стигаме до нея

Впрочем, ето оригиналната батерия:

















Шантава отвсякъде Размерите на батерийния отсек ще ги снема по пластилинов отпечатък
Но предварително мога да кажа, че SG10 и по-тънки с диаметър 11.6 не влизат. Те са за по-късните Акутрони.
Някъде пишат, че се използва SG9, ама Асен е измерил, че височината на руската е 3 милиметра, така че ще е по-ниската. Или шестица, или седмица, ако успея да направя тънка подложка.

А вътре ще видя, какво ще вкарам. Може шотки, може германиев диод, ама едва ли ще влезе, освен ако не му махна корпуса Ще е номер де Мислех си да вкарам българска следа... гледам, че имам няколко SFD'та но сигурно ще е нещо от най-малките шотки за повърхностен монтаж. Има вариант и с единия преход на германиев транзистор, и той е баш добър, щото ще е винтажен, ама нямам такива транзистори
Най-добре е хич без нищо, с гола сребърна батерия. Но това - следващата седмица ако държи ход на 1.65 волта.

Кой ще познае, защо на елемента има следи от физическо въздействие?

varban написа:

varban написа:

varban написа:Сега е почти една секунда напред.

До преди три часа беше добре, после се къпах и постоя на по-студено. Резултат +4 секунди. Ама че машинка!

И сега е +4 секунди!

+5. Ако щипя зарчетата, мога да го сметна, че е в заводски допуск при постоянно носене. Още повече че при по-топло време ще почне да изостава. Лятото сигурно ще е на обратно - то в стаята е +25, даже с климатик. А на ръката - с десет градуса отгоре.

Лошото е, че е много чувствителен към температура. И още не съм проверявал позиционна погрешност. То Росен ме светна:

viewtopic.php?f=106&t=5404#p49320" onclick="window.open(this.href);return false;

Доброто е, че на 1.4 волта върви устойчиво и не му пука от реално носене. На 1.2 волта изоставаше при динамични въздействия.
След подробни изпитвания бих го мръднал малко назад, ако имаше накъде. Или бих му сменил пластинките на камертона с по-тежки. Ама няма, няма :(

Трябва да се поинтересувам, как са се настройвали камертоните и дали има различно тежки пластинки, подобни на винтчетата на балансите с различна маса. Пише, че честотата се намалява чрез пилене на две места в основата на камертона, но такова нещо е ставало само и единствено в завода-производител.

Разбирам,че ти е гъдел точността на всеки един механизъм ,но има ли смисъл от толкова педантично "гонене" на резултат.Сигурен съм ,че едва ли ще засичаш резултати на състезание по плуване 50м свободен стил,например,с точно този часовник.
Часовник на петдесет и кусур години в отлично състояние,рядка машина вече приятно жужаща.Има ли някой ,който би му пукало дали изостава(избързва) с 4 или с 5 сек/24ч ако го притежава?Едва ли. Поне на мен никак.

Прав си. И аз вече съм го написал:

Хич не ги слушам, аз щях да го разглобя, ако не беше тръгнал Просто си ме е страх. И си е за страх Ами ако съм извадил луд късмет и хич не е толкова лесно да му се уцели настройката? Ами ако загубя или счупя нещо специфично (то неспецифични неща са винтчетата, и то не всички :( )

Затова първо ще работя с другия. Той е тоталка - заклинен ангренаж, ръжда и умряла електроника. А после - ще видим Дотогава ще реша проблемът със захранването.

Разбира се, че за часовник-спомен (или колекционен, се тая) изискванията са малко по-други, отколкото за ежедневка. Още - съдейки по голямата температурна чувствителност този часовник лятото ще изостава поне с толкова, с колкото сега бърза. И тук нищо, ама нищичко не може да се направи - такива са механичните свойства на материала на камертона. Електронната схема само поддържа колебанията незатихващи. Иначе си е чиста механика.
Остава да проверя, какво захранване му е необходимо и да го направя. През това време ще върви в щадящ режим - без всякакви цехове. Щото нося транзисторката заради необходимостта от темпериране. Ако можех да измисля някой термостат на 28...30...32 градуса, щях да го използвам.
А сега ме е страх да погледна, колко е часът, гледам да е под ръкава ;) Утре ми се очертава бая сериозна работа с грубо желязо, и ще взема някой бездушен кварцов хронограф И без това ще ми трябва да засичам време ;)

В къщи ще напиша времето на хода от началото на засичането. Ето засега резултатите:

18 Яну 2016 10:18, режим 0.0 часа> Факт е, че транзисторката засега пази точно време - върви с time.is секунда в секунда

18 Яну 2016 14:50, режим 4.53 часа> Като че ли избързва. С половин секунда

18 Яну 2016 17:09, режим 6.9 часа> Сега е почти една секунда напред.

> До преди три часа беше добре, после се къпах и постоя на по-студено.


18 Яну 2016 23:50, режим 13.53 часа> Резултат +4 секунди. Ама че машинка!

19 Яну 2016 08:32, режим 22.23 часа> И сега е +4 секунди!

19 Яну 2016 12:37, режим 26.31 часа> +5. Ако щипя зарчетата, мога да го сметна, че е в заводски допуск при постоянно носене.

19 Яну 2016 17:31, режим 31.22> Сега е +6.

От неделя вечерта. (Да, ама не. Да съм писал ) за 31 часа и 22 десети от часа ;)
По това и ще смятам.

Защо на батерията има следи от физическо въздействие - може би си се опитвал да я отвориш, за да я ползваш за кутийка на заместителната батерия?

stepona555 - много бързо я запоих тази, изобщо не съм я прегрявал, както го описваш цялата на 250 градуса. Ти сигурно имаш предвид литиевите батерии от типа на CR2032, които са от някаква неръждавейка и наистина не се запояват.

Идеята за селеновата пластинка ми хареса - която обаче нямам спомен дали беше по-тънка от нормален smd диод. - а с резистор някой дали е пробвал?

Но мисля, че няма да има нужда да се сваля напрежението на батерията, ще видим..

За последното - ще видим. Сега транзисторката е на волт и половина, току-що я сверих след смяня на батерията.
В момента показанията и са точни. Засега - пак е на ръка.

За механичното въздействие - не е мое, батерията не е при мен
Май някой се е опитвал да я съживи след изтощаване. Това беше номер с плоските батерии, който го знам от детство: като клекне батерията, разрязваш хартията и понамачкваш елементите. Пастирания електролит се поразмесва и батерията кара още малко. После се научихме да им дупчиме дупки и да наливаме вода
После сме пробвали и да ги зареждаме Де да знаехме, че не става просто така, а си иска и отрицателен полупериод, а най-добре къс импулс.

Но ако това е вярно, е ясно, защо батерията в другата Слава е потекла.

Само това нямаше да ми хрумне - за съживяване на батерията щях да се опитам да я зареждам.

А за обикновени незареждаеми алкални батерии някъде четох, че най-успешно се зареждали с къс импулс: - например за 1 сек. и после 7 секунди пауза. Можеш ли да потвърдиш дали е така - пробвал ли си?

Пробвал съм на времето, когато беше проблем да се намерят батерии за разни работи. Става, ама с много нисък капацитет :(
Отплеснах се и продължението ще го пренеса в мойта страничка.

varban написа:За последното - ще видим. Сега транзисторката е на волт и половина, току-що я сверих след смяня на батерията.
В момента показанията и са точни. Засега - пак е на ръка.

+ 4 секунди.

Назад, и много яко - с половин час. От динамични въздействия... да видим, ще продължа засечките, щото не се предвиждат ръкомахания до края на деня и утре

Сверявам я наново, като я слагам малко назад: - 43 секунди.

А през това време ще мисля. Може работата да е в това, че съм настроил индексния механизъм на напрежението на живачна батерийка, а не на сребърна. Ако бях подбрал положенето на храповия рубин от 1.3 до 1.7 волта, може да беше друга работата.
А може и транзисторката сама да си показва, какво напрежение и харесва - щатното

varban написа:
+5. Ако щипя зарчетата, мога да го сметна, че е в заводски допуск при постоянно носене.

Ама ако щипя зарчетата Регресионният анализ казва друго: + 4.7 s / 24 h