chasove.com

Току видях в темата "Рисувани циферблати" ,че Ивеца е показал,неговите шаренийки, имат си запазеното място в историята тези наивитети,сладки са,ако погледнем,все са рисували това ,за което са си мечтали,особено онова "ОО" с точки в средата
А иначе,да се правят такива миниатюри,хич не е лесно,едно е техническата ограниченост от 1,5-2.0см. площ, и изборът на сюжет също не е лесен,за да се направи цял пейзаж се иска да се покажат и детайли,за да се получи достоверност,преден план,заден план,дълбочина и понеже е трудно да се постигне това,обикновено нещата остават обобщени и от там като замазани,като петно.Говорим разбира се за непрофесионалисти,има художници миниатюристи,въоръжени и с техника,които постигат чудеса. И аз навремето,когато индианското ми име беше "Орлово око" съм се пускал в такива занимавки,ама с'я съм "Кьоравият корморан" и дребушлъци пипам само по усет и интуиция вече,понеже всичко ми се маже пред очите,ма барем знам как да стане.
По тоя повод да ви покажа нещо дето ми се подмята по стените,като му гледам подписа,съм го правил 1988г. Тва е моят старец (тогава към 60) реших да му направя един портрет,ама не го хареса и го взех да го пооправя и така вече 26г.
Та това си е миниатюра и сега като гледам,как съм човъркал,без лупи без техники,всичко с една катеричка с два-три косъма. Та главата е както се вижда на снимката към 3.5см ,ако избера не цялото око,а само ириса,е към 1.5мм. или по-малко,оттам може лесно да се види ,че зеницата е около една трета от ириса,или 0.5мм. ,а вече в нея има блик (отблясък) и нюанс,колко е той,не ми се смята Мдяяя.. яко съм се пулил на времето Та така ,ако се правят нещата и по един циферблат,разбира се,че ще има наситеност и дълбочина,но няма как да нарисуваш шишарките на едно борче,така,че и изборът на сюжет,трябва да е подходящ.










Иначе отдавна съм се замислял,като гледам кутията с опустошени цифери,да пробвам нещо,ам сигур ще излезе само една голяма "О" с точка в средата

Я не скромничи ми ги почвай

Ако не беше тази със сантиметъра, щях да си помисля, че е поне половин лист.

Зависи какъв лист Тва е лен и маслени бои и като цяло е колкото две неголеми визитки.
А сантиметъра е за неверниците Томовци.

Браво! Това си е талант!Защо не вземеш да си рисуваш от време на време и да спретнеш една изложбица. Никога не е късно.

Щото и Сейкоша-сан го хвана същата болест, дето се разпространява по интернет.
Не му остава време от саати :-)

Цял живот съм си вадил хляба с рисуване. Колкото Пламен е забогатял от цигу-мигу,толкова аз, от зографисване. Такиви неща из нашият вилает,не се ценят много и както казват братята: Браво и благодаря - не бълбука А само да изпитваш удоволствие,на гол тумбак ,не става. А саата е друго нещо,хем става за съзерцание,хем пада голямо обгрижване и чудесно "губене на време",хем става за спретване на втори пенсионен фонд. ,че старостта наближава,а никой не е видял от нея нещо добро.
А иначе за циферблати съм намислил нещо,а и за цели часовници,ам ще мисля първо за сюжети и малко,по-малко ,може да родя нещо,във всеки случай,няма да са палми и платноходки на фона на едни големи очи

Сейкоша-сан, ти с резец (щихел) работил ли си?
Питах един-двама бижутери, ама те днешните са като часовникарите- малко са истинските.

Кво ти трябва?
Аз съм пенкелер,няма нещо с което да не съм се занимавал,ам беше много отдавна...в началото,когато се стремиш да се самодоказваш и още не знаеш по кой път да тръгнеш.И с офорт съм се занимавал,дълбок печат и суха игла,акватинта,но това като цялостен процес и технология е сложно и изисква допълнителни дейности,отнема ти цялото време,а аз не бях готов за това,исках да опитам от всичко и мисля,че не сбърках.
Абе за работа не ми се говори сега,от нея гърбав станах, виж за хоби,ако е не мож ми затвори устата.
Та като казах хоби,отдавна не съм готвил пред публика ,а вчера вечерта ми с прияде една от любимите ми супички,спомен още от детската градина. Простичка е,става сравнително бързо,не е скъпа,а и насища като манджичка.Сигур 7млн.българи я готвят така,ам тази си е мойта,супа Сейкошини.

Та слагам една такава 3л. тенджурка на котлона да завира водата,а в това време се заемам с продуктите,а те са:


- 250-300гр. кайма смес
- 3 неголеми картофа
- 2 по-големи моркова
- 1 голяма глава лук
- 1 голяма шепа нарязана на кубчета целина от фризера
- ориз,малко повече от половината чашка за водка или кафеена
- 2-3 супени лъжици,накълцани белени домати от консерва
- три домашни яйца
- кисело мляко
- натурален лим.сок
- чубрица
- черен пипер
- магданоз
- сол




Та докато завира водата,нарязвам зеленчуците,моркова на дребни кубчета,лука на средно едро,той се стопява и картофите на около 1.5см.и те в процеса на готвене,се стопяват и ставят като барабонки.Който иска може и на по-едро.Докато приготвям това,водата е кипнала.




Слагам зеленчуците да се варят,като слагам и сол.Трябва им 15ми.



За това време приготвям топчетата.Омесвам каймата със сол,черен пипер и чубричка.



От нея правя малки колкото лешник (1.5см.)топчета,не трябва да са много по-големи,иначе ще ядем супа от кюфтета.Тая процедура ми е най тегава,отива ми към 10 мин.и понеже трябва да се овалят и в брашно едно по едно,съвсем се вкисвам.Ам нали знаете,че като накараш мързела да работи,все ще измисли нещо. Та както са в тавичката,ги наръсвам с пудра захар отгоре




и после изигравам един нестинарски танц,само ,че вместо икона нося тавиката пред мен и се получава ей това



Таман е време да ги пусна в тенджерата,внимателно,едно по едно,да не се слепнат и леко разбърквам.Олио на тая супа аз не слагам,каймата пуска достатъчно мазнина. След което,разбира се забравям да намаля котлона,а и да открехна малко капака и след точно 2мин.разбира се прекипява и се налага спешно попиване на чорбалък с домакинска хартия.Тоя номер съм го правил и по два пъти някогиш. Та ,ако ви се случи такава радост,трябва да се сипе мъничко олио,щото предната мазнина е отишла по плота на печката.

Така супата вече трябва да къкри на слаб огън около 30мин.


Докато къкри,приготвям застройката.Правя я обикновено с две яйца,но тези бяха маломерни и пльоснах три,макар,че то жълтъците са колкото големите,ам бялото е по-малко.Чудесни яйца,с истински цвят на жълтъка,носят ми ги от едно близко село,пресни-пресни,оттам вземам и киселото мляко,краве и козе,запечатано и стерилизирано в големи буркани.Та разбивам ги като сипвам лим.сок за да не се пресичат(използвам целите яйца),а и тая супичка търпи доста киселичко,малко сол и 2/3 кофичка кисело мляко.







Остава ми време да се гътна на стола,да изпуша един тютюн и да обърна една бира. Като минат 30-те мин.бълбукане,слагам доматките и сипвам ориза.Трябва им 10мин.слагам и чубрица и пробвам на вкус за сол.Като е готова,добавям застройката,много бавно и внимателно с черпака,от супата в купата и от купата в супата,всички знаете как става.Преди туй съм изключил котлона и варенето е престанало.Накрая наръсвам с пресен магданоз и идва време да злоупотребя с една малка гроздана с това чудесно мезе,балсам за стомаха.









Супата става доста гъстичка по този начин поради причината,че имаме отделяне на нишесте от картофите,от ориза,а и от брашното от топчетата,става почти като на крем супа бульонът.
Време за приготвяне - час и десет,час и петнайсет мин.
Стойността,дори и да включа и ток,не надвишава 4.00лв.
Излизат минимум 6-7 прилични порции.
Ха да ми е сладко,а и на вас като си я направите.

Чудех се днеска какво да консумираме. Много тенкю за идеята, от бая време не сме сърбали такваз супанка. В допълнение към супата, понеже е гъста и подхожда много добре = може да си спретнете и едни чушлета. Предполагам повечето от вас са си правили и са яли, но ще споделя (как ги правя аз) за тези, които не са.

Нямам авторски снимки и за това ползвам от чичо гугъл.

Необходими са ви:

- зелени люти чушки
- чесън
- оцет и олио
- принципно се слага копър, но предвид че сейкошата е сложил в супата магданоз, прибавете и вие магданоз.
- евентуално черен пипер.

Според мен и наученото (ако щете и професионално), първо се приготвя сместа с някои продукти и накрая се слагат чушките.

Обелвате няколко скилидки чесън (за десетина чушлета слагам около 5-6, ако са големи) и счуквате в хаванче.

Ако нямате хаванче, слагате чесъна на дъската за рязане и със страницата на ножа натискате чесъна за да го сплескате. После наситнявате, като внимавате с пръстите. Идеята с хаванчето или притриването с ножа е да се получи нещо от рода на паста.

Режете листата на магданоза на ситно. Аз слагам и дръжките. Тях режа на ситно и със страницата на ножа ги притривам, както са на дъската или ги счуквам заедно с чесъна в хаванчето (ако имате и го ползвате). Да стане пак на нещо от типа на паста.

Избирам подходящ съд (най-вече купичка), колкото да събере десетина чушлета. В него на око (принципно 50 на 50гр.) наливам равни части оцет и олио. Слагат и намачкания чесън. Щипка сол и захар. Прибавям и наситнения магданоз и разбърквам всичко. Опитвам и ако е необходимо прибавям още сол или оцет. трябва да се получи нещо подобно на:



И сега един трик. За да се овкуси по-бързо и по-добре слагам във фризера за 2-3 минути, но не повече.

И не на последно място чушките. Мятам ги на котлона да се опукат.



Номера тук е чушките от котлона да се сложат директно в купичката с приготвената смес. Повечето от вас ще забележат, че когато сложите чушките в купата и притиснете леко в сместа... Самите чушлета в началото са издути, но след около минута омекват и попиват от соса. Това е заради студената смес и горещите (от котлона чушки), ако се съобразите с този трик, чушките ви ще са много по вкусни.

Може би видяхте, че казах и - евентуално черен пипер. Аз винаги слагам де, та... Ако чушките не са толкова люти може да прибавите и черния пипер, за да подсилите и направите всичко малко по-люто.

Накрая, трябва да се получи нещо подобно:



Въпрос на избор разбира се за питие, но според мен, ако си налеете и една замръзнала от студ ракийка ще се получи още по-добре. Да ви е вкусно и от мен...

Мишо, виртуоз си на рецептите и за са'ати и за манджи. Току що си измих ръцете слд правенето на топчетата. Много обичам аромата на чази супичка, връща ме назад чак до годините в детската градина лелките които равеха тези неща по рецептурник (предполагам), но аромата е невероятен.
Благодаря за рецептата, а аз я правех по малко по прост начин.
Не разбрах това поръсване с пудра захар защо е? Може би е майтап, но не смея да предполагам, че в кулинарията колкото по-шарено толкова по-вкусно.

Е,и аз се въодушевих от показаното от seikosha и се хванах да сготвя нещо на децата.
Няма супичка,а класиката при мен-таратор.И разни други работи.
Може тази рецепта да се премести и в "кулинария".Да не се загуби.

Познавах една корейка, тя смяташе, че вкусът се състои от елементи - солени, сладко, кисело и люто. А манджата е съчетание и баланс на тези елвменти - ако липсва един, не става.
Та... захар в супата трудно може да се сравни с пипер в тортата

atanveb написа > Не разбрах това поръсване с пудра захар защо е? Може би е майтап, но не смея да предполагам, че в кулинарията колкото по-шарено толкова по-вкусно.

Е, разбира се ,че е майтап Забравил съм да сложа кавички.Нали така се поръсват с пудра захар сладките които печем и използвах тази аналогия,защото заприличаха на курабии Мислех,че хората ще схванат опита ми за хумор.
Сашо,нямам нищо против,че си я сложил и в "Кулинария" ,ам тя блогърска,има и лични работи и лакардии,ще вземе някой външен чиляк да я чете и ще си каже: "Абе този,готви или да, кви глупости плещи"

Само да кажа,че за супата,целината е задължителна,ако нямате глава,може и суха на листа от пакетче,но повечко,че не е така ароматна, а без чубрица,въобще не я почвайте,това прави аромата.

А чушлетата на Иван са подходящи на който му разрешават да яде люто,аз си мръ за люто,ама като хапна,после мръ.

Дали съществува голяма ватерпроф бака задържаща течности отвътре навън че от Варна до Димитровград пътя е дълъг Спагети Сейкошини-супер вкус,но трябва и разнообразна храна Организмите на дъртия Ачко и на малкия Ачко има несекваща нужда от вкусна и питателна храна Машел, мойта кранта отначало помрънка че сме били безсрамни ама като видя с каква скорост изпразваме тенджерата а и знаейки принципа ми,,,, Кой ял- ял ,,,много бързо се присламчи -за наша жалост