След като облаците се разсеяха,
тази вечер-нощ,ще ви разкажа една смешна история,един нагледен и подробен курс по сейкоширане и как след седем месеца успях да събера един чудесен часовник.Май ще се запъти към конкурса,има си достойна осанка,макар и не като ония кварцови зверове.
Та първо историята. Всъщност ще започна отзад напред,всичко приключи на 15.06.14г. веселата случка се състоя на 30.05.14г.а историята започна точно 4 месеца преди туй на 30,01.14г. Някои от вас,може и да си я спомнят,как падна голямо риване от моя страна,че ми изчезнаха три механизма 2809 барабар с един цифер на Алмаз,на който много се радвах. Та тогава взех да вярвам и в полтъргайсти,а нещата излязаха точно както ми е дошло дежа вуто дека съм писал тогава във вторият си пост.
viewtopic.php?f=58&t=1701&start=500" onclick="window.open(this.href);return false;
Това е и пример,когато се сблъскат липсата на краткотрайна памет,с отсъствието на всякаква такава,кви комедии стават.
Та на 30 май ми звъни телефона,ама някак познато ми звъни,поглеждам - моят приятел който кара такси и ми е и краката и колелата,на него си разчитам за пазарене ,ходене до Еконт и кореспонденцията ми с часовникарката ми златорука.Та този мой най-близък друг още от 1клас,страда от тотална амнезия,забравя нещата на третата минута и за това му пиша фермани,когато го пращам някъде.Много обича вицове,ам не ги помни,дори веднъж се избъзиках и докат си пиеме бирата,му разправям 6-7 вица и той се кефи,а аз след малко му повтарям първият дето съм му разправил и той умира от смях и аз също.
Та този образ ненагледен,като му разправи някой виц,клиент докато го вози,ми звъни веднага да ми го разскаже ,преди да го е забравил,та после аз да му го повторя.Та него ден ми звъни и вика:
-" Взех ти кутията с часовници от часовникарката и ще мина вечерта да ти ги оставя"
-"Ми,хубо,викам,колко кинта да ти приготвя?"
-"Ми някъде над 50 бяха ,ама забравих,вътре има бележка"
Тръгвам да затварям,а онуй мъ изненадва с един въпрос
-"Мише,ти мокри сънища сънуваш ли още?"
-"Оооо, ката нощ изчуквам по нещо ново" му викам и "Кви са тези въпроси бе бръмбар?" -
-"Аааа значи си добре все още" -:
-"Що бе?" -
-"Току що един клиент,ми вика,че първият признак,че остаряваме,е като ти изсъхнат сънищата и ти се овлажни пръднята"
Щях да умра от смях и му викам :" забравяш още,че и като те хване деменцията,а ти си остарял по рождение по тоя признак" като ли че пророкувах.
Пристига някъде след 12ч. ,връчва ми кутията с реновета и след секунда изпуща едно:"Ейййй щях да забравя" и ми подава една торбичка в която явно се мъдрят някакви саати
Отварям и изваждам аз и
моите Зенитчета
барабар с Алмазчето ми
Лелиииий ,пръстите ми пораснаха точно токова ,колкото да могат да му обгърнат врата и да почна да го душа :"Абе идиотоле,кви ги вършиш бе,аз за малко да почна да вярвам в духове и извънземни заради тебе" :diablo:
-"Ми ти ми даде една кутия тогава и в последният момент ми побутна и тези,извън нея и аз кат ги турих в жабката,те се заврели в едни документи и чак сега ги изрових"
-"Абе как така съм ти ги побутнал бе?"
-"Ами тъй,бутна ги,защото си беше заврял в това време носа в деколтето на оная цоцорана"
А сега де:"ма верно ли?Че как го помниш туй"
-" Ми помня,защото носа ти беше станал много червен и побързах да се изнижа,ам после забравих"
-" Да та забравят чумите дано склерозо дърта" му викам,ама вътрешно съм на седмото небе.
Та такава случка се случи с моят Алмазчо и приоритено изоставих всякакви други проекти и го задействах.
Сетих се,че Митака габровски,преди като го показах Алмаза,ми се обади да ми даде напътствия къде да му го изпратя,щот имал каса.Та сега аз му звъннах и нали е мека Мария,кандиса той да ми изпрати касата си,за което му благодаря от сърце. Получих я на 06.06.точно ден ,преди някои хора да набиват арменски манджи и пържоли и веднага разбрах докато я видя(бях сигурен),че ще пада сейкоширане,или-или.Направи ми впечатление,че е доста сива ,като оловна,без всякакво покритие,чак после на снимките,се виждат някакви остатъци от хром. Другото което ми направи впечатление,че отстрани няма никакъв финиш,както го е рязала пресата,си личат отстрани като растери ножовете или матрицата,не съм наясно точно,отгоре погледната е равна по периферията,така са я отсичали и после са формирали само наклоните отгоре,или нещо подобно,същото забелязох и при други каси от това време,особено на Кировски,също пълна липса на финиш по страниците.
Пък и едни слънце залезе,само време за работа
Минах я за начало с една гума и веднага разбрах,че си имам работа с едно много твърдо говедо,направо като чугун.От същата сплав ми е попадало да правя,с многоъгълните безели на Маяк,много твърдо нещо и няма нищо общо с някои други сплави използвани от братята. Трудно се работи,материала е твърд и хвърчат стружки,а до полиране се стига след многократна обработка. Пак е Нойзилбер,но сигурно е влагано повече цинк в сплавта,не е така "топла",което значи,че медта е по-малко,а и никелът също. Иначе има цвета на стомана,или сребро,когато се обработи добре.Но зора е голям,защото трудно се поддържат ръбовете,но пък от друга страна,не се влачи толкова.
Някои бъркат латуна с тази бяла сплав,латуна е всъщност месинг и такива са жълтите каси при руските часовници,но и там има различия,а бялата си е нойзилбер,която наричат и алпака,но и там различните метали варират като проценти и от там,голямо разнообразие на свойствата.
Та тоя чукундур ,смятайте ми отне 12ч.поне,не позволява бързане и пренебрегване на етапността,иначе се връщаш обратно и загубата на време е още по-голяма.На снимките долу,които изобилстват,нарочно съм показал постепенното оформяне на касата,като,ако нямаш опит ,си мислиш ,че е готова,а всъщност се оказва ,че все още си в началото. Работя всичко на ръка,съвсем малко с фина пила и после с парченца сгъната на две различна по абразивност шкурка. Щкурката се движи по повърхноста винаги на пряко и само от време на време за тест,се прекарва няколко пъти по дължина,при това движение се разбира дали повърхността е добре изравнена,ако минем с по фина шкурка по дължината и остане да се вижда нещо като сянка,а не гладка повърхност,значи трябва да вземем пак по-едра шкурка и да шлайфаме пак напреки. по-долу съм показал и етапността само на един лъг,около 7-8 етапа му трябват,докато се получи,и това важи за цялата повърхност на касата,поетапно,упорито и с контрол.
разбира се зависи каква е задачата,има много каси,които съм възстановявъл само донякъде,оставял съм ги леко по-груби,за да се вържат с цифера и да имат обща визия. Ако погледнем,много от касите в колекцията на Марк Гордън,също са възстановявани,някои приличат на поцинковани,други на матирани,но доста съм виждал,които едва ли са в оригиналният си вид. Грешно е становището ,че така касите са уязвими,това е неръждаема сплав ,изключително издръжлива на атмосферните влияния,използва се за това в направата на прибори за хранене,в бижутерията,разни детайли в техниката,а латуна в корабоплаването,също за гайки болтове и разни подобни. Дори се чудя,за какво аджеба е нужно това хромиране,имам сейкоширани каси от преди две години и не са мръднали,дори и да се окислят малко при носене ,стават още по-привлекателни,а за да се върне блясъкът им ,трябват не повече от минута и парче тоалетна хартия в най-лошият случай.Да не говорим,че като се надраска хрома - заеби го,докато сплавта винаги можеш да я възстановиш,подобно на стоманените каси.
Следва продължение........
му отвръщам примирено,та така си минаха 2-3ч. в сладки спомени и лакардии и помня после ,че май ядох и тъй си и заспах на работното място. "Облака" се превърна в яка мъгла,хич ме няма да пия сладки шербети. Явно през ноща е имало някакво приплъзване,защото като се излюпих сутринта рано-рано към 13ч.бях в леглото и хич не ми се ставаше,ама си наложих да изпълзя някакси. Първото нещо което ми се наби в очи,е,че сред войничетата (така им викам на бутилки когато са наредени в строй) беше настанала бая сеч.Половината количество беше емигрирало на други места и съдейки по тежеста на туй дет е над раменете ми,близка до гюлетата на цар-пушка,немедлено достигнах до извода,че част от духа затворен в тези бутилки е преминал и обладал тялото ми и тръгнах да го гоня с 1-2 ледени таратора.Разгеле просветна ми малко. По едно време към 15-16ч. взех да се ослушвам като глух петел в тръстика, какво става тука бе,по това време закусвам,обикновено баница от фризера в микрото и домашно овче мляко,ма нямам никакъв глаааад.Сещам се аз,че предният ден,бях извъртял един гювеч,ама нали дойде оня вагабонтин,та забравих за него,а гювечът си стана убиец,понеже го и забравих малко повече във фурната,стана точно както,в детството го носехме да го печем в кварталната фурна,леко загорял и вкусен,че чак му направих и снимки да дразня онуй лакомото гърче и да го накарам най-накрая да вземе да си готви,като булката му и внучето го изоставят сам самин. 
А неговата мама,т.е. майка му дочула някакъв шум навън,излязла на чердака и извикала: "Стоенеее,сине,ти ли си?" А нашият сапьор извивайки се като хипнотизирана кобра у индийски факир се заизправял зад някакви чемшири и с изцъклен поглед изврякъл "Аз ли съм?" 
