Сага за 2936

[varban]

Напрежението си е толкова, батерията не е сменяна. Ама понеже се очертава работа по цеховете, транзисторката застава в чекмеджето на бюрото, засега с циферблата нагоре.

Чакам половин час да се охлади механизма и почвам да засичам в различни положения.

10:35 -36 s
11:45 -35 s
12:29 -34 s
16:28 -30 s

Приблизително 20 секунди/денонощие.

Стига толкова Това не е носене на ръка. До утре сутринта остава в чекмеджето в най-неестественото положение - надолу с 6. И съответно, камертонът е нагоре с рОгите.

Начало:
16:30 -30 s
17:27 -30 s
08:42 -18 s
11:14 -16 s
16:31 -12 s
Сумарно за денонощие - 18 секунди избързване.

Сега почвам надолу с 12
Начало:
16:31 -12 s
07:58 +6 s
11:53 +10 s
16:44 +15 s
За денонощие 27 секунди избързване.

Надолу с 3
16:44 +15 s
10:11 +30 s
16:30 + 35 s

За денонощие 20 секунди избързване.

Надолу с 9
16:30 + 35 s
08:49 + 43 s
14:26 + 47 s
16:28 + 48 s

За денонощие 13 секунди избързване.

Проверка с цифера нагоре за 1 час. Трябва да мръдне с 1 секунда напред.

Мръдна. До понеделник - с цифер надолу:

17:30 + 49 s
Понеделник,
08:12 + 77 s - оттук с цифера нагоре.
17:14 + 82 s
08:46 + 91 s
17:21 + 96 s
10:11 + 107 s
16:58 + 112 s
17:20 + 144 s

[dreadx]

Ей, знаеш ли какво ми хрумна - плей-ни от компютъра нещо на 360 Hz, или на 720..

И нали знаеш - човешкият слухов апарат е специализиран в откриване на фазови разлики -- така получаваме добра представа за местоположението на звука в 3D. Та според мен много лесно ще разбереш, ако с едното ухо слушаш часовника на 360 Hz, а с другото еталон. -- лесно трябва да ти направи впечатление дали дори с малко се разместват във времето.

Поне така си мисля - но експериментът най-добре ще покаже. (а може и да не върши работа - в PC-то не се гонят такива точности. И "еталонът" няма да е еталон.)

Но поне като въртиш часовника в различни положения - нагоре, надолу с главата - ако има разлика би трябвало да я усетиш, спрямо PC-то.

Пак продължавам да смятам, че камертонът все си бъзди на 360 Hz, ама нали прави движение върху колелото, а на връщане го придърпва и обира луфта -- колелото като цяло се движи напред, но вибрира напред-назад.

При по-трудно движещ се, замърсен механизъм, е възможно да не успява да го връща назад - и тогава ще върви по-бързо.

Интересното при всичките тези избързваници е - камертонът все на една честота ли работи, или се променя? -- не би трябвало да се променя. (това е и целта на предложения експеримент -- или ако имаш честотомер - да измериш - дали ще покаже 360, или 359.8567Hz - ще зависи и от точността на честотомера - важното е да не се променя)

/-- И няма значение, че не си музикант - важното е да правиш разлика дали някой, който говори пред теб е по-вляво или по-вдясно - за което и ни е нужно анализирането на фазовите разлики.

[varban]

Музикант може и да усети. Ама на мен мечка ми е настъпила ухото И след това е обработвано с оръдия, гранатомети и ракетни двигатели не знам колко пъти. Сигурно десетки пъти повече от професионален артилерист пред пенсия от родната армия. Ако не стотици де

[stepona555]

Какво ще кажеш за тия опити за снимка с микроскоп, при моя модел колелото е скрито и трябва да го снимам под ъгъл , виждат се доста следи , от опити за настройка може би




Замислям се за един миниатюрен лед който да може да пъхнеш в механизма и да ти освети това което снимаш.
Снимките са макро от последната ми сапунерка безникакви допълнителни оптики

[varban]

И аз съм снимал машината на Славата наклонена. И нейното индексно колело почти е скрито под моста. Микроскопът е фокусиран по рубините, ама програмата за автофокус на таблета има собствено мнение и е хванала нещо по-едро. Затова на снимката не се виждат никакви подробности. Реално се наблюдават върховете на зъбите на ходовото колело - дребнички блестящи точки, равномерно разположени по окръжността. Рубинът на контрата се вижда рязко, а индексния е размазан от вибрациите. Но това е при осветление с един светодиод. А осветлението за такива работи (снимки, микроскопия) трябва да е разсеяно. Светодиод дава остра светлина, от която се губят и подробности, и се появяват бликове.
Ще търся малка газоразрядна лампа с пръстеновидна форма. Тя е най-лесно достъпния източник за такава светлина, каквато трябва.

Истинските стереомикроскопи имат доста сложни системи за осветление. Светодиодни също има, ама са зад разсейвател от млечна матова пластмаса. И са много. Виждал съм по 40...50, на лента.

То добре, че увеличението не е голямо. При голямо увеличение се налага да се вкарват сериозни мощности. А с долно осветление се постъпва точно обратно - вкарва се паралелен сноп светлина. И оптическата система на осветителя е по-сложна от собствено микроскопската.

[varban]

... виждат се доста следи , от опити за настройка може би

Не съм чел нищо за 218 машина и не знам, как точно се настройва. Ще се поинтересувам.
Но прави впечатление, че тя има доста сложна система с пружинки на индексния рубин. 2936 няма нито една пружинка, късните и масово разпространени (колко масово, друг въпрос ) 214 машини имат една пружинка, а тази 218 - цели две.