Буки,благодаря,но и ти имаш участие,кой ми оправи ремонтоарният сектор на Де Лукса
,а машинката ми е подарък от моя вече много възрастен приятел и рибоубиец Каракудис,благодарности дъртьо
Аз на наш Букоев тъй му викам - Буки. Като му го казах първият път,се стресна,защото излезе ,че тъй му викали в казармата и сигур за миг е чул старшинката как го зове на служба.
Росене,не мой да се извиняваш,
още преди 1.5г/ написах,че моята страница е свободна зона и всеки може да пише ,или показва каквото и да е,важното е джумбиш да става.
За покритието на Ракетата си прав,аз му викам бомбонена позлата,като станьолените обвивки на едновремешните бонбони,такива освен Старта са и Куйбишевските малки Зимчета.Интересно обаче,че тази както и още една друга ,същата,но съвсем малко в по-лошо състояние и по двете нямаше и микрон остатък от тази позлата,а особено тази,е почти нова ,дори задният капак е сякаш сега слязъл от машината и си личи ,че не е носен. Не знам,може да е имало и партиди без покритие,на такова мяза,а може и да е свалено по някакъв химически начин,защото дори и вътре няма грам позлата.
А сега да продължа от мястото от което спрях с поста си от миналата нощ към 01.00ч.след полунощ.Ще се опитам да ви докажа,че луд умора няма и само се поти. Може да излезе длъжко и някой пак да каже ,че разтягам локуми,ма друг пък вика ,че му липсват лакардиите ми,на всеки не мога да угодя,та който иска да чете,или само да гледа картинки,важното е накрая да изракопляскате,защото този път има защо.
Та както бях и написал,се отказах за сега от Сатурните и се хванах да довърша серията 2608,с тази Волна ще станат три Востока ,три Волни и два Алмаза,а има продукти и за още един Восток,само за задната кръйшка ще умувам,което значи ,че съм преизпълнил първоначалният план от 6 саата.Този стана сравнително бързо,готова каса,работеш механизъм минал през ръките на наш Буки и един чудесно запазен оригиналлен циферблат,пак от него.Стрелки имах ,но със секундната пак брах ядове,тези които бях свалил от двата Мир-а и ставаха и за Волна мистериозно изчезнаха и единствената която успя да се наниже,че и хлопаше,я стегнах леко и я вапцах в кармазъ цялата.В края на краищата за сега бива.Стъклото е полирано и въпреки,че се старах,все пак не става като ново,забелязъл съм,че с времето пластмасата(акрилата)застарява и губи от стъкловидната си прозрачност,сигурно ще му сложа ново,че и на снимките си личи,че е някак "уморен" цифера,а всъщност на две в по-едър план си личи какъв е в дейстителност.Точно в 03.00ч. го приключих,дори му щракнах и няколко снимки с кожа от остатъка на анакондата.Хубавец стана,но ще му направя и няколко дневни снимки с нов джам.
Интересното обаче в случая,започна след това.По тези часове,обикновено започвам да гукам и да поглеждам към постелята,или си пускам някаква сериал и сърбам чай,така направих и в случая.Но за беля,докато сърбах черен цейлонски чай и премлясквах парче суиц ванилово роло и гледах първите кадри на"През огъня брод няма" как се изкривиха дзъркелите ми та попаднаха баш на купчината с предстоящи пациенти и там сгушен в единият край,някак сконфузено надничаше едно Креационче.Сетих се ,че го взех като пълнеж на пратката с първото Мирче от Продавалика заради касата - стоманена,а пишеше,че и работи.Бях си спомнил ,че трябва да имам някъде и един цифер с машина на марката,но в по-добър вид и тайно се надявах да пасне,ако не ще имам добри части. Та кат се загледах,гаче ли дяволът ме подкокороса,да се заровя в кутията с швейцарци и да потърся донорът на донора.
Намерих го бързо,но и веднага разбрах,че няма да стане,за малко,но бе по-голям със суб секунда и 21камня,а и някакъв дефект,календарът стигаше само до средата,явно сменян цифер,иначе машината FHF с логото на марката. Въздъхнах и понечих да ги сложа и двата обратно в кутията,но тука вече се случи нещо което за мене си е мистично,Разглобих го извадих циферблата с машинката,погледнах го...ма кво да го гледам,приличаше в сурата на египетска мумия,а пък машинката му минт,направо свети,как се е получила тази разлика в запазеността на двата елемента и досега ми е загадка.
Та,махам стрелките и цифера,приготвям пликче за механизма и пак се заглеждам в циферблата,"Абе кво да те гледам,ще станеш чистичък и готов като другите от торбичката подготвени за рисуване,без надписи,без лого.Вземам концентрат кисилина и с памучето със замах отмивам за секунда надписа Суиц мъде от долу. Не знам дали ще ми повярвате,но за мене е истина,като ,че ли чух изохкване,пак се вгледах в грозилището и като ли че изпаднах в някакъв транс,подобно на филосовското - "Когато се взираш прекалено дълго време в бездната,в един момент ,тя започва да се взира в тебе" Може би няколко минути минаха в това безмълвно усещане за молба,в един момент разтърсих глава и вече знаех какво да правя. Наизваждах химиите и такъмите и оттам нататък всичко ми е като един сън,като казвам сън ,има голяма доза истина,защото от последвалите 7ч.поне 1ч.премина в дрямка.Аз на безсъние не мога да трая и някъде вече към 5ч.започнах да задрямвам,както си работя,за част от секундата ме отнася за по няколко минути,как в това време не направих някаква беля,да обърна нещо ,да остържа,така и не разбрах.Та в това полусънно състояние,кое как правех и с какво,всичко ми е като някакъв филм с объркани и омешани кадри.Дори за първи път (как пък точно в този момент се сетих) използвах един метод,който съм ползвал при реставрация на картини,викат му сандъкът на ван Рейн още от 15в.просто устройство като сандък с капак в който има "помещения" в горната част се слага картина която е поела влага има петна в следствие на това и замърсявания,отдолу се слагат парцали напоени със спирт.Капакът се затваря и се оставя така определен време. Спиртът дехидратира,изпива влагата и подготвя нещата за следващият етап. Е ,аз сложих само циферът в/у капачка с етанол,но от сега се замислям за един мини сандък на ван Рейн,ако стане обаче,ще се нарича кутията на Сейкоша ,за принос в търсенето на панацеята която да възстановява тъй необходимите ни цифери,е. поне някои. Та като цяло този алхимичен процес,продължи към 5ч. работи се и винаги с прясна вода,поне три пъти я сменях.Накрая успях да съхраня надписите,с изключение на малка част от първата буква "С" наложи се ретуш.който не стана съвсем както ми се искаше,но в крайна сметка,не пипах повече,така или иначе всичко висеше на косъм и всяко едно ново действие,можеше да унищожи целият труд.За това и през цялото време бях под напрежение и сигур за това съм се отнасял за по минути,кой знае,организмът си знае работата.Имайте предвид ,че местото за ретуш е някъде с дебелина от 1/50 от милиметъра и ако се гледа нормално виждане ,не си личи.Човешкото око не може да фокусира по-близо от около 8см. А кой ти гледа колко е часът с лупа.Използвах единствената си останала четка с добър връх,а преди не беше,защото явно съм работил с акрил и не съм я измил добре. Боята попада в основата и изсъхва,след което връхната част,която при скъпите и качествени четки завършва с три косъма в конус(като шибър) за това се налага пълно и хубаво измиване,в случая само спирт ми стигна.
В крайна сметка вижте какво се получи,чак като светнах лед светлините и го сложих на бялата ръкавица го видях напълно и щях да падна от стола.Никога не се хваля с това което правя,то само говори за себе си,но тоз мъник ме накара да се чувствам горд и да разбера защо лудостта и хъса движат нещата.Оттам нататък дремейки с дремела в ръка някак успях да пооправя и касата,но мисля още малко да я пипна.Имах късмет да намеря и стъкло,което така щракна,че чак помислих ,че съм го счупил.Остана време дори и за няколко първоначални снимки,другите направих днес.Сложих му една черна кожа и го погледнах..ако искате вярвайте,целунах го и се разплаках
,толкова се радвах,че едно нещо което щеше да стане безчувствен донор,заживя своя нов живот в Хорлогерията на таванес и липсващите му надписи отдолу не му трябват,защото сега вече е Мейд ин Сейкоша.
Всичко свърши в 10.00ч. скочих в леглото и още във въздуха заспах.
Не знам,може би така се чувстват и докторите ,когато успеят да оздравят някой пациент,сигурно и на тях им става мъчно понякога ,когато трябва да се разделят с тях. Амин.
Ма все файда,от много глава не боли,а и излязоха похвални неща.
които пък съвсем не могат да се нарекат по този начин ,въпреки машината )
