Ако кажа ,че се радвам,ще е малко. Имам предвид разбира се това,че страничката ми пак оживя,имам предвид "малкото килерче" от големият апартамент на форума както си го нарекох още в първият си пост преди много-много време. Имам предвид и това,че наистина се радвам когато някой реши да сподели точно тук нещо свое,нещо което го е развълнувало,нещо което да увлече и другите да споделят свои тайни, или мисли. Темата ми е в раздела "за всекиго по нещо" ако мога така да я нарека и нека да няма "изумени" ,че в такъв форум освен за часовници, иде реч и за пиперки ,патладжани, мешена скара, емамбайалдъ и яйца,комшийки,утрепани гларуси, разкази на похотливи старци ,като бачо Ангел както го наричат някои и който е по-млад от мене биля, ма на мене ми викате Мишо, което ме радва разбира се, не само защото е умалително-итимно-приятелски като обръщение,но и това,че изглеждам в очите ви по-млад от рибоубиеца от поречието на Марица.
Въобще не съм забравил и основната тема на форума иначе и доколкото мога да преценя, досега съм показал поне 200-250 мои неща, естествено в различни теми. Тъй и не можах да се наканя да си туря саатите като в хербарий и да ги показвам като в музей. Каквото и да съм споделял е било винаги ,или заради нещо което отличава часовника,някаква рядкост,нещо свързано с историята му ,или по-скоро,ако е имало моя намеса в неговата същност. Въпрос на разбиране за нещата и като цяло за мен е по-важно не толкова кой какво притежава ,или си е купил,отколкото това каква е връзката,какъв е мотивът,какво е удовлетворението и дали човек влиза в контакт с тази придобивка,или е само покупка за инвестиция ,или полагане в съответното предназначено за него място за лично взиране и оглупяване. Нещата наистина са различни и мисля,че тези от нас (мисля повечето) които,ровичкат,бъзикат,разчекват,разчленяват и съединяват, които се пулят под лупата да идентифицират някоя отломка и се стремят да дешифрират тъй важният исторически момент,пътя и съдбата на един саат,такива които не само гледат как се движат стрелките,а и защо го правят и как го правят,тези, които зрънце по зрънце събират знанието за тази магия мисля,че те са основата на форума, мисля ,че това е форума. Форевър.
Иначе,ако премахнем тези сериозни откровения,се радвам ,че Стори,макар и задъхано е открил "топлата вода"
като ме е чел внимателно,макар,че според мене да сложиш яйце в каймата е толкова естествено,колкото да ръгнеш чушки в боба. Подозирам ,че нещо го е накарало рязко да отклони вниманието на задругата от новата ми "Молния"
И членовете подеха "кулинарната тема" което само може да ме радва,защото ,ако трябва да си призная и ако трябва да избирам м/у часовникарското хоби и кулинарското... бих избрал одма второто. Причината е много простичка : човек се ражда за да яде и ако го прави по-добре, е по-добре. Докато часовникарското хоби засяга основно едно от основните възприятия - зрението и отчасти слух и допир, то папането,или по-скоро неговото приготвяне,тази магия и химия,ангажират всички човешки сетива и сигурно това не е случайно.
За щастие обаче,тези две плоскости които са напръв поглед съвсем различни и несъвместими,ми се отдават,заради афинитета и любовта към тях. За мене има и връзка м/у тях. Ако един човек има изтънчен вкус към храната,той ще има и специално,деликатно и интелигентно отношение към часовниците, обаче ,ако кара само на дюнери.... такива ще му бъдат и часовниците и това какво представляват. Тука ми липсва много един Пламен Харизанов,който съм сигурен,че щеше да ме разбере и да се съгласи с мене.
Та ,ако трябва все пак да продължа полусериозно за "големите яйца" в кулинарен смисъл,освен,че като самостоятелен продукт, те са нещо изключително,един,ако не и най-древният хранителен продукт,който може да се приготвя ако не по хиляди,то по стотици начини - пържени, варени, печени, та и сурови,като омлети ,или бъркани,натюр, или с добавки. Както и да ги направите, винаги са вкусни и хранителни. Друг е въпроса когато се отнася до тяхните "вторични" свойства. Яйцата се използват и като добавки в сухо състояние, за застройки, за намазване на печива, за подобряване на вкуса на супи и ястия и не на последно място яйцето е използвано като свързващо средство,нещо което обединява другите продукти и то не само при храната. Боите използвани от старите майстори,преди старите холандци да измислят маслените бои, също са на яйчена основа като свързвател. За това и когато говорим за яйца в каймата,се има предвид точно това качество,да спомогне да стане смляната смес по-хомогенна, т.е. в случая главната роля е да се използват слепващите свойства на яйцето. Така ,че в случая, дали яйцата са от Билла или домашни кокоши, не би трябвало да има кой знай каква разлика,вкусът едва ли се би бил усещал, но каквото и да е, ако имате възможност да ползвате натурални продукти - правето го, аз съм се вманиачил на тази тема, но възможностите ми са ограничени.
И тъй като сме на чревоугодническа тема,както бях обещал преди два дни, докато правих една супичка,направих снимки и ще ви демонстрирам нещо изключително вкусно,хранително и на общо взето ниска крайна цена. Разбира се това е нещо което е импровизирано и едва ли някога ще направя същото, но е важна концепцията,а тя е когато хапнеш една купичка от тази благинка, в следващата минута,след лека въздишка,краката ти да се изпружат хоризонтално и да потърсят табуретката като спасение божие.
Та чорбичката е с телешко месо и зеленчуци. Снимките са подробни, а ще се опитам и да дам пояснения. Първите две снмки са + Сашо, нещо като +18
Какво сложих в този път в тенджерата (голямата)
Около 500-600гр.. телешки джолан. Много важно за един бульон и хубавият вкус на една месна чорба е да има кокал в месото. Пуска мозък ,колаген и всичко останало. Понеже месото не е достатъчно, добавих и около 300 гр. телешко месо за готвене. Всичко това отива в старата ми загоряла тенджера с около 4-5л. леко подсолена вода,която от време на време се долива с нова топла.Крайното количество на чорбата е около 5кг.
отдавна вече ползвам само хималайска сол.
Готвя на газ, защото мога да контролирам по-добре силата на темпаратурата(фина настройка на баланса) Месото се вари обикновено около 3ч. на слаб огън с похлупен капак. Когато заври за първи път се отпенва, но се маха само бухналата мръсна пяна, другото което е като мъгла се оставя, това е от мазнинката.
Докато се вари "телешкото",което разбира се няма нищо общо с телешко и едва ли някой в последните няколко десетилетия е ял телешко ,освен ,ако не е заклал собствено такова добиче, приготвям другите съставки. Общо взето има някаква концепция като рецепта, но винаги слагам каквото имам налично и за това почти никога манджите ми не са едни и същи.
Това което приготвям е:
глава целина нарязана на филии
отделям колкото е необходимо, а другото отива нарязано на кубчета в плик в камерата за зимата.
Отделно изваждам зелени листа и дръжки пак от целина, вече от готовите замразени.
Следващото е три хубави моркова, две глави лук, един картоф болен от гигантизъм 0.5кг. един с подобно заболяване червен пипер и поради липса на пресен зелен, шепа- две от замразеният.
Следващото което откривам е малко сушени гъби кладница,черен пипер на зърна и сухи зеленчуци на Кучнар. От тях слагам една шепичка за подобряване на вкуса на бульона,има натриев глутамат и докарва на езика малки вкусови експлозийки.
също така малко спагети,предпочитам ги пред фидето,по големички са:) и разбира се чили
следва половин консерва обелени нарязани на кубчета италиански сорт домати без семе.
100 мл. олио и ,ако е нужно един телешки бульон. Аз слагам когато е необходимо да засили основният бульон, но никога не слагайте повече от един, силен е и специфичният му вкус веднага ще почне да преобладава в цялото.
Когато месото поомекне, слагам нарязаните на ситно морков, глава целина ,лук и зелената целина да се варят заедно с месото.
Когато месото се свари, го изваждам и го накъсвам на малки късчета, връщам го в тенджерата и добавям нарязаните картофи,червеният и зеленият пипер. Сега слагам и олиото.
след около 10 мин. добавям доматите и една стиска спагети. Картофите не трябва да врат повече, за да не се разварят и бульонът да не остане бистър. Трябва му още 15мин. варене максимум. След изключване на котлона, добавям пресен магданоз и малко от любимият ми девисил. Побвм на сол и евентуално добавям.
Вижте крайният резултат и не ми точете лиги ,ами вземете и се потрудете. Ще разберете какво ядат боговете и няма да помислите и за друго. Това чудо особено като му сложиш и една шепа запалителна смес, а и една-две лъжици кисело мляко ,те изстрелва директно в небесата. Обикновено след първата купа,краката леко се вдървяват и заемайки почти хоризонтално положение,търсят табуретката като божие спасение от непоносимата стомашна нега която те е обхванала. А след втората купичка се свестявам с Бриджит Нилсен в скута,която само с поглед ми обяснява какво ми се е случило заради пристрастеността ми към такива наркотични вещества и е крайно време да не прекалявам. Което обаче не и пречи да си гризне от месцето на наркотичната смес.
Като порции отива към то 12-14 и то съвсем сериозни паници. Аз не спирам поне 2-3 дни да съм на нейна "диета" но все пак ,ако не ми се завърти из бърлогата някое гладно гостуващо зомби,пак остава и за това си пълня кутийки и право в камерата. Нищо не се променя, с изключение малко на вкуса на картофите.
Като стойност е приблизително около 10.00лв. или най-много 12.00 ако има и гъбки, което прави порцията под 1.00лв.
Опитайте я и ще ме намразите. Сами ще разберете защо.
Това е за днес докато четете и си пиете кафето. А тези дни очаквайте по темата,как да си направите истинско кьополу по Мишански, което да хапнете и на Н.Г. а и да видите една симпатична Победа, един екзотичен Ford ,а и някои други неща от моята часовникарска "кухня"
Аз имам един,който спонтанна хрумка на неизвестен "гений" е скопила часа до 48 минути 
Другото което установих,че след минимална,почти виртуална корекция на регулатора,докара точността м/у 3 и 4сек. на ден, което си е бонус към кефа. icon_clap 
Удължил е минутата с 25%