chasove.com

Хвърлете поглед към тази статия - поне за мен беше много поучителна

http://people.timezone.com/library/wbor ... 4647656250" onclick="window.open(this.href);return false;

В резюме за тези, които ги домързи да четат: Общо-взето е известно, че състезанията на швейцарските лаборатории спират 1972 година, защото японците вземат много да ги печелят (преди две-три години пробваха отново, но този път бяха забранили на японци да участват или по-точно, беше разрешено само на европейски страни да участват). 1973 година тръгват стандартите COSC, които означават, че механизмите трябва просто да отговарят на определени изисквания, за да се наричат "хронометър". Номерът е, че при тези изпитания вече не се посочва кой е най-добрия механизъм, а само дали е минал теста. Разликата е като между Формула 1 и шофьорски изпит - при първия е интересно кой ще победи, и това развива индустрията; при втория вземаш книжка, нищо повече.

Интересното е, че стандартите са доста остарели и затова почти всички механизми, които са подлагани на изпитанието, го минават успешно. Ако продължа аналогията с шофьорския изпит - все едно да се явяваш на кормуване в София или Варна от 1973 година, когато е имало пет коли на кръст и хората са карали спокойно и грамотно. Още по-интересното е, че 2 големи компании осигуряват на практика целия оборот на лабораториите и заедно са успели така да наредят нещата, че по-непокорните лаборатории в Швейцария да фалират и да останат само три, които вероятно проявават нужното уважение към клиента.

За мен лично обаче най-интересна беше позицията на един от директорите на такава лаборатория - "Free-sprung or indexed balances, Breguet or flat springs, coaxial or lever escapements or tourbillons make little or no difference to performance in the COSC test." - гладки баланси или с винтчета, плоски или Бреге пружини на баланса, коаксиал или анкер, или турбийон, не оказват особено влияние, или дори никакво влияние при тестовете.
Важното според него е качеството на изработката, което пък зависи най-много от качеството на машините.
И тук за мен беше голямата изненада - според него, подобни машини са икономически изгодни само когато има достатъчно големи обеми на продукция. Абсолютно логично, като се замисли човек, точните машини са скъпо нещо. И затова легендарните марки с инхаус механизми като Гласхуте, Патек, IWC, AP, Улис Нарден, Жирар Перигьо и пр. не се явяват на тестовете или рядко се явяват. Възможно е и да ги минат, но все пак с цената на неимоверни усилия. Пак звучи логично - и най-прецизната ръка не може да се мери с робота.

What about those expensive, lovingly handcrafted crafted, pursuit-of-perfection in-house movements? It is possible for such movements to reach chronometer standard, acknowledges Mr Curchod, but at the cost of much expensive and time-consuming tweaking. "It is more difficult and the failure rates are high — as much as 60%."

За сравнение, почти всички масови Ролекси или ЕТА 2892, които са дадени в лаборатории, минават тестовете.

Моето мнение е че преди 50 догини COSC е било стимул и въпрос на имидж за постигането му. За тогавашното производство е било нормално да е било върха.
Високия клас не мисля че изобщо трябва да се месят, те са изградени авторитети, познати с прецизност и качество.
В наши дни обаче според мен тези тестове, както казваш са лесно преодолими и това е начин за часовници от ниския клас да прескочат някакъв ценови клас, да речем от 1000$.
Всичко остава за "лапни-шарани"
Часовник без надпис хронометър на циферблата и асемблиран от по некомерсиална марка със същата машина като такъв хронометър от по известна такава, ще работят по един и същ начин.

3017 написа: Високия клас не мисля че изобщо трябва да се месят, те са изградени авторитети, познати с прецизност и качество.

За мен пък точно това беше най-интересната част от статията. Ако е вярно това, че до 60% от механизмите, които те дават в лабораториите, не успяват да минат тестовете - срещу 4% за Ролекс и малко повече за ЕТА - се получава любопитна картина. За съжаление, няма как да се провери, но все пак има логика - човешката ръка, колкото и да е прецизна, не може да се мери с високоспециализираната машина.

Ако е вярно - и това е голяма уговорка - тогава излиза, че очарованието на висшия клас механизми, в сравнение с по-масовите от висок клас (Ролекс и ЕТА 2892 все пак не са нисък или среден клас), е горе-долу същото, както на механичните спрямо кварцовите - не купуваш точност, а купуваш история, имидж, лично присъствие, красиво нещо с мърдащи колелца вътре.
Казвам го без никаква ирония, ако мислех иначе, щях да нося кварц, да ям само кисело мляко и да се оженя за някоя грозна и работлива мома.

Единственото, за което ме е яд, е изчезването на състезанията на обсерваториите - на времето те действително са помагали на индустрията да върви напред. Сегашният вариант, без японци и китайци и на практика бойкотиран от висшия клас (защо ли, защо ли...) някак губи смисъл.