/* да си оправя линковете - Невен ме разбра, ама не докрай */
/* защото не писах за диференциалните уравнения */
/* Цвет ->
технологичен хроматограф ->
дуел */
Дълга история

Славите са основен инструмент на хроматографиста.
Такъв хронометър, самописец и ножица вършат работа на компютър.
Как изглежда това отстрани.
1. Хроматограф:
Десетина блока с цвят на боен кораб, с разни индекси по тях, скали, стрелки, потенциометри, галетни превключватели, лампички (именно лампи, не светодиоди), свързани с кабели и тръбички.
Кабели, щото част от блоковете са електронни. Някои от тях имат прякори ;)
Най-сложното нещо обаче е
пневматиката, бепехатата - БПХ... блоковете за подготовка на газовете. Те са с тръбички. Като разбера таговете, ще добавя описание.
Цялата тая купчина желязо служи за едно - да накара една тръбичка с детектор накрая да раздели сложна смес на компоненти. Сместа може да е всякаква (коресилин, спирт, ракия, обезмаслители .... всякакви екстракти ;)), но всяка си иска различни тръбички и детектори.
Но това не се вижда, пък и пак се отплеснах.
Отстрани хроматографистът изглежда като мим.
Първо проверява началните положения на копчалъка.
После оправя нулата на самописеца и го пуска.
Взема спринцовка и две-три вегерчета и почва да я промива. Спринцовките са два вида.... големите са от 10 микролитра.
После щрака със Славата,жпроверява дали е навита и я нулира.
Слага я върху самописеца и пак взема спринцовката. Пълни я с проба и тогава започва балет. Много къс и точен.
Крачка към хроматографа, пауза за прицелване с иглата и почват петте действия с по един такт.
Раз - 70 милиметровата игла пробива септата на изпарителя (гумичка, дебела 5 милиметра)
Два - гайката на спринцовката опира с чукане в гайката на изпарителя.
Три - Буталото бързо и плавно впръсква пробата.
Четири (престо) - с едно сложно движение спринцовката се изтегля, ляга на точното си място на масата и се прещраква галетата на атенюатора. Чува се щрак-щрак. И след това
Пет - щрака Славата.
Тези пет действия са строго индивидуални за всеки.
Общото е само едно - по тях може да се сверява часовник.
Защото нулата е когато буталото тръгва надолу.
Ама още един за кво ти е - само пречи.
Аз не съм стеснителен, но и на мен ми пречи. Тези действия са свързани с движения, а аз съм се учил, когато бях млад и бърз. И само сто и пет кила. А почеркът ми е останал същия. Отстрани сигурно изглеждам като мечок, който са го ухапали едновременно няколко оси
А после славата се взема в лявата ръка, в дясната - нещо за писане и се гледа хроматограмата. Тръгва пик - приготвяш се. На върха - щрак, пиглед на скалата и запис върху хартията. После още едно щрак и чакаш следващия пик. Ако са нагъсто, пи някой път се чура щрак-щрак-щрак-щракане и цифрите се помнят, а след това се записват. Някои не спират и се оправят с малък секундомер. Аз не мога, мен са ме дресирали в класически стил.
Ако нямам правилен хронометър, просто не работя.
... сбърках. Тези секундомери не са хронометри. Ама са средство за измерване. Единственото универсално средство за измерване на време, което ползват в нашата лаборатория.
Защото са удобни.
Няма да припомням Аз, Роботът... само ще отбележа, че Азимов е напълно логичен с човекоподобните си роботи (сигурно щото е химик ;))
Човекоподобните роботи не са най-доброто техническо решение, ама са универсални. Щото са като хората. По форма. И се приспособяват към света.
Та и секундомерът е универсален.
В методиката е записано 5 минути на водна баня - щрак със секундомера. Или 3 минути тръскане - пак. Това даже за фиксирани интервали. Разбира се, и с телефон става... ако не сработи скринсейвърът ... на Siemens "Карл" ME45 не сработва, ама...
А за засичане на неизвестни предварително интервали Славите отнасят Карл като... И-185 по-големите му братя Фридрих и Густав ;)
Едно е да натискаш гумено копче, а съвсем трето - коронката... короната на Славата. Пък втората стрелка прави Славата Аерокобра
И формално е по-спокойно. Два пъти в годината ги проверяват и лепят лепенки на капака. Затова Славите нямат прякори, а номера. Като оръжие
