chasove.com

Тук е мястото да споделите, ако желаете, разбира се кой какво колекционира и защо го колекционира Едни са водени от увлечението към определени марки и модели като Иво (iivetsa) други като мен събират всичко в определен период от време (руско, разбира се ) трети си правят пенсионен фонд (не говоря за теб Мишо ), четвърти са комерсиалисти, пети тъкмо обратното.....Така, че очаквам тук да споделите вашите предпочитания, обосновани защо, разбира се и вашите бъдещи очаквания от това, което правите Е.....ще има и такива, които няма да кажат нищо, но всеки сам си решава

Започвам пръв като инициатор на темата Харесвам старите руски часовници, както много от вас колеги. За мен те имат история и очарование и ги чувствам близки, закърмен съм с тях....За разлика от някои хора в някой друг форум някакси не мога да се прехласвам по една Омега или нещо подобно....знам ли.....може и аз да съм дефектен, а не те "милите" Но предпочитам един Де Лукс вместо едно Гласхюте или Лонжин Радва ме старата Победа, като теб Роска и онази протрита Балтика, купена от един ром Охлузената Стрела е по-ценна от Сиймастър Мемоматик......Може и да съм сбъркан, но пък къде по-сбъркани от мен има.....аз поне харесвам жени
Поздрави!!! И споделяйте! Не се бойте

Сигурен съм, че повечето хора ме възприемат като странна птица и не намират нормално обяснение за дейността и постъпките ми.
Аз самият не се определям като колекционер, поне не събирам нещо конкретно тематично. Обичам да връщам към живот стари часовници и колкото е по-невъзможно конкретният часовник да се възстанови, толкова е по-голяма тръпката. Както се казваше в един култов филм от началото на прехода, "целта не е оргазмът, а самата ерекция". За мен е по-важно самото правене на часовника, отколкото притежаването му.
В резултат обаче се събраха доста часовници, които използваме за стилна декорация на дома. За моя радост жена ми много ги харесва и често ме пита: "Айде бе, няма ли да донесеш някой нов часовник?"
Обичам старите будилници, защото ме връщат към ученическите години, когато започнах да ги чупя и малко по малко се научих да ги правя.
В миналото, когато машините са се управлявали ръчно и когато не са можели да си направят синтетични камъни, които да могат да се пресоват в мостовете, когато не е имало роботи и лазерно рязане, изработването на часовник освен бизнес до голяма степен е било изкуство. Да не говорим за времената, когато са се правили полу-ръчно.
Точно такива часовници са интересни за мен.
Избягвам да се занимавам с ръчни, защото не виждам добре. Когато бях в 7 клас геройски изправях непоправими спирали за Победи без да използвам лупа, защото ми пречеше (не можех да уцеля с пинсета нещото което гледам, хващах пред или зад него) Е, сега нямам такъв проблем, но вече нищичко не виждам без лупа. Ориентирах се към джобни, настолни и стенни, също както казала лисицата че гроздето е кисело.

Аз започнах да купувам наред. Беше ми жал да отиват за злато. В един момент обаче понасъбрах доста модели, намялаха и паричните постъпления и позабавих темпото. Сега ми доставят удоволствие по редки часовници и такива в лошо състояние, които се опитвам да възстановявам.
Омега, Лонжин и други от този клас също носят наслада, но на всеки му е ясно че не може да събере 100-200 Омеги, поради финансови причини. При липса на резервни части, възстановяването също е проблем. В такъв случай ни остава варианта с руските часовници. От една страна сме свързани с обща история, от друга страна като качество не отстъпват на съвременниците си в същия ценови клас, а дори ги превъзхождат.

При мен всичко започна със случайното отваряне на една кутийка със "семейни" руски часовници.Налегна ме силна носталгия,спомних си различни събития......Поразрових се в нета и попаднах на часовникарски форум (не този), стана ми интересно .После се появи и този форум ,който като че ли събра единомишленици ....Късмета ме срещна с интересни часовници още в началото,а по-късно открих и мястото от където да мога да намирам часовници по "джоба" ми така да се каже.Всеки път като си купя нещо се старая да намеря максимално количество инфо за покупката си и така лека - полека започнах да съм в час с руските часовници.Голяма благодарност на колеги и бих казал приятели от този форум (storyteller,3017,cerasimi,omegaqq ......и т.н. и т.н. сигурно ще пропусна някой) от които научих много неща за руските , а и за часовниците въобще неща.Съботите се превърнаха във време за релакс и"лов" на часовници.Даже забелязвам ,че ми е много криво ако нещо ми попречи да отида до .......Битака Посъбраха се и часовници,защото за сега само купувам - не съм продал нито един(три-четири съм подарил ).Не мога да кажа кои часовници ме радват повече -старите ,охлузени,не толкова често срещани екземпляри или почти новите или направо нови,но по-късни такива.Май и двата вида с лек превес на ........първите.Запалих и други колеги покрай мен и сега коментираме,"ремонтираме" ,майсторим разни джаджи.....ХОБИ Удоволствието ,което изпитвам е истинско!

Едно лято през далечната 1988 г.,чичо ми ни взе на работа с брат ми,за един месец,колкото да си изкараме джобни,и разбира се с възпитателен ефект,да видим как се вади хляба !Като си взехме заплатата,по 50 кинта на калпак,взехме да се чудим какво да си купим,и аз предложих на брат ми да си вземем по един хубав часовник!Той се нави и след един час бяхме в ЦУМ на първият етаж !Предполагам доста хора си спомнят,че там имаше щанд,на който се продаваха основно руски часовници,и ние си избрахме по един звънчев "Полет"!Моя го носих до казармата,и там един ден ми падна патента и го дадох на майка ми да го прибере в къщи!До тук с предисторията!Та по същество,един хубав ден,аз се сещам за този часовник,и почвам щателно да претърсвам къщата,но за съжаление без успех!Майка ми го е затрила някъде,и не може да се сети къде!Питам я за часовника на брат ми ,и него не го знае къде е,и така в небитието пропаднаха,два много ценни за мен часовника!После се почна едно ровене в интернет,с идеята да намеря подобен часовник,и така почнах да се заглеждам и по други руски часовници!Скоро почнах да купувам всякакви модели,които ми харесат,но бързо се опомних и се ориентирах само към няколко марки!Първата "Кама",която си купих беше пълен трошляк,но много ми хареса заради типичното ретро излъчване,и в последствие се ориентирах основно към тях!Към момента интереса ми е насочен само към "Кама",и е изключение ако си закупя някакъв друг часовник!Не се имам за сериозен колекционер,още по малко пък за капацитет,но часовниците които събирам ми доставят удоволствие,и не виждам начин да спра да попълвам колекцията си

Здравейте,

При мен всичко започна от това че като малък баща ми и майка ми все ни караха с брат ми да носим часовници за да знаем колко е часът....така винаги имах часовниче на ръка(я русно,я българско(булетроник...много ме е яд че не съм си го запазил),я китайско)....но основно страста ми към часовниците се усили преди няколко години,когато си харесах едно часовниче в каталог на "AVON"....грабна ме външния вид....разбира часовничето беше с много лошо качество и дизайна беше откраднат от Breguet....но много си го харесвах....
Така и започнах да се интересувам от часовници.....четях всевъзможни статий в интернет....
С течение на времето часовничетата взеха да се натрупват...което подаръче....кое си купих сам....и така ...
Предпочитах новите часовници защото държах да съм им първия собственик....и затова рядко добавях нова бройка към колекцията.....но след като намерих няколко часовника в къщи....кой на баща ми...дядо ми и някой останали от детсвото...... и така любовта ми към старите "окаяни" часовничета се зароди....
Покрай тях намерих и този форум,където мога да кажа че намерих добри приятели....и усещам че не само аз харесвам това което притежавам...
Нямам намериние да се разделям с някое от часовничетата ми....мисля никога....до сега несъм продавал и немисля и да го правя....много често поради липса на средсва пропускам много красиви часовничета,но не си представям варианта да се окажа от нещо от нещо мое си за друго...е винаги ще има и такива които ще ни харесват повече от други и затова харесвам че тук има вариант за размени и има добри хора който могат да те зарадват(говоря за един човек от Габрово,който с радост мога да нарека Приятел)....

Харесвам както редките,така масовите часовници.....важното е да ми хареса....да ме грабне.....но новичките ми харесва да ги нося....попринцип предпочитах размери 44-46мм но сега нося часовничета 36мм с радост ....
Но най са ми любими Победите,Японците и тънките елегантни часовничета.....а й маячетата нищо че имам едно ....

Надявам се радостите в колекцията ми да не спират да се увеличават .....същото го пожелавам и на вас !!!

Поздрави Златан.....

Много хубава тема, Мите! Поздравления за идеята.
При мен предисторията е в далечното минало, когато родители ми купиха първият ми часовник - Победа с много красив син цифер (която и до днес работи без никакава профилактика:)). Спомням си как като ученик, докато си пишех домашните, от време на време го отварях и се наслаждавах на машинката ка работи.
В по-ново време се запалих преди около 4 год.
По принцип обичам обичам леко ъунингованите работи и след специално гравирани майсторски ножове, пръстени с монограми и т.н. реших че е време да имам и часовник с фамилията ми на цифера (без друга марка). След като няколко швейцарски фирми ме отрязаха се обърнах към може би единствените останали по онова време руснаци - ПЧЗ.
После докато събера парите и те взеха да се реформират и нещо не ми вдъхна доверие.
Тогава ми хрумна че може би тук някой може да ми нарисува цифера.
И така, намерих един много добър часовникар (с който работя и до сега и съм много доволен), намерих и кой да рисува цифера (някой ден може и да покажа снимки, сега нещо не мога да качвам).
После взех да ремонтирам всички чсовници, коити изрових вкъщи, послед от приятели, после взех да купувам и така полека лека се разболях:)))
Насочих се кум руските по няколко причини - русофилия, цена, части...
както обичм да казвам, не събираме просто часовници, а история и спомени, особено с часовниците, подарък от прители.

Така се случи, че втория часовник, който ми купиха родителите(Слава-Корнавин - квадратен с дата накъде около 4-5ч), спря защото го намокрих докато се къпех на реката. Причината да го намокря е, че бях забравил да си го сваля. Часовникаря в наше село ми го оправи, но аз започнах да проявявам интерес към машините вътре в часовниците. Събрах де що има в семейството часовници и започнах да се уча. Е и селския часовникар ми помогна доста. По-късно в средното училище се запонах с професионален часовникар и той така да се каже "довърши" моето обучение. Тук е мястото да кажа, че оная поговорка за кучето и касапина е вярна, също така е вярно и, че занаят се "краде", а не се учи. Като студент успях да намеря и книгата "Механически часовници", която и до ден днешен препрочитам.
Интереса ми към часовниците е предимно към механизмите им - доставя ми удоволствие да ги ремонтирам. За съжаление напоследък почти не ми остава време за любимото хоби. Малко или много покрай ремонтите се понатрупаха и часовници. Е повечето са евтини руски. То и швейцарските са пак такива . С времето установих, че най ме кефят япончетата - евтини, качествени, непретенциозни и здрави. Точно такъв трябва да е часовника, който нося, защото ама хич не го пазя.
До тук говорих само за механичните. Редно е да кажа, че мога да поправям и кварцови, но не ми доставят такова удоволствие като механиките.

Здравейте!
Започвам по ред но и да пропусна няма да е нарочно
Невене, не си странен приятелю по-скоро е странно това, че за първи път не пишеш по технически въпрос, което ме радва Иначе моето отношение към теб и отношението и на колегите е ясно!!! Един страхотен човек и приятел с невероятни познания и умения!!! За мен е чест Друго не мога да кажа.
Павката както винаги обран Лисицооооооооо Един от най-големите колекционери и човека, на който дължим този форум и нашето прекрасно общество. Лично за мен 3017 е човека, който много ми е помагал и е подкрепял и напътствал това мое хоби, а вярвам че и с много от вас колеги
Роската е толкова открит в любовта си към старчоците, че мога да кажа че предаде тази любов и на мен Така е Роска!!! Иначе едва ли щях да погледна ЗИМ или Победа
На някой хора съм им казал да си гледат ножките и чекийките, ама те не!!! Саати, та саати!!! Чак ме дразнят тия келеши ама да видим кога ще ми се изтърпи търпилото Единия дето го няма.....някъде се запиля по странство освен Ракета друго не признава ( баба му се на ракета е летяла ) другия пък между дървенийте и железарийте на саати зел че се отктехнал И понеже е столичанче момче, с притенсии димек вика "Кама" и нищо друго Добре де "Кама" да е Само мир да е Чудесна колекция си спретнал Иво и все по-голяма и красива да става!!!
За младежа от Смолян какво да кажа...........Само като напише "часовниче" и темата спира дори и аз, а и други колеги започнахме да го употребяваме И как иначе? То изразява такова чувство и такава обич, каквато рядко се срещат Поздрави Злати и все така миличък
Поздрави и на Искрен, който все още не се е осмелил да покаже своите часовни, а определено има какво да се види сред тях
Адашче, благодаря ти че сподели и ти Любовта ти и познанията ти правят чест на този форум и карат такива аматьори като мен да се радват, че са сред такива хора
Е.....одумах хората да взема да кажа и аз нещо, че много се умълчах напоследък

Първо да благодаря на всички, включили се в темата и не защото е моя, а защото наистина ми е интересно кой как е започнал, по какво се увлякъл и т.н.
Може би не започнах както трябва, но това, което мога да споделя съм го казал вече в една друга тема и се притеснявах да не се повтарям излишно......
Цял живот съм си падал по часовниците. За мен те са една от най-мъжките вещи!!! Мъжът има няколко атрибута (освен онзи, който му е по рождение ).
Обувките! Те отразяват начин на живот, стил, хигиена и доста други неща....
Писалката, или химикалката е израз на отношението към другите Не случайно девизът на Паркер е: "Когато пишете или подарявате- Паркер!"
И часовника. Бижуто на мъжа! Израз на него самия. Неговата собствена радост За мен часовника и автомобила са може би едни от най-мъжките играчки, или най-любимите аксесоари на един мъж.
Та как започнах.....
Аз съм си започнат от малък с часовниците имам предвид. Като лапетия на село обикалях дядовците да ги крънкам за джобни часовници и бях посъбрал доста, докато майка ми един ден не ги растреби :diablo:
После залитнах по електронни и кварцови такава беше и модата Увличал съм се и по скъпи марки.....до скоро едно Баум и Мерсие Класима ме радваше, но падна в жертва поразен от руската армия
Преди време ми попадна една колекция "Амфибии", които Колаксъзов продаваше.....взех две.....после намерих и трета и така реших да посъбера такива часовници, или други руски но НОВИ!!! Фасони Така ровейки и търсейки попаднах и на този форум. Така се запознах и с Павлин. Така и както се присмивах на всички, включително и на него, че се прехласват по Де Лукса на Полет се сдобих с първия си такъв.....на майтап и по-скоро от любопитство......и така полека, полека се разболях не и без вашата намеса и "вина", разбира се
И ако в началото се стремях към новотета, то сега чак ми е мъчно когато трябва да продам някой по-очукан....не ми се разделя с него и знам, че ще съжалявам, защото утре няма да мога да си го купя или просто няма да има намиране......

при мен е привързаност към старото Свикна ли с нещо трудно се разделям и винаги ми идват наум достойнствата на старото а не недоказаните качества на новото Това важи за всички предмети които ме заобикалят и се налага да боравя с тях включително и за жената Не че не правя опити за осъвременяване но плахи и с предубеждение

Ама мързелешката, с цитати ;)

nevenbekriev> Сигурен съм, че повечето хора ме възприемат като странна птица и не намират нормално обяснение за дейността и постъпките ми.

Приложимо и за мен ;)

nevenbekriev> Аз самият не се определям като колекционер, поне не събирам нещо конкретно тематично.

Определено не съм колекционер и никога няма да бъда.

nevenbekriev> Обичам да връщам към живот стари часовници и колкото е по-невъзможно конкретният часовник да се възстанови, толкова е по-голяма тръпката.

Ако кажа, че е същото, ще се изхвърля.
Сейкоша-сан ми писа двойка по часовникарство. Ще се наложи да се уча доста, та поне до тройка да стигна.
Но тръпката я има. Десетина дни се разправях с една Молния на един приятел, оправих я, колкото можах. Настроих равновесното положение на баланса по твойта методика, после малко по малко пипах регулатора, докарах солника до 1 минута за седмица и му го върнах
И май това постижение по ме кефи, отколкото поправката на 24ракeта на инат, както не трябва.

nevenbekriev> Избягвам да се занимавам с ръчни, защото не виждам добре. Когато бях в 7 клас геройски изправях непоправими спирали за Победи без да използвам лупа, защото ми пречеше (не можех да уцеля с пинсета нещото което гледам, хващах пред или зад него)

А тук ще мина на сериозен тон.
Преди 2 месеца си купих китайски лупи с обръч за главата.
Колеги, родих се!
Никакво напрежение на очите, бинокулярно зрение, усещаш дълбочината и можеш да работиш по друг начин.
Това нещо толкова ме впечатли, че за няколко часа преведох статията на Богдан.

Благодаря ти за споделеното Остава да чуем и останалите Да не се скатават, а да споделят Да не ги привиквам поименно

Във някой от малките класове трябва да съм бил, вързах две жички към един неработещ часовник и го включих в контакта, излетя надалеко и яко ме разтресе тока. Това съвсем сериозно, бях му се ядосал че не работи, и пробвах шоково ремонтиране.
Явно от тогава нещо съм залепнал на тема часовници.