chasove.com

Здравейте, с тази тема искам да провокирам вашите коментари и да откриете вашите нрави и желания без да се съобразявате с "рамките" на обществото и сегашните тенденции към които се придържаме тъй сляпо.
Много ми харесаха коментари в други теми, че един часовник макар и малък на размер, то той е удобен и рано или късно пак ще бъде на мода. Питам, трябва ли да чакаме нещо да се върне на мода за да можем да му се радваме.

Ето примерни въпроси:
Бихте ли носили джобен часовник ако това беше "нормално" в днешното ни общество?
Бихте ли се отказали от носенето на часовник ако живеете в среда която няма нужда от времеизмерване?
Изразяваме ли нещо когато носим много стар и красив часовник вместо чисто нов и добре работещ? Какво е нашето послание към околните описано с думи?
И въпрос малко по фантасмагоричен:
Ако реномираните световни производители бяха Конго, Боливия и Бутан бихте ли ги заменили с "ментета" от Европейски, Японски, Руски производители?

Всъщност интересни са всякакви въпроси и отговори за излизане от "рамките" на нашето общество и дали има нужда от разчупването им или се чувствате комфортно да се носите по течението на модата?

Интересна мисъл ти е хрумнала!
Не бях се замислял над тези въпроси. Макар че работя с хора и продавам модерни неща, последните тенденции при часовниците не ме влекат. Стар часовник също не бих сложил. От 8 осем години нося само едно Касио. Дори и да нямам нужда от него, пак е на ръката ми. Джобен бих носил само за атракцията.

Ще започна с отговори на посочените за пример въпроси.
Бих се радвал да нося, джобен часовник за разнообразие поне няколко пъти в седмицата и особено в почивните дни. Малко завиждам на нашите дядовци които са ги ползвали по предназначение, макар, че са се намирали и ръчни часовници. Силно ме притеснява фактът, че ако ползвам джобен часовник ще провокирам съждения в хората които мисля, че няма да са верни и няма да ми бъдат приятни т.е. бих се засрамил. Ето това е първото потвърждение, че съм силно повлиян от модата и разбирането на околните.
По вторият въпрос отговарям - Да бих се отказал от часовник ако не ми се налага да знам колко е часът или нямам нужда да измервам интервали от време. Представете си планинско било в Андите където живея в дървена колиба със запалена камина дори и през лятото. Свежо зелена къса трева основен източник на храна на конете ми и стадата от млекодайни животни.Няма седмица, няма календар, няма медий, няма закони, освен природните. Е за какво ли би ми потрябвал часовник.
Нека се върнем в реалността и изкажа какво послание имам когато нося стар, работещ и красив часовник. Посланието ми е към масовката " Колкото и да се пънеш и да печелиш, не можеш да намериш такъв часовник какъвто съм възкресил аз. Защото ако се напъна мога да си позволя доста реномирани модели, но не искам зашото те не са уникални. Уникалното е на моята ръка, останало може би единствено в подобно състояние."
По въпросът за реномираните марки бих отговорил, че не се итересувам кои са реномирани и бих избрал това:
което е направено от хора близки по култура и бит,
да издържи безпроблемно до следваща профилактика.

Ето примерни въпроси:

Бихте ли носили джобен часовник ако това беше "нормално" в днешното ни общество? - не, защото го смятам за непрактично и ако имам алтернатива, тоест ръчен, не бих. Но иначе един приятел, мениджър корпоративно банкиране, и до ден днешен си носи една Молния в сакото.

Бихте ли се отказали от носенето на часовник ако живеете в среда която няма нужда от времеизмерване? - да. Просто не се налага. Преди много, много време направихме една семейна разходка в горите около родното село на дядо ми, Бог да го прости. Както се разхождахме в една дълбока борова гора, като из нищото изникна една колибка. Оказа се, че там живеят двама ветерани от ВСВ, познати на дядо ми. От дума на дума разбрахме, че живеят като преди 100 г. - ходят до селото веднъж месечно за сол и свещи, другото си произвеждат. Майка ми беше страшно учудена как освен без радио живеят дори без часовник. Въпросът й "ами как знаете кога да станете и кога да си лягате" и се стори доста странен - " е ми как - като се съмне ставаме, като се стъмни лягаме, като огладнеем ядем" .

Изразяваме ли нещо когато носим много стар и красив часовник вместо чисто нов и добре работещ? Какво е нашето послание към околните описано с думи? - посланието: харесвам хубавите стари неща, направени с душа и във времето, когато глобализацията е била само в главите на няколко евреи (без да искам да обидя някой, просто не харесва глобализацията във всеки един неин аспект)"
И въпрос малко по фантасмагоричен:
Ако реномираните световни производители бяха Конго, Боливия и Бутан бихте ли ги заменили с "ментета" от Европейски, Японски, Руски производители? - по принцип бих предпочетл оригинал за 2 лв. пред менте за 200 лв.

Относно съвременните тенденции - не ме притесняват, не се съобразявам с тях. Дори тези огромни водомери са ми неудобни и непрактични.

Дори да има рамки, то до голяма степен си ги поставяме сами и се оправдаваме с обществото, в което живеем или, в което искаме да се впишем.

Както повечето от вас, така и аз имам сума ти часовници. Всъщност нямам нужда от нито един от тях, ако трябва да визирам предназначението им. Имам си на телефона-точен,светещ и не спира. А преди да има мобилни телефони не съм и подозирал, че имам нужда от мобилен телефон, баси

Преди да нося джобен часовник на ръката си, го носех в джоба, както си му е реда . Заедно с куп други неща и боклуци. Сега обяснявам, на който прояви интерес, каква е тази каишка и как се е пръкнал ръчният часовник. Кой, как и какво не е без значение, но отдавна съм се отърсил от "какво ще си помислят хората" и си живея щастливо. Това се отнася за цялостния ми мироглед. Опитвам се да налея малко акъл и в главата на госпожата, че тя все още страда от подобни предразсъдъци. Като че ли прихваща по малко

Въпросът ти за времеизмерването е много интересен, най-вече защото времето е твърде относително, въпреки че сме успели да го впрегнем по някакъв удобен за нас начин. Няма еднозначен отговор, поради фактът, че час може да мине за секунди и една минута да е безкрайна. Наздраве

Че сме в рамки, в рамки сме Че сами си ги поставяме и това е вярно
Къде е разликата тогава???
Разликата е, че едни от нас се опитват малко или много да избягат от тях, докато други просто удобно наместват гъ...а в тях
На първия въпрос няма да отговарям, защото самия форум е отговор на него А името на форума ни не е "фейшън.цом"
За джобния съм 50/50....като студент бях на 100%, че и лула пуфтях ама сега съм малко по-култивиран
Виж часовника на ръката ми е навик и не мога без него. Забравя ли да си сложа нещо ми липсва и ми е чоглаво....навик, а и ме кефи!
За мен часовника е лична вещ, а не послание към околните за разлика от много други и аз не се съобразявам с това как ще изглежда в очите им. Има една идея за вещите на мъжа: обувките са неговото огледало и израз на лична хигиена, писалката показва и демонстрира, а часовника е мъжкото бижу. Какво да бъде това бижу и за какво да служи всеки сам решава. За мен то е лично и предназначено да ме кефи. А дали съм с Класимата на Баум и Мерсие или с Победа, каквато дядо ми цял живот носеше за мен е почти без значение. Казах почти, защото Победата ми носи повече емоции от Мерсието.
На последния въпрос отговорих с цяла тема така, че тук ще пропусна
Шегата на страна!!! Идея нямам какво бих носил, но какво бих колекционирал смятам, че е ясно
Упс...имам идея Ето това бих носил за всеки ден и за работа:
http://prodavalnik.com/chasovnik-bosh-i23607335" onclick="window.open(this.href);return false;