chasove.com

Ако почне да се търси по стъклодув, стеклодув и glassblower, излизат повече разни художества

Само че има и друг вид стъклодувство - правене на изделия по чертеж. Сигурно всички сте виждали масовите - епруветки, колби, чаши, и прочие лабораторна стъклария. По филмите някой път сглобяват, каквото набарат и пълнят стъклените спирали с цветни разтвори за красота

Реалността изглежда малко по-различно.

Основно апаратурата се сглобява от готови, стандартни изделия, които се произвеждат серийно и се съединяват за получаване на една или друга установка. Ама някой път трябват ето такива работи:



и тогава, ако няма стъклодув под ръка, няма откритие
Затова стъклодувите са уважавани от разните експериментатори - често стъклодува е съавтор на химика или физика в неговата работа, въпреки че рядко ги споменават :(
То на времето се смяташе за нормално и химикът да може да работи по стъкло, поне елементарни работи: примерно да запои две тръбички, да огъне по място тръбичка, да изтегли капиляр, да си направи магнитна бъркалка, да затвори ампула, да притрие двойка шлифове - това всеки един химик-експериментатор трябва да го умее, щото иначе не може да работи в лаборатория.

Тия работи, и много други, са правени от различни тръби-заготовки.
Продават се, специално за стъклодувите, като се почне от няколко милиметра в диаметър и се свърши с 200...300 милиметрови тръби.
Освен това за реактора на горната снимка са ползвани стандартни взаимозаменяеми конусни съединения - в случая са шлифове. Пак тръби, ама със шлифове накрая. И кранчетата са стандартни - точно така го продават, както се вижда на снимката.

Ето още разни работи, които се ползват стандартно:

http://www.ilpi.com/glassblowing/glasscomponents.html" onclick="window.open(this.href);return false;

Тръби и пръчки не са показани, щото те са ясни.

А! Всички заготовки трябва да са от една марка стъкло, иначе няма запояване! Спояват се стъкла с много близки температурни коефициенти. Иначе при охлаждане - щрак, и се разделят.
Разделянето пък по някога се ползва, като искаш временно да запоиш държач, който като се охлади, сам пада

По терминологията - това си е жива заварка без присадъчен материал, но стъклодувите казват, че запояват, спояват, а не заваряват. Такава е терминологията, въпреки че технически не е правилна

В английската уикипедия има един добър линк:

http://www.ilpi.com/glassblowing/" onclick="window.open(this.href);return false;

Сега ще погледна, дали има интересни картинки с текст

Иначе само картинки в гугъла има: https://www.google.bg/search?q=scientif ... 80&bih=909" onclick="window.open(this.href);return false; , ама не са систематизирани.

Ето това, което може веднага да се направи, стига да имаш горелка:

http://www.ilpi.com/glassblowing/demonstrations.html" onclick="window.open(this.href);return false;

Раздуване на мехур:




1. Запояване на тръбичката от едната страна.




2. Нагряване за набиране на стъкломаса накрая на тръбичката.





3. Начало на раздуване на сферата. Вижда се, как излишната стъкломаса виси отдолу. За получаване на равномерна дебелина тя трябва да се разкара по цялата сфера. Това става с нагряване и много внимателно раздуване при постоянно въртене, и то извън пламъка, по-близо или по-далече от него.






4. Раздута сфера. Засега е правилна, щото дебелината на стените е равномерна. Раздува се при постоянно въртене, извън пламъка. И... поне при мен... ако не стане от раз - чупиш и почваш отначало






А така става, като се раздуе прекалено много - по-нагретите участъци се раздуват повече, и става безформен мехур. Ако се надуе още, ще се пукне, и ще се разхвърчат пръски и парчета.
Раздуване на тънкостенни мехури се използва, когато трябва да се направи отвор в цилиндър, сфера и въобще каквото и да е - цялото изделие отначало се нагрява в студен (светещ, жълт, димящ) пламък, после пламъка се прави по-горещ (или както му казват - по-зъл ) и накрая с много остър пламък локално се нагрява малко петънце. След това петното се докосва в средата с нагрята пръчка и се изтегля малка пъпка. И тази пъпка се раздува до тънкостенен мехур, който след това се чупи и краищата му се затапят.

Добър стъклодув по такъв начин прави отвор с диаметър, който се различава само с някоя и друга десета от тръбата, която трябва да запои към дупката Без да мери! На око ;)

Та на въпроса на Невен.

Такова изделие





с диаметър 100, 150 и повече милиметра принципно се прави по същия начин, както мехурът по-горе, като се стига само до операция 3. Ако стените не са равномерни, стъпка назад, до операция 2 - стъкления мехур при нагряване се свива, ако не го надуваш... по-точно, ако го надуваш малко... ако хич не надуваш голям мехур, той ще се сплеска от собствената си тежест.
Затова малките мехури се въртят постоянно. За надуване се ползва ей такава джуджавка:





Единия край - в устата, после маркучето се премята откъм гърба и идва под лявата ръка, (ако водеща е дясната), и оная джаджа, дето се върти, се вкарва в тръбичката. Надува се с къси духания, при паузите мундщука се оставя отворен към атмосферата, а не като балон, иначе може да се изгуби контрол над формата. Лично аз не съм ползвал чак такива сложнотии - по-дълго маркуче, и стига да направиш един-два оборота, а после въртиш в обратна посока.

Диаметърът на мехура, който се раздува по тая технология, се определя от чисто човешка константа - от обема на устната кухина на стъклодува Духа се не с дробове, а с бузи
Затова по този начин може да се направи дебелостенна сфера (с дебелина на стената към милиметър) най-много 100 милилитра.

Ако трябва по-голямо, идват на помощ машинки:



Това не е струг, въпреки супорта, задната бабка и даже май самоход

Това е универсална машина за работа с по-големшки тръби. Самоходът е за навиване на спирали.

Полезни работи.

Как стъклодувите режат тръби:

http://www.rhunt.f9.co.uk/Glass_Blowing ... _Page1.htm" onclick="window.open(this.href);return false;

Държа да отбележа, че точно тази операция аз я правя по-добре ;)
Рязката е неубедителна - трябва да е права и точно по обиколката. Достатъчна е само около 1/4...1/5 от окръжността.

Важно!

За чупене по рязката... то не е правилно чупене! живо разделяне си е! се прилага усилие, което разтяга тръбата. Дърпаш с двете ръце навън, и доста силно. След това само си помисляш, че се опитваш разтягайки я и лееекичко да я огънеш, и тя казва "цънк" и се разделя на две


По-голям диаметър тръби се режат по-интересно.

Прави се също такава рязка, и в пламъка на горелка се нагрява стъклена пръчка, до размекване.
И размекнатия край се натиска в единия край на нареза. И пак се чува "цънк", и ако рязката е нанесена правилно, пукнатината обикаля тръбата и се среща точно с рязката

Така може да се режат и доста по-големи тръби, които просто не можеш да счупиш с разтягане.

Има и вариации на темата, например с плюнка и капка вода

Ако някой зададе въпрос - що не се вземе кантал и с него да се нагрее рязката, веднага отговарям - щото с пръчка е по-бързо

Но да, ползва се и кантала. Обаче винаги се работи по предварително направена рязка.

И още една важна работа. След рязане на тръби по студения или по горещия начин краищата им са много остри, и те обикновено се затапят в пламъка на горелката. По-рядко се ползва шлифовка. Не само защото затапянето е по-бързо, а защото със шлифовка не могат да се снемат вътрешните напрежения в стъклото.

Още едно място с картинки и обяснения:

http://www.teralab.co.uk/Glass_Blowing/ ... g_Menu.htm" onclick="window.open(this.href);return false;

Тоя пък сайт е повече електровакуумен.

През последно време доста кадри почнаха да правят радиолампи, и затова стъклодуйството живна малко в световен мащаб

Много добре,втъркай покрай стъклото и плексигласа

Как се запояват две тръбички с еднакъв диаметър:

http://www.teralab.co.uk/Glass_Blowing/ ... _Page1.htm" onclick="window.open(this.href);return false;

Ама този пич не е довършил работата си ;) То и аз така мога, че и всеки от вас, стига да има горелка.

Нормално е добър стъклодув така да направи шева, че да не личи... почти да не личи де, хич не е възможно. А ако с око не се вижда, се ползва полярископ:

http://www.ilpi.com/glassblowing/glassstress.html" onclick="window.open(this.href);return false;

kapkan написа:Много добре,втъркай покрай стъклото и плексигласа

Плексиглас така не може да се работи, той само се формова.
Проблемът при него е, че не може да се запои - почват да излизат мехури.

А по формоването на плексиглас за мастър-клас ще поканим бачо Ангел, а може би и други.

Подозирам, че и Невен, и Митака го могат тоя спорт с плексигласа.

лепи се с хлороформ

Да, това е добър разтворител.

Може и още с чист метилметакрилат - това е мономера, от който се получава полиметилметакрилата, и той също е добър разтворител. Може и с метакрилова киселина. Само че ММА и МАК по-трудно се намират.

varban написа:

nevenbekriev написа: Знам, че е трудно към невъзможно, просто ми е интересно как се правят.

Като се добера до комп, ще намеря материал по темата.

За добрия майстор, не е проблем от такава дебела тръба на направи тази колба. С видиев нож се прави една резка на стъклената тръба( както Върбан каза , че това е метода за който двамата говорим.Той трябва да е виждал как става) за да отрежеш нужната големина. След което на горелката, която ползва някакъв газ и кислород(най-добре петролеев етер. При битова газ пламъка "увисва") нагряваш някакъв тънък остатък от стъкло, така че да стане капка,която бързо залепваш върху драскотината на тръбата.От вътрешното напрежение стъклото се пука точно по резката. После нагряваш единия край от получената тръба . След като я нагрееш добре(Забравих да кажа ,че трябва непрекъснато да се върти тръбата за да се нагрява стъклото равномерно от всички страни.За целта тя ляга върху една стойка с ролки) със стъклена пръчка или графитен инструмент, започваш да смачкваш нагрятия край докато се затвори и тогава го изтегляш за да се получи,както му казваме, шпиц. Рязваш с едно камъче някъде където диаметъра е около 5 мм. след което обръщаш другия край на тръбата и повтаряш операцията само че без да отрязваш. да остане запушено, защото там ще правиш дъното.При такава широка тръба е нужно да се използва маркуче, което поставяме на отворения шпиц за да може да духаме през него.При малки размери , след нужното нагряване на заготовката,бързо а вдигаме и духаме с уста.И всичко това става при непрекъснато въртене на материала.Та след като сложим маркучето, нагряваме тази част на шпица където ще оформим дъното. при нагряването стъклото започва да се свива и удебелява но ние внимаваме и с издърпване следим да не се напрупа много маса. След като се свие и затвори започваме с леко подухване да оформяме дъното пак повтарям, като се върти непрекъснато. След като е готово поставяме колбата в една пещ за определено време при определени градуси за да се темперира стъклото.После го изваждаме и след като изтине, отново с видиевия нож правим резка на отворения шпиц(нали не я забравихме :-)) отново с капка пукаме тръбата и след като се отреже по този начин на пламък заглаждаме острия ръб на гърлото. И пак в пеща.Това е. Надявам се поне малко да съм обяснил метода.

Ето я въпросната горелка

Чак сега успях да прочета обясненията на Върбан.Много добре се е постарал , както винаги, да опише техниката на работа. Предишния си пост написах в другата тема и после помолих да го преместят тук.Така, че се извинявам за повторението.Въпреки че съм описал малко по-подробно как става работата.Все пак съм я работил
Върбане !

Аз такива големи работи не съм правил

Умеех да правя елементарни и малко по-сложни от елементарните операции.

Даже не знам термините от българския сленг. Това "шпиц" не го знаех, братята му казваха оттяжка, съответно, правя шпиц - оттянуть.

А тази горелка е много яка:



Петкранова, два пламъка - става за всичко, от джам-стъкло до кварц.
И много скъпа - такава горелка струва около 1000 пари - лева, долари, че даже и евра

Аз такава хубава не съм имал никога, все с ей такива съм работил:



В руския стъклодувен сленг настолните горелки, които могат да дават пламък в голям диапазон, се казват "пушки".
Не знам на български как е, на англо-френски е канон, което означава същото.

"Пушка" е основния инструмент на стъклодува. Той има няколко горелки, но любимата му е една - като я запали и прогрее, с едно докосване на крановете може да направи пламък от игличка до огромен факел, който реве като реактивен самолет

За петролевия етер - не, не съм работил с такова чудо Докато бях в Съюза, бачках на метан или на водород. В НИТИ имах трикранова горелка, работеше с пропан-бутан.