chasove.com

Не съществуват предмети, които не могат да бъдат купени и не съществуват такива, които не се продават!

Изключително грешно съждение,явно повлияно от максимата.че ,ако едно нещо не се купува с пари,се купува с много пари" Разбира се този постулат си има обосновка,но уважаеми търговецо на вси артефакти ( да не ги изброявам) трябва да ви уверя,че ИМА такива неща ,които не се продават и причините са много и не една. Това ,че Вие не притежавате такава вещ ,не значи ,че такива не съществуват. За първата част от съждението нещата са аналогични,просто би трябвало нещата да се разглеждат от различни гледни точки ,а не само на базата на собственото високото самочувствие,дори и то да е на базата на някакъв опит. Просто такива "псевдоканони" лесно изгарят в определен момент.

Seikosha написа:Изключително грешно съждение,явно повлияно от максимата.че ,ако едно нещо не се купува с пари,се купува с много пари" Разбира се този постулат си има обосновка,но уважаеми търговецо на вси артефакти ( да не ги изброявам) трябва да ви уверя,че ИМА такива неща ,които не се продават и причините са много и не една. Това ,че Вие не притежавате такава вещ ,не значи ,че такива не съществуват. За първата част от съждението нещата са аналогични,просто би трябвало нещата да се разглеждат от различни гледни точки ,а не само на базата на собственото високото самочувствие,дори и то да е на базата на някакъв опит. Просто такива "псевдоканони" лесно изгарят в определен момент.

Изглежда не схванахте мисълта ми и изобщо не визирах закупуване "с много пари". Има случаи, когато човек разменя свой любим предмет за някой по-желан или просто решава, че може да прибере добра печалба за него. В крайна сметка никой не е казал, че трябва да ставаме роби на колекционерските си страсти и предметите свързани с тях. В живота има и по-стойностни неща! Помислете върху твърдението си, че има предмети, които човек не би продал или разменил и ще видите колко е нелепо то!
Не ми е ясно и защо беше злобната вметка относно някакво мое самочуствие, а и не мисля да влизам в особени размисли по тази тема.

The collector:
Помислете върху твърдението си, че има предмети, които човек не би продал или разменил и ще видите колко е нелепо то!

Лично аз,не мисля,че това твърдение е нелепо.Вещ,която съм купил,колкото и да ми харесва,бих се разделил с нея.Но вещ,била притежание на близък роднина,не.Само при изключителни случаи,касаещи здравето на семейството ми или приятел.

Ice eyes написа:The collector:
Помислете върху твърдението си, че има предмети, които човек не би продал или разменил и ще видите колко е нелепо то!

Лично аз,не мисля,че това твърдение е нелепо.Вещ,която съм купил,колкото и да ми харесва,бих се разделил с нея.Но вещ,била притежание на близък роднина,не.Само при изключителни случаи,касаещи здравето на семейството ми или приятел.

Противоречите си. Първо казвате, че има предмети, с които не бихте се разделилли никога, а след това изказвате мнение, че при особени обстоятелства тези предмети са маловажни и ще бъдат продадени. Последно?
Не съм се регистрирал в този форум, за да водя някакви безмислени дебати и да си дъвчем изказванията. Направих абсолютно приятелски коментар без никаква задна мисъл, а след това зачетох разбивки на думите си и някакви злобни изявления. Бъдете приятелски и позитивно настроени бре, хора! Нямаме какво да делим и сме тук, за да разменяме информация и мнения за едно общо хоби.
Мисля, че да продължаваме този спор е излишно и е разводняване на темата за този прекрасен часовник.

Последно:Вещ,наследена от родителите ми,не ми е по-ценна от тяхното здраве.По-ясно не мога да се изразя.

The collector:
Мисля, че да продължаваме този спор е излишно и е разводняване на темата за този прекрасен часовник.

Напълно съм съгласен.

Бих добавил, че понякога е трудно да се изразява мнение когато не гледаш човека в очи за да усетиш останалата част от съдържанието на думите му.

Вероятно няма предмети, с които човек не би се разделил в извънредни ситуации или за колосални суми. Но мога да кажа, че през живота си никога нищо свое не съм продал - кола, часовник.. абе нищо, и въпреки това си живея нормално.

Е какво ги правиш... колите примерно?

Първата - Шкода 120L - я бракувах.
Втората - Пежо 405 - я подарих на тъста.
Третата оше си я карам.

Нищо не носим, когато идваме и нищо не можем да вземем, когато си отиваме. Всичко си има цена

Интересна тема от интересен колега с хубава мисъл под постовете му:)
Лично аз съм от хората, които много трудно се разделят с вещите си, не само в хобито.
Което прилича на Плюшкинов синдром, което не е добре:)
Иначе съм съгласен с по-горе изказаните мнения, че с нещата, спомен от близки и приятели, трябва да се разделяме само в краен случай.

Я,каква приятна тема стана ,а започна доста враждебно

kova4ev написа:Нищо не носим, когато идваме и нищо не можем да вземем, когато си отиваме. Всичко си има цена

Това е така,но......мисля ,че една голяма част от нас (а може би бъркам и трябва да говоря само от свое име) имат някакъв предмет(не само часовник) с който не ни се иска да се разделим на никаква цена.Мислим си:Това ще е с мен докато ме има ,пък после децата да правят ,каквото решат....
И е много тъжно ,когато биваме принудени от обстоятелствата да го сторим.
Лично аз,много се привързвам към вещите си.Не само колекционерските,но и обикновени вещи от ежедневието .И ми е адски криво,дори когато определена вещ вече не може да изпълнява предназначението си и трябва да се разделя с нея.
Замислих се кога за последно съм продал нещо мое.Не си спомних.
Но пък доста неща подарявам на приятели.А и получавам доста подаръци . Някои от нещата в "колекцийката" ми,които ме радват най-много и ми връщат хубави спомени са точно подаръци от стари приятели.Часовници на техните дядовци,бащи....все хора около ,които израснахме и когато държа в ръка нещо тяхно неминуемо нахлуват спомени за едни прекрасни,но уви, отдавна отминали времена......
С такива "спомени" (не мога дори да ги нарека вещи ) не ми се иска никога да се разделя!

Е за да събираме и да се радваме тук явно е, че сме Плюшкиновци всичките. Само търговците са с ампутирано такова чувство.
Всеки си представя скъпи неща когато се зададе конкретния въпрос от началото на тема.
Ами има неща които не си струва да се продават щото на никой не биха свършили работа освен на нас самите.
Елементарен пример от стотиците които мога да измъдря.
Любима моя отвертка с която баща ми е ремонтирал хиляди неща и аз съм му се пречкал докато съм го гледал. Е тази отвертка ще си остане за мен ценна за други не биха дали пари колкото за преоценена баничка.
Е при това положение бих могъл да кажа ,че има и БЕЗценни неща в прекия смисъл на думата които биха могли да ни радват докато сме тук и не биха могли да ни донесат финансова независимост.

От една страна колегата е прав, че няма нещо, което не се продава, но от друга не е баш така. От моите часовници повече от половината не се продават и ще обясня какво имам предвид.
Те не се продават на никаква разумна цена, която някой би платил нито се разменят при разумна размяна, която някой би направил. Например любимото ми Кандино, което ми е скъп личен спомен не бих продал дори на цената, която платих за него като ново(нося го вече 12 години), но бих го разменил за часовник, който ми харесва и струва примерно 1000-2000 лв. Бих, ама мераклии за размяната няма...
От друга страна Востока, който имам от дядо ми не бих го разменил и за такъв часовник, но от трета страна съзнанието ми приема за допустимо да ми остане спомен от типа: "Първия ми Ролекс Субмаринер е на практика от дядо ми, защото всъщност го получих срещу Востока, който той ми остави."

Апропо хората със Суб за бартер сте информирани, повече инфо и снимки на Востока в моята тема, а за контакти Л.С.