chasove.com

Честит празник на всички съфорумци....

Честит празник и от мен.

Честит празник!

Честит на вас,аз като изявен мързел няма да празнувам,правя си лична марка часовник "Капкан" доста време му се каних

Честит празник на всички труженици!

Да живей,живей труда!Честит 1 май!
Леле в какви манифестации съм участвал навремето
Днес въобще не ми е празнично.

Честит празник!

rosen_er написа:Да живей,живей труда!Честит 1 май!
Леле в какви манифестации съм участвал навремето
Днес въобще не ми е празнично.

Росене, щракнах няколко снимки на знаме, което си става за манифестация. От луксозните изпълнения с бродерия, а не с боя. :bgflag:

Супер е знамето.С далече по-прости манифестирахме
Сещам се за случка от далечната 1983г.По традиция на манифестацията за 1 май момчетата бяхме облечени с бели клинове и червени потници.Девойките в нещо като "пачки" ,но колосани Стоим повече от час пред "Дома на книгата" в Плевен и си чакаме реда да минем пред Партийния дом.Ръми един много студен и напоителен дъжд А,забравих че момчетата имахме знамена,раздадени ни срещу подпис :Трикольор,червени и кой знае защо -сини.Увили сме се в знамената и зъзнем.Идва редът на нашия блок.Строяваме се и .....като великденски яйца сме.Рамене ,гръб,бял клин.....кой в какъвто флаг се беше увил - така се беше "тонирал". Даскалът щеше да получи удар,но нищо не можеше да се поправи
Девойките като мокри нощни пеперуди,пачките висят по краката им.....
Както и е да минахме.Остава да предадем (отново срещу подпис) знамената.Обаче "умрели" от студ виждаме,че някой хвърля знамето в каросерията на един камион.Кой знае защо решихме,че така трябва и като започна едно мятане на знамена....
Естествено на следващият учебен ден започва издирване на флаговете......Мъмрене,нещо политика намесиха и .....намалено поведение на двадесетина човека.В 4 курс,когато ни предстои кандидат студентски изпити .Които не можеш да проведеш с поведение по-ниско от "примерно".А ние вече с "добро" Няма да ви описвам на какви издевателства ни подложиха през оставащите 1-2 месеца в даскало за да ни "оправят" поведението
А! Отделно накараха родителите ни да платят знамената в "троен размер" Като сега си спомням как ме изгледа баща ми когато му съобщих за "глобата" от 72 лв (бая кинти по онова време) Вика:"Какви бяха тези знамена,какво е това чудо?"
2м ПВЦ тръба и 2м плат....Не ми се мисли ,ако бяха като показаните какво ни чакаше..
Е ,как ми вдигна настроението този спомен

Няма "лабаво" по време на соца!
Като спомена за сините знамена, си спомних, че и на нас даваха такива, а и момчетата ни обличаха в сини къси гащи и сини тениски. Точно срещу ЦУМ, където сега има някакви копирни центрове, беше направен нещо като малък асфалтов плац. Там се преобличахме и под строй минавахме покрай партийният дом и мавзолея, от чиято тераса махаше Тодор Живков с висшият партиен апарат.

1-ви май е световен ден на трудещите се, но за България е трагичен !!!
За тези, които не помнят - на тази дата през 1986 г. тогавашното комунистическо правителство извърши едно от най-големите си престъпления, като накара цяла България да марширува под чернобилския радиоактивен дъжд. Не ми побира главата какъв изрод трябва да си, за да знаеш, че убиваш, осакатяваш и инвалидизираш собствените си съотечественици, само и само да не развалиш спокойствието на Големия брат СССР (които също скриха от народа си трагичния инцидент).

Такъв геноцид над собственото си население никой не е правил !!! Никога не мога да приема за празник събитие, довело до смъртта на неизвестен брой българи, включително и на още неродени !!!

1-ви май може да е празник за целия свят, за България трябва да е ден за траур.

Въпреки явно неадекватният пост по горе и аз ще се включа,макар и със закъснение към поздравленията към всички трудови хора,в частност във форума.Бъдете живи и здрави,за да с е трудите и да берете плодовете на труда си.Наистина това не е същият 1 МАЙ от преди 130г.,не е и този от началото на 60-те когато се мандахерцах като камилар на раменете на баща ми на манифестациите размахвайки знаменца. Не е и същият много по-късно,когато все още имаше манифистации,но с децата винаги излизахме на този ден някъде на "зелено", с планинарски ход,на шишчета и чист въздух. Впрочем,така ни свари и нас"прословутият"убиец-дъжд. Всъщност, след рожденните дни и Нова Година ,той ми беше любим,защото винаги след манифестациите идваше ред на панаира ,или както по-късно му викаха Луна парка.Никога няма да забравя обстановката там,шаренията,сергиите ,виенското колело и количките с жетони дето се блъскахме до полуда,стрелбищата и как гледахме през картонените "калейдоскопи" и татко ни купуваше винаги някой дребен подарък,я някоя "ножка", или торбичка с лимки "пъстраците" бяха най-ценни. И така,изморени и щастливи сядахме на масата пред тавата с печеното агънце.Може и веднъж на годината да беше,но беше на 1 МАЙ,помня и как го носихме с баща ми до махленската фурна в една голяма тава,а отзаде сестричката ми. После като се роди и по-малкият ми брат,пак си беше същото,ката година > отпред баща ми с тавата с една 300гр.- мовка мастика в задният джоб за фурнаджията бай Капа(беше албанец) а отзаде му в индиянска нишка тържествено крачим и носим някакъв зеленчук аз сестра ми и малкият най-отзад,който едва ходеше,но носът му надушваше безпогрешно ароматът на пресен хляб и милинки и нямаше сила да го отклони от пътя,а той не беше и много,я имаше ,я нямаше 100-150м. но ритуала се спазваше всяка година,както и на връщане,да вземем лимонадата,от ония с топчета вместо капачки,а после вече и ония с машинките ,от които все още пазя няколко. Та думата ми е за това,че така или иначе,все по-малко остават поводите ни за усмивка и веселие,все повече забравяме за традициите,което ни обезличава и сивото настъпва все повече.Аз поне все още не се давам и днес като всяка година събрах народа > деца ,снахи ,зетьове,внуци,сестра и брат,че и бълдъзата дойде и бая народ се събраме,но хубаво ,че един от зетьовете има ресторантче,че няколко години там сме на широко,а и агънцето дето всяка година като един тамада си купувам чинно,си го печем там,има хубава пещ за пици и става майсторски, е , не е като в спомените ми от махленската фурна на Капата,но по-принцип нещата са същите, и тогава ядяхме 1-2 пъти агнешко в годината от недоимък и сега същото,остава обаче празника,лицата на обичани хора,грейналите детски очички и омазани ръчички.размяната на дребни подаръци и чувството на любов и принадлежност. Направих и снимки,току ги гледах > хубави ,усмихнати хора,чудесни дечурлига и никакви мутанти насреща ми не видях.Ако има нещо мутирало и болно от тези последни 29 год.е в психиката ни,че ставаме все по-малко човеци,а за това едва ли ни е виновен Чернобил.

.

Тогава хората празнуваха, а сега се преструват...

Володя,поздравления за спомените,които сподели,поздравления и за това,че държиш на традициите.