Еконт и правило 33
Публикувано на: 07 Май 2015 20:20
Предполагам всички тук използват услугите на куриерската фирма, и заради некоректни продавачи и определени казуси сметнах че ще е полезно за всички да проведем една здравословна дискусия. Става дума за указанието към куриера - ако получателя откаже пратката, да заплати и пътя обратно (когато взимам пратка съм напълно наясно, че ще платя пътя насам). Преди седмица получих лот часовници с множество умело прикрити на снимките липси, и съответно ги отказах. Служителката на Еконт ми каза че в товарителницата са получени указания аз да платя пратката на връщане ако откажа, като след кратък, цивилизован конфликт тя се обади на подателя и той с нежелание се съгласи да си плати пратката.
Междувременно, из Общи Условия на Еконт, Раздел IV:
"Пратки, които не могат да бъдат доставени поради това, че не са потърсени в срок, определен в служебното известие; получателите отказват да ги получат или да заплатят сумата на наложения платеж; заминали са на неизвестен адрес; непознати са на посочения адрес или са починали; посоченият адрес е недостатъчен или не съществува, се връща на подателя за негова сметка. Ако той откаже да я получи в 7-дневен срок от уведомяването му, пратката става собственост на ЕЕ. ЕЕ има правото, в качеството си на собственик, да я продаде на търг или унищожи. "
Имайки гореспоменатото предвид, доколко, според вашата лична компетенция и опит, е основателна тази практика, и каква тежест има? Не следва ли да се заключи че е проста версия на "ако мине", считайки че цитираното по-горе правило виси на стената на всеки офис на еконт? Чия от отговорността, имайки предвид че за това указание на подателя получателя разбира едва когато огледа пратката?
Междувременно, из Общи Условия на Еконт, Раздел IV:
"Пратки, които не могат да бъдат доставени поради това, че не са потърсени в срок, определен в служебното известие; получателите отказват да ги получат или да заплатят сумата на наложения платеж; заминали са на неизвестен адрес; непознати са на посочения адрес или са починали; посоченият адрес е недостатъчен или не съществува, се връща на подателя за негова сметка. Ако той откаже да я получи в 7-дневен срок от уведомяването му, пратката става собственост на ЕЕ. ЕЕ има правото, в качеството си на собственик, да я продаде на търг или унищожи. "
Имайки гореспоменатото предвид, доколко, според вашата лична компетенция и опит, е основателна тази практика, и каква тежест има? Не следва ли да се заключи че е проста версия на "ако мине", считайки че цитираното по-горе правило виси на стената на всеки офис на еконт? Чия от отговорността, имайки предвид че за това указание на подателя получателя разбира едва когато огледа пратката?