chasove.com

Направо останах без думи от показаното . - Браво за майсторлъка ! Само един въпрос .- на последните снимки виждам че си подложил парченце цилиндричен месинг под опашката на анкера за направа на нова импулсна ролка ?- Това ли е ? И копието, от старата опашка ли е или ли направи ново ?

Цилиндричното месингово тяло, за което питаш, е с размер (диаметър) като на предпазната ролка от платото. Залепено е с шеллак за долния мост на баланса. Центрирано е точно и стои както предпазната ролка, но без да мърда. Използвах го за да напасна дължината и формата на копието. Копието го направих изцяло, като го оставих дълго и го пилих и оформях така, че да не се допира до въпросното тяло в двете крайни положения на анкера... По-напред в снимките ще видиш още едно такова цилиндрично тяло - то е с размер като на въображаемия цилиндър, който описва външната повърхност на импулсния камък при въртенето на баланса. Това тяло пък ми помогна да напасна формата на пазвата на анкера.

Не може да се видят опулените ми очи, възхищението и еуфорията които бликат от тях след като разгледах снимките и клипа. Дълбок поклон пред майстора. Не само, че интервенцията е успешна, но и крайният резултат е повече от красив.
Поредните поздравления!

Благодаря , за разясненията ! - Е , горе долу и аз съм налучкал за себе си ! - Но все пак казано от тебе е вече друга работа . И с риск да се повторя ,отново ще кажа че показваните работи от теб са достойни за възхищение ! Надявам се и за напред да ни показваш правилния път в ремонтите !

И най-вече че няма невъзможни неща, просто трябва правилно мислене и много опит.

Неверояно изпълнение и безценен урок!

Малко продължение...
http://forum.watch.ru/showpost.php?p=56 ... tcount=490

Невен, ако това за теб е малко продължение, то за мен е буря в чаша с вода т.е. в главата ми. Не знам дали имаш нужда от поредните признания и вече е трудно да се измислят превъзходни форми на "уникално" без да се повтаряме. Но, да знаеш, че от нас имаш едно голямо, признателно БЛАГОДАРЯ, че документираш твоята работа и ни я показваш.

Ето няколко въпроса:
Относно химията която ползваш. Въобще накратко за целия процес. Ток, напрежение? Разтвор? Защо се прави?

Благодаря за 'превъзходните форми на уникалното'... Защо го показвам? Просто ми се приисква да го покажа на някого, то май вече нямам нужда от признание. Може пък някой да се запали и да повярва, че нещата могат да се направят и вкъщи, без сложни и скъпи машини и приспособления.
Май не е станало ясно, но това, дето питаш за химията, е просто процеса на закаляване на карамфила. Преди да го нагрея до червено и да го охладя във водата, го завързах за една пластина и го покрих с каша от борна киселина и спирт. Борната киселина при нагряването се разтопява и образува филм върху повърхността и не позволява тя да се окисли. Освен това, понеже е и флюс, очиства повърхността от окиси при нагряването ако има такива.

Показвай! Показвай! Не това съм имал в предвид че да те питам защо показваш. То явно от чисти и безкористни подбуди. В случая за нас това е подарък от чисто естество. А и да знаеш, има желаещи да придобият поне малко като твоите умения. Да трудно е, но ти го правиш по възможно.
Сега относно карамфила, благодаря за разяснението. Поражда въпросът защо след като е закален обработката продължава. Т.е. вижда се, че след закаляването се оформя стеблото на кармафила и се прави каналът и леглото за минутната стрелка.

Много трудно се режат зъби на стоманен пиньон с летяща фреза, както го правя аз. Става само ако стоманата на детайла е мека (отгрята), а резецът на фрезата е твърдосплавен. Такава стомана се обработва много трудно на струг. Лепне по ножа и не се получава гладка повърхност, огъва се, маже се... Освен това, след закалката детайлът малко или повече си променя размерите. Затова в часовникарския занаят, когато нещо се изработва от стомана, обикновено то се прави от вече закалена и нормализирана до такава точно твърдост, която ще е правилната за дадения детайл. Това е окончателната термообработка и тя се прави още преди изработването на детайла. Както ос на баланс се прави от 'синя' стомана и не се прави никаква друга термообработка след това. Обработването на дребни детайли от закалена стомана на струг е много по-лесно отколкото когато детайлите са меки. Получава се хубава гладка повърхност, не лепне, не се маже, не се криви. Е, не става с какъв да е нож - трябва твърдосплавен или някой стар вълшебен. Съвременните HSS стомани не стават за нож за рязане на закалена стомана...
Та затова, отначао нарязах зъбите на меко, после закалих и отвърнах до виолетово и накрая струговах карамфила окончателно

Кристално ясно!