Скромно,но от сърце

[tosunbei]

И аз да покажа малко руска класика

[rosen_er]

Да,бе.Много скромно.....Хубави часовничета icon_clap

[Liani]

Чудна колекция!

[atanweb]

Всички са елегантни и в много добро състояние.
Поздравления, радвам се, че сподели с нас.

[the collector]

Браво! Много добри попадения!

[tosunbei]

Благодаря,колеги!
Да питам малко оф,тук за първи път попаднах на така гравирани и надписани машини.Виждали ли сте друг път?
Аз отварям тая с многото надписи и очите ми веднага долавят ADJUSTED най-отдолу и сърцето ми трепва ..викам-б..си,попаднах на някакъв уникат и търся на колко позиции.....ноо
като се зачетох,на горния ред има едно UN-нямало е място..
















Упс първите три са грешка...

[varban]

Последната Ракета 2609.1 е от изпълненията с доста рядък финиш. В мрежата е известна като Ракета с гийоширани мостове, въпреки че обикновено гийошаж се нарича текстура, получена с рязане, а не със щамповка. Може да се каже, че щампите са гийоширани
Гийоширане с режещ инструмент от най-прост вид (две системи пресичащи се окръжности) има на няколко вида циферблати на Ракети, едната от които е кварце: viewtopic.php?p=34343#p34343" onclick="window.open(this.href);return false;

А за unadjusted - абе и тук е сложно Механизмите на ПЧЗ са проверявани не в едно-две, а в шест положения: viewtopic.php?f=94&t=1237&start=220#p22485" onclick="window.open(this.href);return false;

В сега действащия ГОСТ 10733-98 ЧАСЫ НАРУЧНЫЕ И КАРМАННЫЕ МЕХАНИЧЕСКИЕ Общие технические условия се изискват 4 положения. Прави впечатление, че ВСИЧКИ механизми, до един! минават едноседмични изпитания, които накрая завършват с проверка на запаса на ход. Това за днешните реалности не прави никакво впечатление, ама представете си, каква лудница е била контролно-изпитателната станция на завод за 5 милиона часовника годишно. Ако за по-просто сметнем, че в годината има 50 седмици, то излиза, че в процес на изпитания са се намирали едновременно по 100 хиляди часовника. И всеки ден двайсет хиляди са се експедирали, а други двайсет хиляди са им заемали мястото.

До тук - факти. Натам почват мои предположения.
Няма начин часовниците да не са настройвани, ама как? Дмитрий пише по линка по-горе: с автоматични прибори. Хич не знам, какво животно е това П-119, но ППЧ-7 (аналог за 18000 П-90) съм виждал. Той дава мигновен ход и погрешност на равновесното положение. Всеки механизъм е минавал настройка на равновесието, игра на спиралата в щифтовете на регулатора и уточняване на мигновения ход при пружина, навита на три и половина и на шест оборота на барабана. Това - за 4 положения по ГОСТ. Ако мине - минава нататък. По-глямата част от механизмите минават И по-голямата част не се настройват хич! Те са си добре, това се осигурява от постоянното качество (или некачество ;) - няма да пропусна куплет от песента ;)) на детайлите, от уравновесяването на баланса и от подбора на спиралата към баланса.
По-малката част, която е отбракувана от мацките, дето събират машината, или от автоматите след 1980 година, отива за оправяне на бакиите. Това става не на главния конвейер, а в друг участък, в който конвейер и автомати няма. Там работят хора, които могат без проблем да сглобят и настроят всичко, което е възможно да се сглоби и настрои и с малко зор - това, което технически е невъзможно да се сглоби и настрои. Това са декатажниците - висша категория на квалификация на работници в производство на механизми. Те могат всичко - и да оправят игра на спирала с едно докосване, и с един поглед да видят, че анкерната вилка е с неправилно поставен палет, и най-главното - да преценят, че даден механизъм е по-лесно да се унищожи, отколкото да се настрои. Това за изолатора на брака не е измислица - около 1% от всички механизми са отивали точно там. За масово производство е по-евтино да се унищожи един механизъм на сто, отколкото човек с висока квалификация да утрепе един час, за да намери, че дължината на някоя цапфа е изпусната. С окончателния брак - ясно.
Ама не по-малко интересни са приключенията на тези механизми, които са минали през декатажниците и те са успели да ги настроят. Точно тези механизми са проверявани не от Ирочка или Светочка общо за една минута, а от Иван Иваныч или там Николай Николаич както се полага. Че и маркирани с личния му щемпел - демек, гаранция, че всичко е в час.
Какво става по-натам с тези механизми не знам. Полага се да преминат повторни изпитания. И там резултатите зависят от дефекта. Ако е било, примерно, лош палет, такова нещо се оправя - със смяна на вилката, едва ли Иван Иваныч ще губи по двайсет минути да настройва дълбочина на хода. И механизмът си става като тези от потока. Е, вероятно няма да му се счупи пинцета, ако за няколко секунди уточни положението на спиралата в щифтовете, така че тук може да постигне и по-добри резултати от Ирочка. Интересен е другия случай - когато Светочка се е издънила заради лош баланс. Това Николай Николаич веднага ще го види - та нали затова му плащат двойно повече от на Светочка за двайсет пъти по-малко механизми на ден. И като си знам стоката, виждам, как Николай Николаич маха лошия баланс, бърка в кутията и слага добър. Баш добър, специално отбран за декатажа. Щото ако и декатажниците почнат да правят брак, няма кой да го поправи ;)

Тия предположения са много произволни, ама си мисля, че са достоверни. Часовници не съм произвеждал, но като чета ГОСТ'а, няма разлика в подходите между картечница и часовник

[varban]

Та за настройката. Unajusted върви отпреди барем 100 години, още от времето, когато никакви вибрографи не е имало и часовниците са се засичали на око и ръка, без всякаква автоматика, по показанията на точен часовник с махало и секундна стрелка, който така се е казвал - регулатор.
Такова засичане не е било по-точно от няколко десети от секундата, че на всичко отгоре е предполагало едновременно използване на слух (за регулатора) и зрение (за настройвания часовник). И само за провека е отивало поне седмица. А за пълна настройка - поне двойно, и то при късмет.
Цената на настроен и проверен в няколко положения механизъм е била сериозно по-висока от тази на ненастроения. И митническите тарифи са били съответни.

Това нещо се е изменило с появата на автоматични прибори и се е преминало към масова проверка за позиционна погрешност. И това време е съвпаднало с пускането на първите масови съветски механизми след войната. Така че братята хич не са се хабили с настройки - в допуските за механизми 1 и 2 клас е влизало всичко, което излиза от конвейера. Мога отговорно да заявя, че примерно една Ракета (или Восток, Полет, Слава) влиза одма в погрешност за 1 клас даже с ненастроена игра на спиралата в щифтовете, щото допускът е цяла минута на денонощие. Същото се отнася и за всеки един човешки механизъм - бил той японски, швейцарски, китайски. Стига да е добра амплитудата, тя всичко оправя

А през средата на XX век се изменят и изискванията към добрите механизми - оттогава са и съвременните норми по COSC. Имам подозрение, че единствения сериен съветски механизъм с подобна точност (+/- 10 секунди, ама в по-широк температурен интервал) също не е настройван на конвейера, а е отбиран по резултати от изпитанията на 22 камъковите машини. Които отговарят, стават прецизионные. Които не - за другия асортимент.

Така че това - регулиран в еди колко си положения, при масовото производство е малко нещо анахронизъм. Хич не вярвам братята да са по-умни от швейцарците така че и в Страната на красивите крави има подобен подход. Огромната част от механизмите вървят без настройка - просто са сглобени от добри части. А тези, които се регулират, са за поправка на брака

Ако става дума за производството на часовници по няколко стотин броя на ден, може всичко. Може и да си позволят подобен лукс.

[storyteller]

За unadjusted - някъде бях чел, беше статия за Сейко, че било заради митата. В USA, Англия и др. митото за часовниците се определяло по камъните и по броя позиции, в които е регулиран, затова сейковците по едно време се правели на скромни откъм камъни и пишели unadjusted. Но само преразказвам нещо, което съм чел преди време.