Никой не отрази този Спутник.
Е да поразкажа за него да не мислите, че падат така от небето.
Значи цифера се въргалял в един кашон с части от покоен часовникар много,много време. Да кажем струва ми 0лв., корпуса скоро от форума взех, а механизма от бонбониерите където ги складирам.
16 камъка след профилактика цъкаше до откат. Обичам старите машинки имат страхотна сила в тях. Дори и с пясък да ги посипя баланса ще разбута насам натам и пак ще тръгне.
Та имах обаче само оригинална часова стрелка, рових в кутийте със стрелки ама няма такавааа.
Сложих една близка до нея ама е по-тънка то се вижда. Отвора и се наложи да го свия, че се върти свободно. Секундата стрелка я готвих по рецепта на Букоев ама аз ще опиша моето дело.
От един дамски патент взех тръбичката и ударих с клищите върху един бял касов бон заради тънката хартия. получава се перфетно отрязано малко кръгче. Сложих отгоре му перм. червен маркер да се напои хубаво ( Букоев тук ме учи по сложно с акр.боя ама аз нямам под ръка сега).
после с прозраче лак за нокти лепнах кръгчето на предварително маркираната стрелка.
А за циферблата. Ами той много итнересна технология. фона и идексите/надписите са от различен метален материал. т.е. някой преди това е махнал светлич фон до планетата, а отдолу е сребристо със златисти индекси. Боя няма може да търкаш колкото щеш нищо няма да падне.
Реших а поосвежа така и така е зле всичко. Ама така се лъсна, че златисното заблестя яко от разтвора на лимонтузу. Загуби се четимостта която преди това я имаше. Трябваше много взиране за да се различи сребристото от златистото. Бях се оказъл, но ми хрумна, че мога пак да състаря златистите индекси с студена оксидация (Ивайло) пробвах с клечка върху тях и те реагираха веднага станаха тъмни и оксидирани като 100 годишна мед. Така се четеше перфектно, дори и малките надписи.
Та такава цветова комбинация няма никъде и си е уникат цифера, ама така си ми харесва като за подчти без пари.