Запояване връх на ос.

[dreadx]

Днес докато нямах какво да правя, ми се мотаеше един механизъм със счупен връх на секундната ос (там, където се поставя стрелката) и се зачудих дали не може да му се запои връх. Речено-сторено - взех някакъв меден тел и го запоих на оста. (Може би ще е по-коректно да се изработи подходяща тапичка, за да може спойката в основата й да хване на по-голяма площ върху сечението на оста.)

После го завъртях така, както всеки път обясняваме на varban да не си тества механизмите - работи.

Върхът на оста не е подложен на голямо натоварване. Като се абстрахираме от факта, че медната тел няма да е износоустойчива (но нямах подходяща стоманена тел) - дали има смисъл от подобни интервенции?
Или истинските часовникари си имат подходящите машини за изработване на цяла ос и не биха се занимавали с подобни глупости.

[nevenbekriev]

На какъв вид механизъм успя да запоиш връх на оста?
Часовникарите обикновено нищо не изработват и много малко от тях имат машини, с които да се направи пиньон на секундно колело. В далечното минало, когато е било нормално да се изработват части от часовникарите е имало заготовки стоманени профили с форма на пиньон с различен брой зъби и различни стандартни модули. Подбира се заготовката и от нея се стругова пиньона.
Иначе пиньон със счупен връх може да се разпробие (след разкаляване) и да му се постави нов връх. На ръчен механизъм с централна сек. стрелка почти нищо не може да се направи. Може да се махне всичко от пиньона освен зъбното колело, то да се пробие и да се направи ос на която да се постави, ама са толкова дребни, че...

[varban]

... както всеки път обясняваме на varban да не си тества механизмите - работи.

Следващия обект баланс ли ще е?

http://forum.watch.ru/showthread.php?t=175908" onclick="window.open(this.href);return false;



Прочети http://forum.watch.ru/showpost.php?p=19 ... stcount=36" onclick="window.open(this.href);return false; и отговорът на Вовочка ;) ;)

Аз бих потърсил тръбичка. Имам кварцови с вътрешен 0.25, 0.32 и 0.53 милиметра и дебелина на стената по пет стотни ;)

Сега си мисля, дали да не направя втулка на една секундна стрелка на Ракeта от такива тръбички

ПС: имам един кандидат за втулки на малки стрелки - немско-китайското изделие, на което не мога още да му извадя ремонтоара

[dreadx]

Връх на секундна стрелка на ръчен Слава с 2-те пружини (2414?).

... както всеки път обясняваме на varban да не си тества механизмите

Имах предвид, че без анкър го завъртях така, че се чу някакво бззззз като от зъболекарска бормашина. Това още нищо не значи. Предполагам, че медната тел ще се износи и ще започне да прави проблеми - нали все пак лагерува на нея в камъка. Mоже и да не е натоварен точно този връх, но пък много се върти.

Мислил съм си обаче дали не може счупена ос на баланс да се поизпили по-къса и да се запои една стоманена телчица за връх на оста и в общи линии да е надеждно. Трябва да се пробва на някой будилник Слава. При баланси предимството ще е, че лагерът няма да чегърта в спойката, понеже аксиалният луфт на оста е ограничен от двете страни.

проще найти на этот Агат новый баланс или новую ось баланса. Стоят копейки.

Боже! аз си мислех, че няма нови оси за такива Агат, че ужасно трудно се намират и т.н. Може би при следващата поръчка от Русия е добре да се провери и този въпрос. Такива секундомери-мъртъвци има много със счупени оси. А че трябва да си осигурим необходимите инструменти и да се научим да си ги сменяме нямам никакви съмнения.

[nevenbekriev]

Връх на секундна стрелка на ръчен Slava с 2-те пружини (2414?).

... както всеки път обясняваме на varban да не си тества механизмите

Имах предвид, че без анкър го завъртях така, че се чу някакво бззззз като от зъболекарска бормашина. Това още нищо не значи. Предполагам, че медната тел ще се износи и ще започне да прави проблеми - нали все пак лагерува на нея в камъка. Mоже и да не е натоварен точно този връх, но пък много се върти.

Мислил съм си обаче дали не може счупена ос на баланс да се поизпили по-къса и да се запои една стоманена телчица за връх на оста и в общи линии да е надеждно. Трябва да се пробва на някой будилник Slava. При баланси предимството ще е, че лагерът няма да чегърта в спойката, понеже аксиалният луфт на оста е ограничен от двете страни.

проще найти на этот Агат новый баланс или новую ось баланса. Стоят копейки.

Боже! аз си мислех, че няма нови оси за такива Агат, че ужасно трудно се намират и т.н. Може би при следващата поръчка от Русия е добре да се провери и този въпрос. Такива секундомери-мъртъвци има много със счупени оси. А че трябва да си осигурим необходимите инструменти и да се научим да си ги сменяме нямам никакви съмнения.

Няма начин да стане надеждно със спойка при толкова малка площ и обем на припоя. Изработва се нова ос. Щом аз когато бях в 7ми клас успях да си направя сам струг и на него се научих да правя оси за баланси без никой да ми е показал как, само с четене от книгата на Пинкин, значи това не е чак толкова трудно.
Разбира се, ако се намират готови оси, много по-лесно е с такава. За СССР часовниците сигурно още се срещат някъде залежи.

[plamenhar]

Мислил съм си обаче дали не може счупена ос на баланс да се поизпили по-къса и да се запои една стоманена телчица за връх на оста и в общи линии да е надеждно. Трябва да се пробва на някой будилник Slava. При баланси предимството ще е, че лагерът няма да чегърта в спойката, понеже аксиалният луфт на оста е ограничен от двете страни.

Имаше във форума филмче за машинка за пробиване и снаждане на счупени оси.
Не беше много сложна.Даже оста не се вадеше от баланса.
Ако го намеря ще го поставя в началото на темата ми за ремонти.

Намерих го.Невен го е постнал.

http://www.youtube.com/watch?v=FBZWZfbxeJw" onclick="window.open(this.href);return false;

Все пак баланса е доста голям.Става сигурно за от джобни нагоре.

[dreadx]

Мислих и за пробиване, но с какво се пробива закалената ос? - свредло, тънка пръчка от абразивен материал, някаква керамика, или..? (edit: Ахаа, Carbide drill bit - 0.25 мм. Ами под определени диаметри дали има такива бургии?)

А за тази машинка ако казваш че не е сложна - като концепция е проста и ясна. Като изработка.. не е като да не е сложна.. :)

p.s. Много ми се иска да си направя струг,, само дето още не съм наясно дали ще ми трябва струг за да си направя струг.
Това пак ми напомня, че е добре най-накрая да взема да прочета някои книги и точно това отивам да правя сега.

Щом аз когато бях в 7ми клас успях да си направя сам струг и на него се научих да правя оси за баланси без никой да ми е показал как, само с четене от книгата на Пинкин, значи това не е чак толкова трудно.

-- Точно затова ти казах, че си една от основните причини да се зарибя по часовникарството.

[plamenhar]

Във филма показват и свредлата.Мисля,че бяха карбидни.

[nevenbekriev]

Мислих и за пробиване, но с какво се пробива закалената ос? - свредло, тънка пръчка от абразивен материал, някаква керамика, или..? (edit: Ахаа, Carbide drill bit - 0.25 мм. Ами под определени диаметри дали има такива бургии?)

А за тази машинка ако казваш че не е сложна - като концепция е проста и ясна. Като изработка.. не е като да не е сложна..

p.s. Много ми се иска да си направя струг,, само дето още не съм наясно дали ще ми трябва струг за да си направя струг.
Това пак ми напомня, че е добре най-накрая да взема да прочета някои книги и точно това отивам да правя сега.

Закалените оси с нищо не се пробиват. Трябва да се разкалят.
За първия ми струг ми изработиха на струг само центрите. После ги дадох да ги закаляват някъде, но ми ги върнаха съвсем сини и бяха меки и негодни за работа. Закалих си ги сам и ги полирах и изкараха много време.

[dreadx]

А с какво пробиват отвори в камъните?

[plamenhar]

И аз съм се чудел с какво ги пробиват,но още повече се чудя с какво първобитните хора са пробивали манистата за украшения от полускъпоценни камъни.

[varban]

А с какво пробиват отвори в камъните?

В завода ли?
Грубо - с лазер, после - няколко "обдирки" (грубо разширяване) със стоманен бор, шаржиран с диамантен прах, след това - размерно притриване със стоманен притир, шаржиран с диамант, и после - полиране.

Така ми правиха турбулентните дросели. Те бяха рубинени, ама с остри ръбове, без радиуси и фаски.
При камъните се оформя още масльонката и входния радиус/фаска.

[plamenhar]

За часовниците-какъв лазер преди 100г.?

[nevenbekriev]

И аз нямам идея как са ги пробивали преди 100 или 200 години.

[varban]

И аз нямам идея как са ги пробивали преди 100 или 200 години.

Не ми е попадало описание на старата технология от времето на Грахам и Бреге, ама как са ги пробивали преди сто години знам. Също като в съвременните заводи, преди да въведат лазера.
Даже и след въвеждането му някои камъни остават на абразивната технология на пробиване.

Ето така изглежда многошпинделен автомат за пробиване на часовникови камъни:




// http://glavmex.ru/forum/viewtopic.php?p=6463#p6463" onclick="window.open(this.href);return false;

Аз съм виждал как работи такъв, ама с по-малко шпиндели. Май само с 4 или с 6... то няма значение де, работят еднакво.

Камъните са залепени на държачи по-близо до обектива.
Пробиването става с парченце струна, затегнато в шпинделите. Въртенето на шпинделите е с общ ремък, много ясно се вижда на снимката - онова бялото.
Ваничката под шпинделите е за събиране на диамантената суспензия: 14 милиграма прах АМ-7 в 10 грама олио и 5 грама вазелин. Тя се нанася на ръка върху свредлата... по-скоро - дорници или борове, това не са свредла, щото нямат режещ ръб.

Струните се въртят с десетки хиляди оборота в минута... пищи на зла гад, че и силно. Основните тонове не се чуват, ама всякакви биения и интерференции могат за половин час да те побъркат.

Та предполагам, че преди 100-200 години са ги пробивали по подобен начин, само че приводът е бил ръчен или крачен. Като абразив са използвали прахът, който се е отделял при обработка на камъни, в това число и на рубини.
И оборотите са били по-ниски, разбира се.