

Благодаря тиkapkan написа:Аз реших де участвам с два часовника,един кварцов Пулсар и един тренч.Преди време взех един плик кварцова скраб за да им взема стъклата,но Пулсара беше с ужасно надрано стъкло и го метнах при боклуците.Като се обяви конкурса се чудех с какво да участвам,и ровейки в боклуците той ми се наби в очите,реших ако тръгне да го лъсна,и така се почна.Няколко дни след обявяването придобих два тренча(показах ги в колекция) единя от Митака нямаше какво да му правя но другия беше грозник,реших да го върна сред живите.Снимките са с телефон,а той си има собствено мнение по въпроса как да снима :(
Пулсар:
Тренч:
ми това е от мен
Реставратор, художник и творец icon_clap icon_clap icon_clapatanweb написа:Здравейте и от мен.
Бих искал да презентирам моето участие в конкурса по възможно най-интригуващият и увлекателен начин, така, че да станете съпричастни към емоцията която вложиш в работата си.
В началото ще разкажа, за трудният избор на обект за работа който направих. Всъщност аз започнах още два проекта които в последствие бяха изместени със следващият в който видях не само обект на работа, но и история пропита в миналото на нашите дядовци.
След като категорично и без колебания взех решението, проектът да е джобен часовник Молния 3602 18 камней започнах дълго да размишлявам как да предам желанието за възкресяване на една загубена вещ.
Пътищата ни се пресякоха при антиквар на който железничарката Молния е била дадена от хора на които е отнето правото да могат да оценяват или пък те сами са стигнали до там, че да са студени като камък към вещи от миналото на хората.
Часовникът беше неработещ поради най-страшната участ която може да падне върху часовник, а именно варварска неграмотност причинила това:
Частите на часовника така бяха слепнали като, че са киснали в асфалтов извор.
Имах сериозни затруднения дори с отлепването на мостовете, някой от които дори се изкривиха и се наложи да ги изправям. Имах тайната надежда за почистването да помогне n-Хептан-а който ми предостави нашият форумен бомбермен (за което ти благодаря Върбан). Положих всички части с изключение на анкера и счупения баланс в бурканчето което ползвам за тези цели и го оставих да кисне 48 часа. След направена проверка с голямо огорчение установих, че визуално лепилото и мръсотията не са помръднали от частите и предприех друго мислене. Трябваше ми нещо по агресивно което пък щях да мия в последствие. Под ръка имаш само лакочистител, а ми се искаше да е ацетон. След още 24 часа престой този път в лакочистител нещата взеха да поомекват макар и видимо да стояха същите. Всяка една от частите беше старателно почистена с четка за зъби и парцалче и така успешно възстанових всичко.
И отново промити в n-Хептан.
Сглобих механизма и нямах търпение да сложа здрав баланс за пробата. След минути успях да се насладя на това толкова добре познато движение което ни пленява всеки път когато погледне работещ механизъм - балансът танцуваше бясно.
След като бях събудил отдавна заспалият другар на железничаря, реших да довърша доброто дело и да го накарам да заблести. Навих ръкави и се захванах с добре познатото полиране.
Използвах абразивна гъба на Скотч-Брайгхт и на ръка свалих по-дълбоките следи от удари и драскотини. След като прецених, че нивото е достатъчно добро се заех с финиша които постигнах с вълнен парцал, паста за зъби и много отделено време. Стъклото също премина познатата процедура с шкурки от номер 1200,1500,200,2500,3000 и накрая пак вълнения парцал с пастата. С почти безчуствени и треперещи ръце успях да сглобя всичко.
Търпението и усилията ми са възнаградени. Резултатът е отличен. Де да можеш да покажа това на истинският собственик на Молния-та - може би отдавна забравен дори от своите роднини.
Приятна гледка и още по-приятно усещане да е в ръката ти.
Бях набрал толкова инерция за работа, че имах желанието да сторя още нещо за този часовник, не само да може да тиктака като нов, но исках да му върна част от миналото му, така, че да не се забравя защо той е по-различен от другите.
Сътворих му едно мое хрумване което бих приложил, ако съществуването ми беше свързано с това да съм железничар. Проектирах и изработих допълнителен предпазен кожен джоб за джобен часовник, съобразен с условията му на работа, а именно тежки и опасни условия за една такава прекрасна вещ.
С подръчни материали и нарочно желана визия сътворих това:
Обух работния гащеризон препасах каиша и надух свирката на отпътуващия влак по часовник.
Приятно гледане:
Еѝ ,съсипал си хубавият часовник.Що не ги оставяте да остареят достоѝно ? Уж на шега го написах,пък се замислихPavlin написа:Здравейте, ето ме и мен.
Още когато започнахме да мислим този конкурс вече знаех с какво ще участвам. За съжаление идеята ми съвпада с тази на Сашо(знаем че е омайник и добър снимач) и среща сериозна конкуренция.
През всичкото време, когато съм се занимавал с часовници, съм гледал какви ли не трошляци, с обрани части, ръждиви и на нищо не приличащи парчета метал.
Но когато ми донесоха този часовник като ли че съм усещал че ще стане медийна звезда и я взех за не малка сума пари в това състояние. Намерена е в гора, в пръстта. Нямам представа колко е престояла там. Като цяло няма много ръжда, но и като знам от колко години не се използват джобни часовници...
Ето я и нея:
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
Дълго време се чудех дали да изобщо да я пипам. Часовник с патина! Няма друг такъв! Хората с монетите знаят каква тръпкатаОпитал съм се да я покажа на тези снимки:
![]()
![]()
Но както вече казах, съдбата й е била да участва в този конкурс. Започваме разглобяване:
![]()
![]()
И отива на баня в Мелиото:
През това време, механизма беше при лечител за смяна на ос на баланса:
![]()
Първа баня след много години:
![]()
![]()
![]()
Следващият етап е "фейслифтинг" със Саното, невероятен препарат:
След него и с новото стъкло придобива по лицеприятен вид:
![]()
![]()
За малко да забравя:
![]()
![]()
Механизмът след процедура по подмладяване и с ново тупкащо сърце:
![]()
Като много българи, така и аз си обичам да правя всичко в последния момент![]()
Бързам да сложа стрелките, след това един вятър на дремела, вече е полу сумрак и няма време за последните снимки на моята "звезда":
![]()
Ето я отново, с цялата си прелест, бляскава, спасена от пълно разлагане в гората и забрава. А заедно с нея си отиват всички моменти по изготвянето и изработката на детайлите и частите, представата за хората които са ги сглобявали, след това мястото й в магазина, мига в който купувача се е вгледал точно в нея и я е избрал, годините през които е служила вярно и сега пак е тук!
Този конкурс беше идея на Сашо, и аз се радвам че успях да участвам в него именно заради заради това.
![]()
![]()
![]()
![]()
Надявам се ви е харесало
А къде е Митко тогава?!atanweb написа:...
п.п. Идеята за конкурса си беше изцяло на Митко (DHM) !!
... са такива, когато са в оръфана кутийкаPavlin написа:автентични непипани часовници