Аз в зенитно-ракетно поделение 52860 Кичево. На 10км от нас, но за да е пълна гаврата, по него време нямаше отпуски. А ако те пуснат събота и неделя за два дни, трябва да се върнеш и да спиш съботата в поделението. Но дори и това се случваше много много рядко.
Кашишки взвод, по тревога трябваше да бягаме към хранилището, палеха Зиловете, ние чакахме отвън и хуквахме след тях( като че ли не можеше да има една седалчица като на баклуджийските камиони сега) до установките. А там... гърч, неиомоверно трудно да се зареди тази ракета. С-125 Нева:
![Изображение](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/46/Neva_250rbr.jpg)
Още инфо тук:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1-125" onclick="window.open(this.href);return false;
И така ни михаваха дните, ако не бяхме в ареста или да копаем безсмислени канали, по цял ден десетки километри бягане след тези:
![Изображение](http://pvo.guns.ru/images/sa03/km/S-125.jpg)
А нещото което най много ме измъчваше, че баща ми по него време беше майор, командир на цял дивизион. Аз кашик, а моите набори, синове на колеги на баща ми, бяха на минералните басейни в Сана, в курортен комплекс Дружба, да пазят почиващите някой да не се намокри.
![Усмихнат :)](./images/smilies/i_smile.gif)
Може би е било за добро...