
Кво да пиша? Вънка не е нито за люде,ни за котки. Бриджит Нилсен е прегърнала печката и козината и взе да тлее чак. Отварям вратата да ходи да сере навън,само подушва леденият въздух от към коридора и се завира под леглото.Наложи се да и мъкна кенефа в стаята,тъпата и мата-космата,спи по 23ч. в денонощието,с което ми намеква,че не си заслужава да се живее в това време. Тук валя дъжд и после стегна студ със свиреп вятър и всичко стана на джам,а джамовете станаха на лед,сега ги размразявам със сешуара,че да видя дали съм в същата пространствена реалност или съм попаднал някъде в Антарктика.


Сърбам греяно вино с чер пипер,че ме хакна грипа право в тиквата и не моа да пипна и саат, щот всичко става в сополи,тъй и Върбан наш кихна и саата му придоби странна конфигурация

Кибича и съм се опънал кат някой резак в фотьойла и ми се привиждат слънчеви лъчи,изпотена халба с Астика и млади агънца по бански костюми,та барем човек да си изплакне очите,че нещо ми замъгля погледа напоследък и ми чука една на вратата,отварям и викам: "Кво бе Кате,катеричке моя"

Капкан чук вместо да се прави на кожодер,да вземе да си вземе една булка,че след някое време, кат дъртьото от Хаскювлийско,посред нощ кат сънува двайсегодишни кадъни, да му се напълнят шепите барем,а булката да остане приятно изненадана,след такова опипване,само ,че много осторожно,да не се произнасят на сън имена,че аз от познания на женски заглавия ,бая съм си патил.
