Средните и големите калибри (37...57 са средни, 85...130 - големи, 152 има само в страшни приказки и в Съветския Съюз :-) ) стрелят не само по мишени, ами и по реални цели, с осколочни снаряди... можете ли да си представите 33 килограмово малаче с 1000 метра в секунда? А четири? Та четири такива изстрелва батареен залп на 130 милиметрови КС-30. Ето ги и тях:
Това е сериозна машина, само електромоторите и са къде 30 киловата :-)
Стреля сякак си, ама може и по ПУАЗО (прибор управления артиллерийского зенитного огня).
Това е един шайтан-сандък с две-три седалки и двама мерачи - единия по хоризонтала, другия - по вертикала. Секи врътка по един чекрък с две ръце, се едно, че вади вода от геран.
А още един гледа вече стабилизираната във визира цел и въвежда фини корекции с два чекръка.
Та има две-три такива ПУАЗО, един голям генератор и четири оръдия, вързани с кабели към него.
И ако захванат самолет, няма пускане. Ако не първия залп, след пет секунди - втори. От трети обикновено няма нужда, щото тия киборги с шайтан-сандъците засичат и разривите, и правят корекция.
Ама нали трябва да тренират? И някой рационализатор измислил да слагат огледала и призми на прицелите. И ъгълът баш толкова, колкото е, ама плюс 90 градуса. Дистанция, скорост - всичко реално.
Само разривите - на километри от целта. Затова тя е реална - с всички маневри, които ги умее и тренира жив пилот.
И на едни учения лети някакъв Су или Ту, прави заход и около него - четири разрива в ромб. А изпитващите хич нищо не виждат там, накъдето гледат. И питат - Ласточка, можешь пройти еще раз. Отговорът няма да го привеждам дословно, щото ще ме забанят, ама смисълът е не тоя път, щото бил без ракети.
