DHM написа:Така или иначе мой часовник, продаден с нескопосните ми снимки в обявата, направени с телефон, т.е. както най-не трябва да се прави

попадна в мой приятел и отличен фотограф

- нашият модератор Сашо

Така че предлагам да се даде една визуализация по темата и Сашо да направи една фотосесия, която да покаже разликите при едни и същи пози и светлина

А след това се надявам и да направи едно представяне за темата "Часовникът на ръката ми", а след него и едно ревю в типично негов стил

Има какво да се говори по тази тема, тъй като фотографирането дава голям толеранс на находките ни т.е. пример при лоша снимка впечатлението според мен може да е -50% от това на живо или пък +50% ако снимките са направени така, че да се прикрият някой недостатъци.
Митака ме титулова неправилно и ме нарече фотограф. Ами аз не съм съгласен. Снимките ми особено през последната година са ужасни. Тъмни и с шум. Предполагам, че матрицата вече издиша тъй като има над 15000 снимки. А много от тях са с голямо времетраене от по няколко секунди което според мен е допринесло за отслабване на чувствителността.
Какво забелязвам в моите и чуждите снимки като цяло.
Има много красиви часовници които са снимани на силна светлина и с голяма рязкост предполагам заложена в настройките на фото-то, но това изважда тези незабележими "косъмчета","прашинки" и др. както ние им казваме и те се набиват на очи. Впечатление и мнението за този часовник се развалят и отиват към негативни. Наживо обаче часовника може да е блестящ и на разстояние една ръка тези повърхностни следи не се забелязват колкото и добро зрение да имаме една при вглеждането от няколко см може би ще забележим нещо.
Това предполагам се дължи на самата макро снимка. Ами ние слагаме часовника съвсем близо и работата на фотоапарата е да улови всичко натурално, а когато ние отворим снимката на монитора часовника е 10-20 пъти по голям от нормален мащаб.
Една от техниките които прилагам и смятам за правилна е да снимак по от далеч часовника например на 50см и с оптиката да го приближа при включен макро режим. Така леко отдалечен от фотоапарата по повърхността на часовника няма да се виждат тези косъмчета просто защото не сме го натикали точно пред обектива. Така симулираме нормалната гледна точка от човешките очи които по принцип не виждат тези незабележими повърхностни следи.
Още едно предимство е, че часовника сниман от разстояние е с по правилни пропорции и изглежда нормален, а не надут като балон и деформаиран както се получава когато снимаме от 10см. Разбира се тези недостатъци са тясно свързани с данните на техниката с която снимаме.
Сега имам 2 часа на разположение и ще се опитам да снимам както предложи Митко в различни светлини като ще добавим за база и неговите снимки.