Самураят се завръща
Ако някой ,само преди няколко години,ми беше казал,че мога да правя компромиси с принципите си,сигур щях да умра от смях.
Явно остарявам,само не знам, добре, или лошо?
Избрах да се върна във форума (Дано не прозвучи театрално като в някоя евтина драма) защото мисля,че все още имам дълг,защото има хора ,които искат този форум да продължи да го има и аз ще се опитам да им помогна,да върна смеха в него,такъв какъвто беше непринуден,със закачки и бъзикни ,съвсем до неотдавна,да се опитам да върна хората които правеха това,да се опитам да подсладя сутрешното кафе на моят приятел и пенсионер Панамата,да поспоря пак с Роската за едни стрелки,а Върбан наш.да излее половината енциклопедия Британика в моята страница* С Митрето и Капканчук да се бъзикаме,а и Сашо благосклонно да продължава да гледа на моите лудории... Шератуди - Каракудис,най-накрая да признае черното дупе ли е по,или си е бялото по-арно,разумните мнения на Перкуст и изненадващите прозрения на Лаврентий. Толкова скъпи неща и хора,заради едно его, мислам дека да тратим.Целият живот на човека е низ от опити,винаги слагаме нещо на кантар,само дето забравяме,че кантарите са различни и винаги ,искаме ,или не теглим нещата с този ,който е вътре в нас.
Написах нещо преди два дни,в съвсем суров вид и нередактирано, посвещавам го на форума,доста лично е,но се надявам да се абстрахирате от това и червената нишка да ви води....
Полетът на Гларуса, или "Калиопа"
Гларусът е особена птица,много дива и не подлежи на опитомяване. Някои хора я бъркат с чайката,но това е голяма грешка,чайката е по-малка,фина,бяла с черно по крилата,а гларуса е бая голяма патка и има в сиви нюанси оцветявания по крилата и опашката. Хищен е и прави бели,има свойството да рови из боклуците и всичко да се разпилява и то да става видимо,голяма част от населението на крайбрежните градове,не ги обичат,защото са нагло-безпардонни и следват собственият си инстинкт и не искат да се впишат в ареала на благоразумието.Въобще ,това са едни недолюбвани птици,живеещи по собственият си закон,красиви по своему и тъй нужни,макар и мразени. Какво е един морски град ,без гларуси? Чайката е друго нещо,тя е фина и елегантна,но тя се среща рядко по нашите земи. Виждал съм я,а и съм я чел, казваше се Джонатан Ливингстън"Чайката" едно от най-силните неща които съм чел някога,апотеос на стремежа за идентичност,свобода и усъваршенстване,велика абстракция на чувството за собственото его и извисяването му под силата н волята.
За гларуси,книги не съм чел. Имаше в детството ми и през юношеството ми стари градски песни с такава риторика,все, гларуса свободно се рее,и моряка се "ветрее",пък гаджето го(уж) чака на брега.
Истината е ,че израстнах,ако не с гларуси,то или те бяха покрай мен,или аз покрай тях.В дома в който живея и до днес,има голяма тераса 11м. дълга и 2.40 широка,направо полоса за такива гларусовидни изтребители. Стотици поколения,се "нанасяха"по околните покриви и пикираха по моята тераса,колчем видеха нещо да "изтърва" през прозореца,имаше и трагичен момент,току що ми бяха донесли "внучето" малко едномесечно сиамско пале,от котилото пръкнало се ,благодарение на непрежалимият за мен Едуард Великолепни,мъжки сиамец с характер и достойнството на английски лорд,който един ветеринар по-късно погуби (пък аз него ) та котето,което прояви явни признаци,че иска да ми се изпикае,ако не на главата ,поне в краката,а в момента бях зает,го пуснах на терасата през прозореца да се изпикае,докато му спретна тоалетна и бройте до 10 и когато погледнах през прозореца,внучето го нямаше.....беше много сладко,чисто бяло,те така се раждат сиамчетата ,после стават с кафява украска,мислех да го подаря на една от щерките,но не му било писано на хайванчето.Направо издивях в тоя момент,грабнах снайпера,испанската "Комета" с проектил 6.3 и първият паток който ми попадна на мушката на оптиката на съседните покриви,му го нанизах право в окото.Мислех,че ще ми мине,ама тя болка с болка не се лекува,както си мислят някои,като се изви едно грачещо ято от няколкостотин гларуса,та така цял ден не спряха да го оплакват. Стана ми още по-чоглаво,гларусите са много социални патки,държат се една за друга,като менгяни в околностите на Париж. Живеят по двойки и не се сменят ,докато единият не умре. Изключително много грижи полагат за малките гларусчета,наблюдавал съм от прозореца на моята бърлога невероятни неща и съм съжалявал ,че нямам камера. Не знам дали са злопаметни,но след тази случка,ми се случи преживяване,което продължи повече от 5г.и беше нещо като помирение между мен и гларусовата общност в махалата.
Кръстих я Калиопа.
Не знам защо. Гнездеше на отсрещният покрив на 20-тина м.от моята тераса,на същото ниво.Беше красавица,но понеже вече бях,на "ти" с разпознаването им,прецених,че е на една средна гларусова възраст. Беше доста едра и вече не с така гладко оперение и тънка шия ,като при по-младите "девойки" беше раждала ,че раждала,по два пъти в годината май.Наблюдавах я няколко дена,после още няколко,кибичеше върху единият от комините като на някоя вишка,а долу по керемидите,4-5 сивички патета се пързаляха неустойчиво на още неукрепналите си краченца и мърдайки с още недоразвитите за полет крилца. Наблюдавах я как благосклонно ги надзирава и сегиз-тогиз ,прехвръква до някое пате ,което аха-аха да се прекатури през улуците,нито веднъж не допусна това. Бащата ,видимо по-млад,по цял ден се губеше по морето и по кофите да докопа нещо за ядене и по няколко пъти на ден,примъкваше някакви "лакомства" за домочадието. Кацваше до Калиопа и изсипваше нещо в устата и и пак отлиташе,а тя бавно поклащайки се точно кат патица,се спускаше до мъниците на керемидите и повръщаше,каквото беше получила от мъжът си,и наблюдаваше стриктно всички малчугани да хапнат по равно,ако някое по лакомо се буташе,тя го изтласкваше с клюна си.Така започна моето наблюдение към живота на тия удивителни и горди птици.Бяха наистина лакоми,но имаха и едно своеобразно достойнство,което аз никога така, или иначе не разбрах напълно. Може би достойнството е присъщо за тези които са родени да летят....не знам...рядко съм виждал пълзящи твари с горд поглед.
Не знам как ми хрумна налудничевата идея,да направя това което не е правено,да направя приятел един гларус и разбира се имах предвид Калиопа. Нещата започнаха както ги дават по "Енимал планет", взех да размахвам парче рибка или късче хляб,за да и привлека вниманието,а то явно се привлече тутакси,кацаше на парапета,но встрани от прозореца ми,по диагонал и чакаше. Хвърлях и лакомството и я наблюдавах. В началото ,като всеки дивак беше недоверчива и подозрителна,с течение на дните,диагоналът все повече се скъсяваше,докато един ден,застана точно с/у мен,т.е. 2.5м. колкото е разстоянието от прозореца ми ,до парапета. Издаваше много интересни звуци когато се моли за папо,по нататък и аз ги научих и ги имитирах,а тя ме поглеждаше подозрително,хем не съм патка,пък и бърборех по нейному,хем тя ме моли за ядене,пък аз правя същото,приемаше доста объркан вид,което много ме развеселяваше
беше нещо като повтарящо се 4 пъти подред,много бързо: Па-па-па-па,другият звук който издаваше и беше наистина ЗВУК ,беше след като и дам мръвката,да го издаде,един гърлен, тръбен триумфиращ вик,продължаващ около минута,при който източваше на горе щия и ревеше кат горилата от Кинг Конг,само дето не се блъскаше по гърдите с юмруци.Постепенно с дните,седмиците и месеците,доверието и към мен нарастна и взе да яде от ръката ми,наистина много внимателно преценявше "евентуалната" опасност,пресягах се през прозореца и държах "лакомство" ,а тя бавно ,бавно поклащайки се и гледайки ме винаги с едно око,наклонила на една страна глава,се приближаваше и в един момент,за части от секундата,стрелваше глава и "клъвваше плячката" Нито веднъж не ме нарани,клюновете им иначе са остри като игла накрая,забелязах нещо, при това движение,като на забавен каданс,стрелваше се към хапката и в една хилядна от секундата се спираше,точно колкото трябва и я грабваше без да ме докосне. Доста по-скоро ,забелязах нещо което прави Бриджит Нилсен и е доста подобно,когато иска да излезе на терасата и скача от пода към перваза на прозореца,прави скок и в един момент,като ,че ли замръзва времето за хилядна от секундата и тя се приземява точно в/у прага на прозореца,такава координация ,дадена от природата е дар божи,никога не залитна,никога не сбърка,с колко неща сме ощетени,ние "господарите на природата"
Та постепенно Калиопа взе да каца сутрин на перваза на прозореца,който е досами леглото ми и да чака да я нахраня.Беше търпелива и знаеше ,че нейното не се губи.С часове клечеше докато се разсъня и и приготвя нещо за папане. Тука трябва да спомена,че почна да води и порасналите си дечурлига и там имаше интересен момент,накацваха цялата челяд по парапета,хвърлях един надробен комат хляб и първо тя се спускаше,лапваше едно парче,а после се качваше пак на парапета и почваше да побутва с клюна си младоците,сякаш им казваше:"нали видяхте,нама нищо страшно.слизате на терасата и гълтате" ,така и правеха,но винаги накрая,когато оставаше едно-две парченца,скачаше отгоре им,разгонваше ги и ги изяждаше,инстинкта и говореше,че и на нея и трябват още сили. Така с Калиопа станахме "приятели" и годините си вървяха,водеше ми всяко ново котило,да ме запознае с него и да получи благословията ми. Дойде и момент,в който дори влетя в стаята да си получи дажбата и двамата се стреснахме много,не знам кой повече,ама и се скарах,а тя ме погледна бая виновно,с оранжевото си око. Така се случи,че в края на 1999г. в театъра където работех по това време,се завихри един проект м/у Варненският театър и този от Новосибирск,тогавашен носител на няколко поредни години на тамошният "Аскер" в Руската федерация.Проектът беше свързан с Милениума и беше изключително иновативен и модерен,а иначе беше по "Оси" или "птиците" на Аристофан,той така се и наричаше проектът "Аристфан 2000" Режисурата беше на един театрален корифей по него време,руснак със неруско име ,което немога да си спомня в момента и който от години правеше блестяща кариера на Бродуей,как го бяха кандардисали не зная,но и сценографа,с който станахме после "братя по оружие" беше гениален,неговото име помня - Саша Боровский. Тука някаде,в темата ми, писах,как тримата,в моята бърлога я докарахме с водка Пиер Смирноф, червен и черен хайвер,(естествено те си го носеха) до песни и сладки сънища на масата. А поводът беше,шикозната премиера на пиесата,в която около 6-7 девочки,голички,както майка им ги е родила,само с по един прозрачен воал отгоре си и няколко пича от Варненската трупа за фон.направиха страхотно шоу и тогава варненската общественост,разбра,че сме мноооого далече от истинският театър,не само заради голотиите,просто всичко беше на абсолютно професионално ниво. Моята скромна роля,беше ,че заедно със Саша,направихме декорите и всичко необходимо за спектакъла. Каква е връзката с Калиопа? Сега ще ви кажа.В първата минута на започване на действието на пиесата,зад една огромна стена,един от актьорите,трябва да хвърли една кукла-птица,която да падне в/у подиума и да се размаже,да се разплеска един вид и колкото тя имаше естествен вид и естествено "разплескване"щеше разбира се да е по-добре.Щяха да дават да я правят куклата на майсторите от кукленият театър,но се навих да я направя аз,имах нещо наум. А то беше,че ще пресъздам Калиопа и ще я увековеча,макар и умъртвя. За начало я примамих,като я накарах да кацне на перваза на прозореца,а аз във вътрешността на стаята,сложих един голям комат пред масата,взех скицник и започнах да я скицирам,с подробности,очи,клюн,пера ,крака и т.н. позираше ма..ка и чавка,щот комата беше бая едър и си я хипнотизирваше одма.Накрая се получи(търсих ги скиците,мисля,че някъде ги пазя,ма при мен в момента е такъв хаос,че сигур ще ги намеря когато не очаквам) Калиопа си получи заслуженто ,а аз се захванах с реализацията,триизмерното изображение ,трябваше да стане двуизмерно и от там пак триизмерно.Направих разтворка на тялото,малко бяло памучено трико,което разкроих така,че да се получи после обем после,изработих клюна и очите от специална бяла глина,като ги разрисувах точно както си е при Калиопа с оранжево -червеникавият си хищнечески вид,краката и долу лопатките,направих от оплетени дебели канапи,да стана възлести и меки,за да заемат положение при "сплескването" точно както би се получило наяве. Дадох на майка разкроеният плат да го съшие,прикрепих всички детайли,но стана лека,така ,че решението беше,торбичка пълна с пясък,зашита в тялото,тя трябваше да бъде метната поне на 5м. височина и да падне и да се разплеска на подиума,без да се разпарчатоса.Разрисувах с текстилни бои сивото и черно на места за изразителност и реших ,че се получи. Беше следобед и репетициите вървяха в "английският двор" на историческият музей на Варна,занесох "Калиопа" ,като я носех в ръце,на влизане,се сблъсках с тогавашният ми директор ,актьорът Стоян Алексиев,който като ме видя с "онова" в ръцете,само ми изръмжа:"Сега и мъртви патки взехте да носите,съвсем се побъркахте" което силно ме окуражи. Дадох я на асистентката,а тя на режисьора,който с един мегафон командваше парада,погледна я,изправи се и отдалеко ми вдигна палец,после я даде на един от актьорите,който отиде зад стената и я хвърли както е по сценарий,изпльоска се Калиопа ,биля и се разчекна,а режито стана и изракопляска. Посветих тази кукла ,на прототипа и ,на моята приятелка Калиопа която след около една година,един ден ,не дойде повече да си поиска папото,чаках я ден ,два,на третият ден,дойде мъжкият с децата,хапнаха и отлетяха. Така беше още няколко пъти и после повече не дойдаха.....
След онзи нещастен изстрел,никога повече не стрелях,постепенно продадох арсеналът и изоставих хобито. И тогава,а и сега ми се завърта в главата един стих,едно мото,на един от разказите на гениалните майстори на фантастиката - братята Аркадий и Борис Стругацки.Не помня точно на кой разсказ беше мотото,дали "бръмбар в мравунякът" или "Пикник край пътят" ,дори не помня и кое от многочислените издания беше,но го помня и ще го помня винаги,а то гласеше:
" Стояха до оградата зверчета,
в тях стреляха и те умираха "
куплет от детска песничка.
Епилог: пръстът винаги е на спусъка,едно натискане и смърт. Не среляйте по дивите животни,да ,диви са и неприспособими,но са истински,такива каквито бог ги е създал,а никой ,не е повече от него.
Честно казано съм изумен от изявените критерии на пекани момчета във форума,"професионалисти" Бях се настроил да направя един "псевдоанализ" ,с който сигур щях да бия собственият си рекорд за дължина на пост ,но реших,че не си заслужава да си хабя времето,по-добре да си замълча,както умно е направил Александър Дюма - син, когато както разправя мълвата,в навечерието на премиерата на операта "Травиата" от Пучини,чието либрето е по неговият роман "Дамата с камелиите",по-точно ,след представлението,имало както подобава,почерпка във фоаето. Та Сашо Дюма седял на една маса с няколко млади господа и госпожици,които обсъждали операта като музика и като история,откъм фабула и шумно дискутирали и обсъждали и критикували как щяло да бъде по добре ,ако главната героиня била казала или направила еди какво си и главният герой какво трябвало пък да и отговори,въобще пренаредили този шедьовър както си решили и с явното желание да предизвикат присъстващият на масата Дюма.А той си пиел питието и си мълчал,но в един момент единият от младоците,го атакувал директно:" г-н Дюма,какво ще кажете вие за тези упреци които Ви отправяме? Защо мълчите?" А Дюма сръбнал от питието и промълвил спокойно: "Млади господине,който не разбира моето мълчание,няма да разбере и моите думи" 
(надявах се да размислиш) Разказа много ми хареса,догаждаш ги icon_clap
