Макар циферблатите, които ще покажа да са част от други проекти, реших че ще е полезно да пусна отделна тема за тях, защото може е в помощ на хора решили са да си иработват циферблати. В темата ще се опитам да представя различни техники за изработката им в домашни условия.
Тъй като аз не съм особено запален по ремонтите на механизми или сервизирането им, а и може би ми липсва практически опит, но повече ме вълнуват дизайна на "корубата", циферблата и стрелките. Какакто и да е, ако мога да помогна с опита си ще се радвам.
Ще започна от послдените опити за изработка на сиферблати за проектите "Пилот", "NARHWAL" и "Molnija".
Дълго време се лутах в намирането на правилната техника за боядисване и по-фина изработка на индексите. Минах през боядисването, което е най-лесният метод, но пък е доста неустойчив като покритие. Опитах да намеря къде да ми галванизират два от циферблатите за дайвърският проект, но резултата беше трагичен, а уж едните бяха най-добрите. Другият "препъни камък" бяха индексите. Човека, който ми ецва ламаринките, се занимава и с тампонен печат, но е тегав със сроковете. Разбираемо е, при положение че аз искам на ми напечата една бройка.
Така де, преди три дена ми хрумна една толкова проста идея, че чак ме хвана яд как не съм се сетил до сега.
Технологията е следната:
1. Ецва се циферблата, като във високите места остават само индексите, надписите и логата. Най добре да е на дебелина 0,3мм, защото хем има достатъчно дълбочина за запълване, хем и резолюцията си остава достатъчно голяма (мин. 0,10-0,15 за линия).
2. Следва запълване на ниските места с композит, като в случая аз използвах епоксидна смола за бижута оцватена с пигмент. Няма значение какъв пигмент се ползва, стига да е на прах, но трябва да се знае че някой пигменти не са достатъчно плътни, като в случая става дума за черен, който мисля че е железно-оксиден. Много е важно ниските места да се залеят хубаво, ката че нивотоо на композита да е по-високо от най-виската точка.
3. След като "заливката" е втърдила напълно (около 48ч.) - шлайфаме. Аз започвам с 400 мокра, през 600 и 800, като накрая използвам 2000, но избора на шкурка все пак зависи от дизайна и финиша който търсите.
Ето и малко снимки от тази техника, като пропуснах да снимам самото заливане.
Очевидна е разликата с боядисаният циферблат (Molnija), макар в случая неговото черно да е по-плътно, повърхноста му е по-груба, а това е най-тънката боя, която може да се намери сред боите за моделизъм. Хубавото при новият метод, е че финиша на порърхините може да бъде контролиран. Заради зърнестата структура на пигментите, след шкурене не остават следи а при използването на по-фини шкурки тя става по-гладка. Почти съм сигурен, че може да се полира, но още не съм го тествал.
На места се забелязват артефакти, които са свързани с качеството на пигмента. Отаза се, че този който купих не е достатъчно плътен и ситен, но сега намерих нов, който мисля че ще ми свърши работа. Както виждате, индексите и надписите в момента са на едно ниво с композита. По желание може да останат и така като, но идеята е да ги направя бели. За целата следва да ецна още веднъж циферблата, така че всичко което искам да боядисам в друг цвят да "потъне". Новите дълбочини запълвам отново с композит, като тук вече имам абсолютната свобода в цветовете. Вече запълнените места служат за изолатор и едиствено трябва да се изолират гърба и отворите. След втвърдяването на новият цвят, отново шлайфам, докато се получи равна повърхност. Недостатъка на този метод е, че не могат да се павят по-структорни цеферблати или поне, че ще стават по-трудно.
Това е за сега, скоро ще пусна още със снимки на резултата.
