И тогава почват отчаяно да търсят нови пролуки. Удачната стратегия май се оказва (извън Swatch, разбира се), да се насочат към свръхлукс сегмента, но няма как да го знаят и правят много интересни експерименти, които не са ценени от големите колекционери, но ме кефят безкрайно.
Един пример е Радо Диастар
Корпусът на този модел е от специална стомана с тунгстен, която не може да се надраска. Съчетано с първите масово прилагани сапфирени стъкла, позволява на Радо да твърди, че часовникът е устойчив на всякакво драскане. Ето една реклама от 60-те (http://www.youtube.com/watch?v=8B_EC8QG4OI" onclick="window.open(this.href);return false;). Корпусът е с особена форма, защото тази стомана се обработва трудно и дизайнерите са търсели форма с най-малко отделни плоскости. Сходен дизайн - по същите причини, трудности при обработката - имат и едни ранни руски амфибии. Все пак решението не се оказва особено удачно, защото този тип стомана малко прилича на керамика и на ибей могат да се видят сцепени корпуси. При слаб удар обикновената стомана се надрасква или нащърбва, а на Диастар не им става нищо. При много силен удар обикновената стомана пак се надрасква, най-много да се огъне леко, но може да се полира сетне, а Диастар се сцепва като керамика.
Друг Радо е това NCC 101.
През 70-те години е било модно всичко, свързано с космоса и се появяват безброй марки и модели с космическа символика, повечето без никакво основание. Радо имат поне 10 такива модела, макар да нямат нищо общо с космическите програми. Този модел е кръстен май на NCC 1701, космическия кораб от Стар Трек. Подозирам, че са смятали да сложат вътре механизъм AS 1701, както в по-старите Диастар, но явно нещата са се разсъхнали (не знам докога произвеждат 1701) и вътре си е обикновена ЕТА от по-старите. Формата на корпуса уж имитира астронавтски шлем. Малко прилича и на Радо Манхатън, чиято форма пък наподобява телевизионен екран.
Общо-взето през 70-те години механичните часовници са имали имиджа на старомодни и дизайнери и маркетингови отдели масово са се борили с това (макар печеливши да се оказват марките, които умишлено залагат на консерватизма). Тази например е загинала.
Но пък за 2 лева от битака човек може да намери весели приятелчета от 70-те години, които сега не се ценят.
Мога да кажа че заради теб се запалих по руските часовници, четейки темите ти. Мен ме кефи че по това време много от марките са хвърляли усилия за собствени разработки и механизми. След 80-те с масовото използване на Ета и някои други големи производители на машини, вече не ми е интересно.
Иначе и двете Радо са с обикновени ЕТА 2793 или нещо подобно - по-стар вариант на 2824 - само че позлатени и доукрасени с надписи на Радо, с 25 камъка. Диастарът е забележително точен, не виждам никакво отклонение, но не съм го носел повече от ден-два подред. NCC 101 май избързва, но не съм сигурен. Интересното е, че и двете са направени така, че почти не можеш да ги навиеш на ръка, освен ако не хванеш коронката с нокти. При Диастър е скрита в корпуса, а при NCC е толкова малка, че едвам можеш да я хванеш. Още не съм ги подложил на коронния си тест - непредумишлено изпускане на плочките в банята, когато се бръсна.
