Ето признаците:
* много-много тънките линии - на № и не само. Това не е възможно да се направи с ецване, щото ще се подкожуши.
* черен горещ емайл в изрязаните места.
* "завалените" ръбчета на радиалните дебели линии - чертичките на римските цифри.
Вземали са пластина, рисували са върху нея знаците с молив, и после - с щихела. Колкото време е нужно, докато стане така, че да хареса на приемчика. Седмица - седмица, месец - месец.
Тогава ръчния труд не се е ценял хич. Крепостно право, кво искаш

После пластината е почиствана, знаците са запълвани с прах и - в пещта за спичане.
След това - шрурка. Тук е постъпено по най-простия начин - циферблатът е закрепен за оста, завъртян и пришлайфан, докато се изчистят всички следи от емайла. Доста грубо.
Пример за такава техника от малко по-късно време:
http://german242.com/repair/pr8/bure_restore.htm" onclick="window.open(this.href);return false;
Само че тук циферът е малък и притриван на стъкло, затова знаците и границите са по-акуратни.
Имал съм случай да се чудя, как е възможно такова нещо. Само че не на циферблати, а на скали. Малко по-късни, от средата на XIX век.