Тук ще представя първият си опит за полиране на часовник.
Използвам часовник на братовчед, който взех за да сменя батерията. Когато ми докара часовника, направо се замислих, защо изобщо се занимава да му сменява батерията.
Положението както ще видите от снимките (въпреки, че на живо е още по-зле) е като все едно е търкан умишлено в бордюр за да се направи по-едър бръш.
Извинявам се за някои снимки, защото са правени с телефон и не са толкова ясни. Снимах го защото ми стана интересно колко е издран, за стъклото няма смисъл да коментирам, то се вижда от снимките.
Когато го снимах в началото не мислех да го полирам, идеята се зароди когато ми пристигна комплек от дискове и пасти за полиране. Прекаленото желание да изпробвам как полира новата придобивка,
не ми даде време да се сетя да снимам с по-качествена техника, за което съжалявам сега. :(
Това е комплекта за полиране:
Основната причина за този комплект бяха металните адаптери които се монтират на оста на шмиргела. В последствие останах много доволен от дисковете и пастите, не съм ползвал други модели (марки) и не знам, може да са още по-добре.
Това ми е приспособената шмиргело-полиращата машина.
Ето и часовника в "прекрасното" си състояние:
От тук започна полирането.
Монтирах най-финия диск от страх да не изям метала по-дълбоко от нужното. Бях чел за подобни случаи. Да, ама не, нищо не ставаше, освен един гланц, дълбоките резки си стояха нахално там и не трепваха.
Честно казано си мислех, тая работа няма да я бъде, защо ли се занимавам с глупости. После се реших да сложа следващия по-груб диск, пък каквото стане. И тогава не дойде кой знае каква промяна, но вече знаех,
че метала не се яде чак толкова лесно и преминах към най-грубия диск, като за всеки диск използвах съответно предназначената паста. С касата подхождах много внимателно, за да не заобля ръбовете и.
Нещата започнаха да се случват и удоволствието вече беше изразено върху лицето ми.
Имаше доста дълбоки черти, които започваха да се заличават. После започнах както си му е реда. След най-грубия диск, полирах със следващия по-фин.Часовника започна да придобива вид. Накрая дойде ред и на най-фината полировка... голям кеф... метала заблестя невероятно. Имаше много фини косъмчета по касата, които се виждаха само с лупа и то под определен ъгъл.
Продължих да полирам докато всичко стана идеално, вече нямаше никакви следи от драскотини. Оставаше полиране на коронката. Е сега я закъсах, това ми мина през ума, тук липсва парче. Имаше в единият край вдлъбнато,
не знам дали беше здраво набито или липсваше парче метал, но положението беше неприятно. Както и да е, започнах бавно и внимателно да я полирам, стараех се да свалям равномерно метала като въртях в кръг коронката. С много търпение нещата се получиха.
Когато започнах да полирам, не вярвах, че подобен мъртвец може да се съживи, та и да се носи чак. Горкото Casio, ми стана си часовник отвсякъде. Жалко, че не е мой, щях да си го запазя за спомен от първото ми полиране.
Доволен от резултата се замислих, може още да си поиграя по-верижката и да се опитам да направя някакво матиране. Чудех се дали да матирам външните елементи или средните. Принципно външните на мен са ми по-лесни
и затова реших да опитам с вътрешните. И да не успеех, вече полирането не представляваше трудност, особено на веригата.
Намерих една клечка от сладолед и залепих в единия и край велкро, това което се слага за основа, по-твърдото. Така ще мога да залепя скочбрайт към клечката.
Знам, че има готови четки за полиране, но хем са скъпи, хем така си сменявам скочбрайта с какъвто ми трябва.
Взех едно парче метал и започнах да правя проби. Трябваше да преценя с кой номер скочбрайт да полирам верижката на Casio-то.
Използвах скочбрайт на Smirdex. Само такъв имаше в магазина за бои.
Най-много ми допадна Smirdex 600 - тъмно сив. Тук снимките са доста увеличени и не изглежда толкова фино, но на живо стои много нежно, като сатен.
Ето и снимките на почти полирания часовник. Казвам почти, защото капака на касата ми стоеше като часовник от друга марка, но не и Casio. Блестящ капак не е присъщо за Casio.
Имах голямото желание да матирам капака в кръг, но колкото и да мислих, не успях да намеря решение на какво да го закача за да се върти и да си свършва работата както исках да бъде.
За съжаление нямам струг, иначе щеше да стане перфектно. Мисля, че и така стои добре.
Дойде ред и на кадрите със сглобеният часовник.
Клип на Casio Edifice EF-109
https://www.youtube.com/watch?v=HMfz7YG ... e=youtu.be" onclick="window.open(this.href);return false;
Това е от мен. Надявам се да съм се справил до някаква степен и в следващите опити да подобрявам нещата. За някой това може да е елементарна процедура, но аз сега откривам топлата вода.
Дано не ме набие собственика, като му върна часовника.
Поздравления за прекрасно свършената работа! 
