Много обичам милинки,свързани са с детството ми. Близи до дома имаше две фурни в горната правеха сиренки ,кифли и питки със сирене, а в долната милинки и банички. Милинките бяха фантастични, малки пружиниращи топчета,по-скоро като крачета на гъба,бяха по 1ст.броя и се продаваха на цяла тавичка по 100бр. за 1лв. Помня как бързах сутрин да сваря, че свършваха много бързо ,защото фурната беше на главната улица, а до нея имаше млекарница. Стисках в ръчичка дадените ми от майка ми 1.60лв. вземах една тавичка милинки,ръсех от голямата тенекиена кутия с надупчен капак обилно пудра захар, вземах и две млека и почти тичешком се връщах в къщи където сестра ми ме чакаше с нетърпение да омахаме всичко до трохичка. Страхотни бяха и детството беше безгрижно,може би и за това ни се услаждаше още повече.
Хвала и на двама ви. За Сашо знам ,че е кулинар, ма на Радо няма начин булката да не е помагала

Това за мене е по-скоро вид питка,макар ,че пак им казват милинки. На истинските милинки структурата след изпичане е друга,трябва да е рехава ,да пружинира и е доста мазна,отгоре със портсено с препечена галета, но има и варианти. Опитвал съм се, но никога не ми се е получавало като в баничарница, а нещо средно милинково
