Няколко "Сейко" и от мен. Падам си по ретро модели, но не ги събирам за колекция, а са ми за ежедневно носене. Винаги съм ги харесвал, още от дете, онези "тираджийските". Сега си вземам по някой, като ми хареса. Освен красиви и стилни (поне в моите очи), те са здрави, надеждни и точни часовници и си ги нося със спокойствие, без да се притеснявам какво може да им се случи. Което не мога да кажа за любимите ми съветски/руски часовници, от тях нося без притеснения само Амфибии и Командирски.
Сигурно повечето часовници вече съм ги показвал в други раздели, но все пак и тук да ги събера заедно. Не са нещо изключително в техническо и визуално качество, но са плод на емоциите ми и част от характера ми. А къде да ги споделя, ако не тук, сред съмишленици!
Първо часовникът с дълга история на придобиването, която вече разказвах в друг раздел - един милитъри модел SNX425K2 с механизъм 7S26A и каса 3060:
Един модел 6319-7010, наскоро профилактиран при професионален часовникар и сега ме изумява с точността си. Не съм от хората, които са маниаци на точност и не мога да цитирам среднодневно отклонение, но за мен е достатъчно че ми се налага връщам по една минута два-три пъти в месеца. Интересно релефно и фасетирано стъкло, има и драскотини, но не смея да го пипам, така ще си го нося.
Верижката не е оригинална, а такава каквато си намерих. Беше трудно хем да е 16 мм., хем да е мъжка. Имам дамски часовник, умален еквивалент на този, калибър 2906А, само че и той е при часовникаря за профилактика. (Часовниците за носене ходят при професионалист, най-накрая намерих добър часовникар, с който да се разбираме!) Като ми го върне, ще имаме семеен комплект часовници!
И този ми е от любимите, класически изглед, механизъм 7S26A
Още един такъв, само че стои в резерва:
Един калибър 7009, играх си с настройките на фотоапарата та намерих някакъв режим "Art-dramatic-tones" и не му личи колко драматично е издраскано стъклото му. Сега е пратен за профилактика и смяна на стъклото. Верижката е маркова, "Poljot"!
И накрая "Арт-драматична" снимка на част от часовниците ми в несесера за път, има и един "Citizen":
П.П.: Ако щете вярвайте, обаче никой не се интересува от часовниците ни, освен в специализираните форуми! Носил съм много и много десетки часовници, семпли или крещящи, цифрови или аналогови, кварцови или механични, позлатени или не, големи или малки, руски или западни, ретро или съвременни, никаква реакция от околния свят! Не съм пробвал да нося часовник за четирицифрена сума или още по-многоразрядна, обаче освен ако не окача някъде на видно място етикета с цената, мисля че никой няма да ме отрази! Единственият човек който вижда какво нося на ръката ми е майка ми, но в нейния изолиран свят предполагам че всеки нов детайл си е събитие.
Искам да кажа че "ценността" на часовниците за всеки е индивидуална и всеки си търси такива, каквито ще отговарят най-добре на неговата ценностна система, а не на тази на другите.
особено за винтижи на бат Сали и особено ,ако го приобщиш към себе си на цената на една Победа на 2МЧЗ. Всъщност акукциона завършваше в час в който аз съм извънземен и безтелесен, за туй турнах една сумичка колкото да се оправдая пред себе си, а то като слязох на земята се оказа ,че съм спечелил. Продавача му е първа продажба, съответно кофти снимки и никакво описание, обаче окото на Мордор не спи 
анализира и турга секира. Има забележки малки по цифера , касата е с много дебела позлата и ще му направя една златна баня, полиране на джама и профилактика на механизма 7625Е всъщност това е Спортматик от 1968г. Не изглежда голям, а всъщност е по-голям от Полет де лукс 23 камъка , 36,5 го мерих. 19мм междулъгово и нямам такъв каиш, но ще поръчам нещо хендмейд . Абе филмът няма край 
