Социалистически стоки и години

[Pavlin]

Последно време ме обзема някаква носталгия по социалистичеките стоки и времената като цяло.
Не се смятам за много голям, но помня някои неща.
Ще ми е интересно какво мислите по въпроса, имате ли някакви предмети от епохата у вас, кое е оставило няй ясен спомен в съзнанието ви?

[Seikosha]

Темата е разкошна и благодатна.Как се сети? Ще се включа пълноценно,но сега оправям една Арета и един Восток и като се родя някъде по обед ще пиша.

[atanweb]

И на мен ми хареса темата, човек трябва да е в особено настроение и душевен мир за да изложи спомените си от годините на социализма. Аз също не съм с много отдавнашен набор, но все пак успях да хвана последните години от социализма който израстнах в безгрижно детство. Предмеtите тогава бяха на почит, дори големия лъскав руски самовар във витрината се забърсваше редовно, цветния телевизор събираше семейстовото ни по много по различен начин от сега, програмите бяха само две-три, но съдържанието не беше така негативизирано както е модерно сега в най-популярните медийни канали които ни засипват с човешки трагедий, а ние съчувстване на всеки и това ни съсипва (друга тема е това но актуална). Освен телевизора това беше и радиото, слушахме един алпинист насело в двора докато през лятото окопавахме градината с права лопата (лизгар) или използвахме всевъзможни селскостопански сечива които олицетворяват спомените ми за социализма. Сега всичко е автоматизирано всякакви машинки има които да помагат на човека да не се прегърбва от работа под жаркото слънце.
Автомобилът бледо си спомням Москвич-а 12-ка с който семейстовот ми е ходило до по дългите приспиващи еднообразни бетонни съветски пътища.
Колело-то - всеки имаше колело от най-малкия пръдльо до мустакатите дядковци които караха големите балкан или Киев (ако не селъжа така се казваха). Ако пресметна изминатите километри с колело на свеж въздух и с ожулени колене сигурно се равняват на средния пробег на ремъка на колата. Забелязвам че през последните две-три години децата пак почнаха да се возят на колела това ги изкара от домовете и компютрите, но вече модата и съперничеството е много показно. Сега е въпрос на надпревара не в самото каране, а в стойността на колелото и неговите екстри, ресори, пружини, спирачки и т.н. Някога никога не съм се срамувал от очукания балкан който наследих от брат ми.
Ех да не забравя, че през тези далечни години имахме и централно парно. Макар и в средно голям провинциален град тази социална екстра беше налична. Сега се тровим на климатиците, а като отворя да проветря горящите контейнери развалят всичко. Е постепенно и това отминава тъй като много хора минаха на климатици.
Забавление беше когато се появи нова касета със записани модерни песни. Тази касета се въртеше стотици пъти на респрома. Преди да бъде презаписана от някой важен екземпляр в някое тъмно мазе с вносен касетофон.
Хапването беше качествено но за сметка на това нямаше избор.
Не мога да коментирам предимствата и недостатъците на социализма и новото време тъй като аз сега отглеждам децата си и се срещам с редица трудности в това. Но не знам ка ке било тогава.
харесвам един цитат от Пушкин който олицетворява това което искам да кажа и с което ще завърша:


Хората никога не са доволни от настоящето и, имайки малко надежди за бъдещето, украсяват невъзвратимото минало с всички цветове на въображението си.

Люди никогда не довольны настоящим и, по опыту имея мало надежды на будущее, украшают невозвратимое минувшее всеми цветами своего воображения.

[nevenbekriev]

Има една "Инвентарна книга на социализма". Малко е скъпичка, но затова пък наистина връща времето назад.

[miroman]

Аз съм поживял малко повечко през социализЪма (тази дума наистина така я произнасяше тогавашният държавен глава - Тодор Живков) и мога да припомня някои други неща:

Споменатата 412-ка можеше да си я купиш само, ако когато си се родил, родителите ти са те записали в Мототехника и са ти направили безлихвена вноска от 1500 лв. (за сравнение - нормална инженерна заплата беше 150 лв.). И така, когато станеш на 18 (чакане 18 години !!!) можеше да ти е дошъл реда за да си купиш нова кола. За Жигули не стигаха, за Москвич - обикновено - да.
Споменатия цветен телевизор можеше да си го купиш след записване минимум 6 месеца предварително, като датата за доставка в магазина се знаеше една седмица преди това, и тази седмица се дежуреше денонощно пред магазина и се проверяваха поименно хората на всеки два часа. Ако отсъстваш и един път - губиш си реда, и отново се записваш за след нови шест месеца.
Имаше 2 телевизии, по които основно даваха български, руски и тук-таме други соц.филми. Новините бяха бодро оптимистични за поредната тъкачка, изпълниля петилетката за три години. Когато гръмна Чернобил - нито дума, изкараха след три-четири дни целия български народ на манифестация за първи май, точно когато най-радиоактивния облак е бил над България. Престъпления не че не е имало, но просто не се казваха по телевизията - просто няма как при социализма да има изобщо престъпления, нали?
Ако кажеш виц срещу властта - в ареста за проверка и досие, при втори - може и в затвора. Ако кажеш на тъпия си шеф-комунист, че е тъп - уволнение и пак в ареста. Ако пуснеш дълга коса - режат ти я, ако обуеш дънки - цепват ти крачолите (и разпитват откъде имаш такива "буржоазни" дрехи).
Безплатно обучние - да, добро беше. Безплатно здравеопазване - под всякаква критика, по-лошо от съвременното. Всеки, който искаше да се излекува, търсеше връзки в Правителствена болница, или поне във Военна - там бяха добрите лекари.
Евтино парно - да, субсидирано от държавата за сметка на всички останали, които нямахме парно (т.е. с парите от нашите данъци). Не се ли питате защо в Европа няма такова нещо като Централно парно?
Ниска престъпност - смееш ли да мръднеш, смееш ли да се обадиш, непрекъснато се случавше да се предадат най-добри приятели и дори роднини.
Нямаш право да имаш два апартамента - колко семейства се разведоха, за да запазят семейните наследени апартаменти.
Намерете и гледайте българския филм "Вчера" - там са показани доста от нещата, които ви разказвам.
А колко много още мога да ви разказвам - за още по-мракобесните 60 и 70 години. Ама няма да ми стигнат и двайсет страници. Пределно ми е ясно, че за съвременните младежи тези неща звучат не странно, а абсурдно. Но за съжаление са истина.

[Pavlin]

Моите спомени са само от ученическите години. Като деца най си мечтаехме за банани и шоколодави яйца. Неща които могат да се получат само на голям празник.
Не съм имал вземане даване с милицията, но помня че ромите не излизаха от махалата. Беше спокойно. Имало е престъпления, но е имало и арести и затвор. Не ни е било натрапвано нищо лошо, освен за капиталистите.

[plamenhar]

^^
Много от тези неща са верни.
Обаче има и други:
Всички работеха.
Нямаше безработни.
Дори и циганите.
Те пък бяха тихи като мушици.
Всички си плащаха сметките.
Апартамента ни беше на изплащане-двйсетина лева на месец.При заплата 120-150лв.
У нас само баща ми работеше.Майка ми чак като станах студент.
Всяка събота или неделя се ходеше на ресторант-зимно време-Приста.
Лятно -Руския клуб-градина.Най реномираните в Русе.
С 2 лева ядяхме и пиехме тримата-е аз лимонада.
Всяко лято се ходеше на почивка-поне 20 дена.
Всички предприятия имаха почивна база.
Баша ми не беше партиен член (никой от фамилията ми не е бил).
Обаче беше началник снабдяване във военния завод Дунарит в Русе.
Във всички военни заводи влизаше като у дома си.
Бяха на много високо ниво-Казанлък,Оптикоелектрон.
Всичко се изнасяше-ако знаете -Кинтекс беше представителството на военната ни индустрия.
Сега знаем новите ни американски "братя" какво ги направиха.
Доста неща още може да се опишат.
И най важното-живота беше спокоен,без травмиращи ситуации.

[rosen_er]

Едно от хубавите неща бяха пионерските лагери.30 дни купон,състезания,културни вечери,маскаради и всякакви щуротии.За много от нас първи целувки и любви.Друго страхотно нещо , летните и не само ученически и студенски бригади.Мога с дни да разказвам интересни случки от тях.Естествено имаше и много досадни и неприятни неща-например тренировки за манифестации.По 10 дни трамбовахме на един стадион.Докато пък самите манифестации отново ставаха купон.
Друго което си спомням е кино по 10ст. ученическия билет.Живял съм като дете в провинцията и всеки ден имаше нов филм,просто нямаше коѝ да гледа стария два дни поред.Изгледал съм хиляди филми - от братски социалистически страни в по-честия случаѝ,ама готини ми се струваха.И досега съм фен на руското кино.
Някъде във форума бях написал причината да почна да събирам руски часовници - в един период почуствах огромна носталгия по едно отминало време ,което никога повече няма да се върне.Опитах се да туширам със срещи с приятели с които почти се бяхме загубили.Разрових в къщи ,открих 10-12 стари часовника и за всеки си спомних по нещо:я за човека на коѝто е бил,я за случки с моите .......и реших,че те ми връщат приятни спомени.Продължих и вече не мога да се сетя за нещо друго,което да ме релаксира по този начин.За това и повече харесвам по-старите и "обрулени" от времето часовници.А може би просто остарявам вече :(

[miroman]

Всеки има право да преценява сам - ти явно си бил доволен и съжаляваш за промяната.

Моят баща е станал поручик през 1943 г., след което се е сражавал за България и е ранен в крака в Унгария. След което, вместо както е нормално всяка една страна да уважи героите, сражавали се за нея, започват максимално да му се създават пречки, защото е бил поручик в "царската" армия (не Българската, като че ли се е бил за царя, а царската!). Всичко е постигал с двойно и тройно повече труд. Семейство от двама висшисти отгледа и възпита нови двама висшисти (мен и сестра ми), като в къщи салам се ядеше един път седмично. Как твоето семейство със 150 лв. доход всяка седмица е ходило на ресторант - нямам представа, това с лист и молив не мога да го изчисля.

Циганите бяха тихи като мушици, както също и всички българи - това го описах в предишния пост. А си гъкнал, а си млъкнал .... завинаги.

Така е, един оценява свободата, друг - салама. Тезите не могат да се изложат в една или две страници, пък и накрая ще има много обидени. Хората са казали "Който на 20 години не е социалист, значи няма сърце. А който след 30 години все още е социалист, значи няма мозък". Историята отхвърли този строй, жалко, че голяма част от живота на няколко поколения беше похабена.

Със сигурност имаше някои добри страни, но лошите бяха в пъти повече. Спирам с постовете в темата, а като завършек - силно се надявам никога вече да не се връща нищо подобно.

Поздрави, Миро.

^^
Много от тези неща са верни.
Обаче има и други:
Всички работеха.
Нямаше безработни.
Дори и циганите.
Те пък бяха тихи като мушици.
Всички си плащаха сметките.
Апартамента ни беше на изплащане-двйсетина лева на месец.При заплата 120-150лв.
У нас само баща ми работеше.Майка ми чак като станах студент.
Всяка събота или неделя се ходеше на ресторант-зимно време-Приста.
Лятно -Руския клуб-градина.Най реномираните в Русе.
С 2 лева ядяхме и пиехме тримата-е аз лимонада.
Всяко лято се ходеше на почивка-поне 20 дена.
Всички предприятия имаха почивна база.
Баша ми не беше партиен член (никой от фамилията ми не е бил).
Обаче беше началник снабдяване във военния завод Дунарит в Русе.
Във всички военни заводи влизаше като у дома си.
Бяха на много високо ниво-Казанлък,Оптикоелектрон.
Всичко се изнасяше-ако знаете -Кинтекс беше представителството на военната ни индустрия.
Сега знаем новите ни американски "братя" какво ги направиха.
Доста неща още може да се опишат.
И най важното-живота беше спокоен,без травмиращи ситуации.

[iivetsa]

И аз си спомням с добри чувства летните пионерски лагери,защото наистина това бяха едни прекрасни моменти за децата от моето поколение!Аз обикновено ходех на два лагера,един от училище и един от танцовият състав в който бях!След това задължително две седмици и с нашите на морето,и се получаваше едно море от 30-40 дена,нека ми е зле!Помня също така и доста неща от училище,което ми дава основание да мисля,че тогава наистина образователната ни система е била доста по добра!Сега като гледам как ги учат децата,направо ги съжалявам,и не знам как ще се оправят в живота!Пълна безотговорност и безхаберие,от страна на даскалите,и децата са на самотек!Липсват ми и храните ,с които бях свикнал като дете,и не мога да ги заместя с почти нищо от новите хранителни продукти!Като си спомня как съм ял филия с масло и халва,с лютеница и сирене,или с най обикновен кренвирш и ми става много тъпо, че в момента ядем само боклуци!С две думи имаше и добри моменти в онова време,но за съжаление имаше и доста неприятни!

[Pavlin]

Миро, сигурен съм че никой от нас не иска да се върне това време и че този строй няма как да просъществува. Но ние сме живяли в това време и нямаме други спомени.
Така както нямахме почти нищо, се радвахме на всичко.