Така е от гледна точка на колекционер.
Аз ще опитам да си сложа друга шапка, на главен инженер, ама на Заря, не на завод 3 :-)
Та от гледна точка на главния инженер усвояването на 2015 е таралеж в гащите, ама и благинка едновременно. Разбира се, ако това, дето си го смуча от пръстите, е вярно.
Кво се случва: заводът получава чужда конструкция, на НИИЧАСПРОМ, а това е ОПИТ. Не само чужд, но и свой. Щото хартията, колкото и да е вярна, няма да почне да цъка и да се навива сама, а трябва да стане на метал.
2015 е първи автомат на завода, до тогава такова нещо не е правено. Това означава нови машини и/или технологии. Те и на стари машини за нов калибър пак трябват нови технологии. А това няма откъде да дойде, нито НИИЧАСПРОМ, нито кейджиби може да свърши тази работа. Само заводските конструктори, технолози, инструменталчици, декатажници (висша категория на сглобяващите, майстори с главна буква, които със затворени очи сглобяват всяка една принципно работоспособна машина и с лек зор нещо, което по принцип не може да работи
). Освен това изпитателната лаборатория получава безценен опит - когато всичко е в ред, пишеш цифрата и заключение "отговаря на ТУ". А като не е, трябва да разбереш, ЗАЩО не отговаря и да напишеш заключение, и да се подпишеш. И да го защитиш пред зубъра, който е сглобил лошо механизма. Или пред технолога на производството на отказалия чарк. А тия двамата разбират и знаят десет пъти повече от изпитателя. Да не мислиш, че е лесно?
Заводът заприличва на разлютен рояк - затова казвам, че е таралеж в гащите, и то точно на главния инженер. Ама едновременно с това - втори ВУЗ за всички кадри. И рязко увеличаване на квалификацията.
И последното не го измислям. При всички е така, и ние не сме изключение. Простите и лесни изделия не дават нищо особено на техническите кадри, само ги деквалифицират. Аз с най топли чувства си спомням за проблемните изделия, а две, които така и не можахме да направим, ме направиха инженер, десет години след като се дипломирах. Е, заради едно от тях се наложи да напусна за три години, ама и това ми беше от полза - отидох да работя системен администратор :-)
Отплеснах се, ама ще продължа. Имахме едно момче, картечар, як като кон и почти толкова умен. Викахме му Тъпата Въта :-) Та той отиде на някакво републиканско състезание - крос. И изби рибата - утрепа всички лекоатлети, с половин колометър ги би. И на финала го пита един журналист, къде е тренирал и глаеното - как е успял. И Вътата простодушно му обясни, че работата е в екипа. Той е причината за победата. А екипът му съвсем обикновен: гащета, фланелка и кецове. Журналистът мига на парцали, пипа фланелката и не разбира. И Вътата му вика, че ако иска, може и за кеца да го пипне, ама не и за картечницата, щото днеска не я донесъл.
