"Бог е изкусен часовникар.
Толкова точен е Неговия ред, че всичко по земята се случва,
когато му дойде времето.
Нито минута по-късно, нито минута по-рано.
И за всички без изключение часовникът върви вярно..."-
Елиф Шафак, "Любов"
...
Аз също понякога си мисля за етимологията на някои словосъчетания и изрази, като:
- израз, в който сравнителната степен е по-силна от превъзходната. Това е изразът: "Най ми се е.е, ама по ми се пие".
- израз, който едновременно звучи като отказ, съгласие, въпрос и възклицание - това е отговорът на въпроса "Ще пиеш ли една ракия?" - "А не, бе!"
или израза, съдържащ в себе си едновременно и трите основни времена - минало, настояще и бъдеще: "Ей ся ти еб.х майката!"
