Skyler написа:Тези 100 годишни будилници предизвикват възхищение. Скоро се порадвах на един такъв, но Junghans от 1927 година. Деформирана спирала, анкерът опираше в оста на баланса в едното крайно положение. Обаче двамата братя Junghans са предвидили чупка на рамото на анкера и елементарно се "скъсява" дължината му.
Часовникът тръгна и държи добро време - отклонение 1 до 2 минути на денонощие. Притесняваше ме малкият размах на баланса - не минава 2 х 90 градуса /общо 180 градуса/, но пък работи добре. А изглежда, че работи вяло. Центровах и равновесното положение!
Въпросът ми е колко трябва да е отклонението /размаха/, та да се счита, че часовникът работи перфектно.
Весели празници на всички!
90гр е малко, но това все пак е будилник и е допустимо. Обикновено лесно се постига над 200гр при навита докрай пружина. А понякога като направиш баланса перфектно и всички лагери и оси, се получава свръхамплитуда и "галопиране". Тогава почваш да търсиш по-слаба пружина. Причината за малка амплитуда най-често са износените върхове на оста и самите конусни винтове. Когато оста се наточи хубаво и винтовете имат гладки конуси, при отклоняване на баланса на 180 гр и пускане, трябва да направи поне 70 колебания докато спре, като тук положението хоризонтално - вертикално - под наклон няма значение. Оста се точи лесно, но конусните винтове са проблем. В такъв часовник оста е точена вече 10ки пъти и може вече да е толкова къса, че винтовете са стегнати до край. Понеже конусите се изяждат от върха на оста, налага се тя да се заточва все по-остро за да се осигури малко триене и контакт само в точката на върха. Когато се налага, правя нови винтове, но полирането на вътрешната точка на конуса е трудна задача. Хубавото масло е съществено за дългата служба на новозаточената ос. Нещо важно, което обикновено се пропуска от болшиството часовникари след заточването на оста, е уравновесвяането на баланса.
Казваш че анкерът е опирал в оста - това обикновено не изисква скъсяване на опашката, а коригиране на ъгъла й (завъртане спрямо оста), за да се отклонява симетрично спрямо оста на баланса. От дълбочината на хода пък се регулира големината на отклонението. Ако анкерът опира в оста, това е грешно и амплитудата ще е малка.