има още какво да се направи по него но резултатът много ме радва.
Часовника получих от колега който го е носил дълги години още по време на казармата и след това.
Състоянието му беше ужасно - видно е от снимките.
Механизма не се помръдваше дори.
Извинявам се ,че на снимките ринга не е наместен. Това ми е убягнало, но след това бепе коригинано.
Търках до припадък, част от оригиналните ръбове на корпуса бяха загладени. Това не влоши визията му а напротив придаде повече ретро излъчване.
Оставих един кант от хрома, като успях да го защитя с парче меден проводник който сложих в канала. Смених стъклото.
След това съживих механизма сега съм го навил и го засичам за отклонение. Звънеца работи.
Сега се чудя как да запечатам месинга. Блести подчти 1:1 като позлатата. Искам да намеря начин да запечатя повърхността за да на потъмнява с времето. Ако това проработи, имам доста съсипани хромирани корпуси който биха имали втори живот.
Утре ще го покажа на моя колега. Ако го хареса склонен съм да му го върна за да го зарадвам.
Поздрави!
Поне така пише в тефтера ми Проблемът ще възникне след позлатяването Тогава ако го сложиш, започва треперенето да не го одраскаш, неволно разбира се защото инвестицията ще е голяма Това за позлатяването го говоря сериозно- не се бъзикам
, т.е. че няма такова нещо като абсолютно неръждаема стомана, просто е много по-устойчива, но все пак ръждясва. За това също съм се чудил и преди - как така нещо е уж от неръждаема стомана, пък ръждясва. Е, сега го разбрах.
