Идва ред на колелетата. На зъбните колелета. На френски така се казват - angrenage. Означава зъбна предавка и се чете ангрьонаж... по-точно [ɑ̃ɡʁəˈnaʒ], ама на български се казва ангренаж. И на руски
На английски е иначе - wheel train, или само train.
Помним, че централното колело е на мястото си.
Останалите се казват както следва:
Най-вляво е анкерното колело, най-отзад (с дългата ос) е секундното, а най-вдясно - посредното.
Това са те, четирите колелета на часовниковия механизъм, по направление на предаване на момента: централно, посредно, секундно и анкерно.
Изходно положение за сглобяване: чисти и здрави колелета: зъбите на таблите и пиньоните нямат побитости, изкривявания и износвания. Шийките (цапфите), които влизат в рубините са цели и прави. Цапфата на секундното колело, на която се набива секундната стрелка, също.
Ако това не е така, трябва да се сменят. Първи път ни е!
За камъните се отнася същото. Да са чисти, цели и на местата си!
Това се проверява със силна лупа, на ярко осветление. Зъб по зъб! Иначе ще се чудим, откъде ни е дошъл клин в колелетата. Даже прашинка ще ги заклини. Косъмче и власинка - също. Луфтът в зъбните предавки го има (иначе те няма да могат да работят), но той е малък.
Абе стига агитации! Ако не вярвате, пробвайте да сглобите мръсен ангренаж, и ще видите, какво става.
Следващата операция е нареждане на колелетата. За удобство платината се затяга в държач. Ако нямате държач - твърда дъсчица с отвор, през която да премине карамфила.
Анкерното колело с долната цапфа е в камъка си. Поставя се с пинсета, намества се нежно. Когато цапфата влезе в рубина, се усеща.
Посредното колело на този механизъм е от другата страна на анкерното. Въпрос на компоновка. Ракета 2609 (Россия, Балтика) е със същата кинематична схема, но посредното колело е близо до анкерното. Няма особена разлика и в сглобяването, и във вървежа. Щом всички колелета са повишаващи, фрикционът не е наврян в ангренажа и липсват цифкави секундни пиньони, машината е добра и лесна. Е, не е плоска, защото колелетата са на две нива. С цял милиметър е по-висока от плоските
Това да и е кусура!
Та така, и посредното колело е на мястото си:
Остана секундното. Ама преди поставяне оста му трябва да се смаже. На мястото на удебеленията:
и да се постави на място:
Колелетата са наредени на местата им, с цапфите в долните камъни.
И се почва по-трудното за начинаещи - затваряне на моста.
Има много начини, и много различни клипове. За тази машина аз избрах методиката на Невен.
Мостът се слага на място. Целта е да не се гътне настрани някое колело. Това, че цапфите ще бъдат извън рубините, да не ви притеснява.
За да не падне, мостът се закрепва с два винта. Ама винтовете не се затягат! Завиват се само една-две витки на резбата, за да не се разбутат колелетата на вече затворения мост при неловко поставяне на винта на мястото.
Ето го изходното положение:
След това механизма заедно с държача се хваща. Не с пинсета, а с дебели пръсти. Нежно! НЕЖНО!!! Помнете, че цапфите са по една десета и се чупят с погед накриво!
И косматата лапа с механизма в нея се накланя така, че да се видят добре криво стоящите колелета. Тук добре се вижда, как анкерното колело е кривнато наляво:
С клечка му се помага да си влезе в камъка. И на посредното също. Секундното няма къде да бяга и в този механизъм нацелва камъка самО, защото оста му е дълга и се намира в кухата ос на централното колело.
И по някое време пръстите-кебапчета усещат един приятен "чпок". И мостът забележимо слиза и застава на мястото си. И трите колелета са в камъните:
Това беше
Остава внимателно да се завият и затегнат винтовете:
И да се пробва движението на ангренажа. Отдолу е всичко: ремонтоарен механизъм, сверяващи колелета, векселно колело и карамфил. И ако коронката се постави в положение сверяване, завъртането и ще предаде движение на централното колело, което пък ще завърти целия ангренаж:
Това е една от причините подциферблатните шукарии да се сглобяват преди ангренажа, та да помагат за контрола на лекотата на въртене. И за нагласянето на цапфите в камъните може да се помага с коронката. Ама точно на този няма нужда, и така стана. Откровено казано, на този полет мостът му хлопна при първо слагане, та се наложи за показното да го махна, да му разместя малко колелетата и да покажа, как би трябвало да се затваря мост.
Традиционно свободата на ангренажа се проверява и с крушата:
Подухването с круша на анкерното колело трябва да завърти цялата машинария.
После остана малко - последна проверка на луфтовете.
Аксиален луфт - нагоре-надолу с пинсетката. И радиален - напред-назад. Трябва да ги има и двата луфта. Ние ги проверихме още при разглобяването, ама трябва пак - за запомняне на усещанията!
Ако няма луфтове, колелетата ще заклинват. Ако луфтовете са големи - пак. Няма с какво да ги измерите тия стотни, трябва да ги усещате.
А ако нещо не е наред, то... то е тема на друга тема. Или при сглобяването сме счупили цапфа, или крив зъб, или мръсотийка, или стегнати камъни.
Ако колелетата не се въртят свободно, се проверяваме. С клечка или игла ги побутваме, проверяваме, дали заклинването е постоянно или на оборот на някое колело, пцуваме, че не сме си свършили работата на разглобяването и... се връщаме на
viewtopic.php?f=104&t=5227&p=47716#p47707" onclick="window.open(this.href);return false;
Ако не е мръсотия, а дефект, вземаме друг механизъм. И пак отначало.
