chasove.com

Казва се устав, ама е само малка част от устава. Това е раздела за бойците. От тук се почва. После ще дойдат разни компликации на базовите механизми (демек ниво отделение/танк), разни сложни механизми (вече работата отива на взвод)

Митко с хронографите пише следващия том – батальон/полк. Дано един ден да му падне генералска работа!

Ама както всеки истински генерал е почнал от редник, така и часовникарите почват от най-простото.

Това – вместо въведение.

Снимките са от профилактиката на един Полет 2609Н, който го имам още от начало. Все още стои без име заради коронката - не е оригинална, но пък е удобна.
Много се колебаех, какъв механизъм да избера - Ракета или Полет. Сравнението на двата механизма от гледна точка на начинаещ е в отделна тема: Избор на цел.

Подготовката е разглобяване на външното оформление.

Чисто за конкретика, да не забравим зад дърветата гората:





Изпускаме пружината, та да не се мърда секундната стрелка.




Машината спряла, събираме стрелките в една посока




Подготовка на клечки. Може и кибритени, ама нямах.




Идеята е да се повдигнат стрелките едновременно от двете страни. И плавно, да не станат хвърковати. Най-добре става с подкривени щангички. Има такива снимани из форума.



Отвити винтчета, машината е извадена от рамката. А часовата стрелка остава на часовото колело - нямя за какво да я мислим и нея




Сваляне на циферблата. Отвиват се двете винтчета, които показвам на лявата и средната снимка и машината е свободна от оковите си

Сега същинската част.

Изходно положение – изваден механизъм.

Оглед и тестове. Ако работи, трябва да разберем, как работи.
Гледаме амплитуда и равновесно положение на баланса. По метода на пеперудката: viewtopic.php?f=57&t=1770" onclick="window.open(this.href);return false;
Даже да имате виброграф, оценката на око в тази фаза е по-бърза и по-ценна. Кога ще го качвам на вибрографа, кога ще го гледам, като спирането на баланса и наблюдаването на засилването е за по-малко от минута.
Изпускаме пружината, проверяваме самопуска на механизма. Ако не тръгва сам, му помагаме.
Навиваме по малко и следим амплитудата. Ако при тази машина още на първия оборот на барабанното колело отлепи над 180 градуса, ще яде Асан баница. А ако при трети-четвърти оборот мине 210, значи машината е сравнително чиста.
Тук се гледа и спиралата, и разните други работи, ама ще отиде на книга, затова правя такава уговорка – щом часовникът върви правилно, с разлика от 2...3 минути на ден, сигурно спиралата е права, никъде не опира и не лепне.
А ако не работи... ми трябва да заработи. Ама не от първия път!
Има достатъчно трудности, за да смесваме първа профилактика с ремонт!

Затова ако не работи, вземаме следващия от няколкото механизма.

Разглобяване на ходовата част.

Сваляне на баланса. Щом работи, мястото му е в една съдинка с бензин. Нека се кисне. Важна забележка: баланса да лежи на моста, а не моста на баланса. Щото цапфите са тънки и калени до стъкло.







Сваляне на моста на анкерната вилка и изваждане на самата вилка.
Ама преди да хванем отвертката - проверка за изпусната пружина!
Мислите, че сте я изпуснали? Айде да проверим още един път. Как? По отскока на вилката! Ако вилката не отскача нито вляво, нито вдясно, значи на анкерното колело няма момент. И анкерната вилка може да се свали безопасно.





И тя отива при баланса, в „чистата” съдинка, да се кисне.

Проверка на ангренажа и разглобяване на моста на барабана.

Анкерната вилка я няма, и палетите не пречат на анкерното колело да се върти свободно.



Леко навиваме пружината и гледаме, как колелетата се въртят. Ако се въртят плавно и равномерно, се радваме. Ако правят вжжж-вжжж-вжжж, се надяване да е от боклук на лесно място. Ако не се вътртят, въпреки че пружината е навита, я изпускаме от контрата.





Разглобяваме на моста на барабана и всичко над него. Лесно е. Три шлица на винт означава, че той е с лява резба. Средния е за отвертката, крайните са за красота и маркировка

Проверка на радиални и аксиални луфтове!
Това трябва да стане навик. Хваща се с пинсетата колелото за таблата и се разклаща внимателно нагоре-надолу. Това е аксиален (осов) луфт. Трябва да го има, категорично. Той е няколко стотни, ама се усеща. Ако го няма, колелото ще стяга. Ако е много голям, пак не е добре.
Радиалния луфт трябва да е по-малък от аксиалния. Ако е по-голям и платното и колелото се клати, значи е счупена цапфата. Тогава и ангренажа няма да се вътри, или ще се върти на тласъци.



Описаното по-горе не може да се снима, затова снимката е чисто символична - за паметка.

Проверка за износване на барабана и моста.
Това беше една от причините да избера този механизъм. Щото всичкото му е лесно, ама си го има този кусур. Като много други механизми. И съветски, и японски, и швейцарски.
Малко са такива със стоманена втулка в моста, а от съветските - само един. Ама ако няма интрига, работата ще е скучна.

Та така - това става с разглобяване и сглобяване, а не с прибори



Барабанът се затваря без пружина - тя ще пречи.



Барабанът отива в машината, затваря се с моста и се проверява свободното въртене на ангренажа.
Как? Ами с коронката, ремонтоар - в положение сверяване.
Та връткането на коронката напред-назад трябва да води до леко, плавно и бързо засилване на колелетата. И да има инерция.



А тук съм се отклонил от устава - писал съм, че съм свалил всичко от моста, пък виж ти, останало фотодоказателство
Не е страшно, уставът не е догма. Може да се прави така, може и онака ;)



Ето за какво беше всичко: проверка на луфтовете на охлюва в платината и в моста. Ако луфтът е голям, то барабанът и/или оста му (вал е, ама му викат охлюв) ще се криви и може да заклини.
Вляво - само на охлюва, а вдясно - и с монтирано барабанно колело.



И разклащане. А след това следва ново разглобяване и търсене на дерюги, следи от триене и паднало покритие от моста на барабана и от платината. И - следи от свиване на отвора: начукване с център или със замба.

Ето такива работи:




Снимката е на Liani, от viewtopic.php?f=106&t=4598#p43346" onclick="window.open(this.href);return false;

С червено са заградени начукванията на моста, а със синьо - следите от износване. Ако има нещо подобно, вниманието се утроява!

Следи от свиване на отвора:



Оттук: http://forum.watch.ru/showthread.php?p= ... ost2377279" onclick="window.open(this.href);return false;

Не е казано, че машина с ремонтиран така мост ще работи по-зле от такава без следи от ремонт, ама с износени отвори, затова още един път призовавам за бдителност
Всички следи от триене и задири трябва да се идентифицират и да се реши, трябва ли да се довършва сглобяването с точно този набор от части. По метода на пробите и грешките: ако ангренажът се върти с откат, ако амплитудата в края на сглобяването е добра, ако не спира безсистемно, то всичко е наред. С развитие на часовниковата болест ще се появи дар на предвиждане - по луфтовете при разклащането на барабана и охлюва с пинсетата ще може да съдите, дали да сменяте барабан и мост.

Обикновено ангеренажът се разглобява при свален мост и барабан, ама точно на този 2609Н има още едно място, в което може да заклини.







Сваляне на моста на ангренажа (този механизъм има прякор балалайка - заради формата на моста) и колелетата. Не плашойте се, не може да ги объркате.




Ето тук клини, ако е износен. И затова при разглобяването ще се гледа за дерюги.



Тук на карамфила му е време да се раздели с централното колело. С мощна работна пинсета или с малки клещички карамфилът се дърпа по оста. Това е едно от малкото места в часовниковия механизъм, където се иска прилагане на малко сила.
Фатки и каваци за вадене на карамфил има доста във форума. Има и правилен иструмент. И аз имам, от Лиани, цанга. Ама нарочно не я ползвах.






Оглед на всички възможни места на триене и закачване. Точно този екземпляр няма проблеми. Отворите са кръгли, луфтовете са малки, и следи от заклинване и триене няма.

Остана последното:



Минутерията



И ремонтоарния механизъм



Нищо страшно, и даже пружинката не хвърчи. Е, почти не хвърчи. При сваляне трябва да се пази Аз обикновено ползвам широка отвертка. Тя не дава на пружинката да отскочи, ако случайно се освободи внезапно. Но в повечето случаи при хващане с пинсетата пружинката никъде не ходи. За това е необходим малко опит и правилно заточени пинсети.

Факт е обаче, че пружинки са хвърчали, хвърчат и ще хвърчат :( От това има един лек - ограждане на работното място със стъкла. Ама това нещо е утопия за мен. Затова имам винаги на сгода магнити. Ако пружинката скочи, се мъча да разбера, къде е тупнала (чува се, ако не слушаш музика ) И почвам да търся от там. Отначало не ги намирах, сега бързо ги намирам. Понякога по две-три
Нищо ново: за да има какво да жънеш, първо трябва да засееш

Тук ще се самосе... цитирам:

Голата платина с махнато всичко от нея се мие в няколко (или поне в две) вани бензин, докато се изчисти до блясък. Всички шлици, дупки, глухи отвори и цепки се прочистват с подострени клечки, като критерия е като в казармата - клечката трябва да излезе бяла, а не черна или кафява. Използваните клечки не се хвърлят, а подострят с остър нож. Иначе ще се разорите - по 50 пъти остря клечки, и изразходвам само 7-8 за една платина
Последно се прочистват рубините. Слага се голямата лупа и се почва. Това да стане навик.
Раз - излъскване на вътрешната страна, на два пъти, с новоподострени (нови за по-късо) клечки.
Два - излъскване на масльонката, на три- четири пъти, с нови клечки.
Три - поглед под силна лупа на светлина - оценка за износване или пукнатина. Ако е пукнат рубин, или пък е износен, става интересно - часовникът върви както и когато си иска.
Същото е и с колелетата - лъскат се и се оглеждат под силна лупа. Не плашойте се! Не са много. По-добре да загубите половин час, отколкото да пцувате и разглобявате наново, щото клини.

Ето какво се случва, ако се икономиса време от огледа:

борех един Полет 2609, без буква.
Ужас и безумие! Толкова повреди в един механизъм не съм срещал още.
Баланс - здрав, ама се наложи да оправям спиралата.
След това - подозрителна анкерна вилка. Нямаше шеллак, палетите закрепени с каноконлит :( :( :(
Криви щифтове-ограничители.
Изместен камък на секундното колело. И за капак - пружината е зверски слагана в барабана. Имаше прясна смазка, ама часовникът не вървеше.

Смених вилката. Оправих камъка, ама не ми хареса трена - нямаше откат. Не винаги, а отвреме-навреме. Сглобих часовника, и почнаха безсистемни клинове. Докато се чудех, какво да правя, рамката му се киснеше в хептан. И в мърсотията видях червеничко петънце. Да, палет! Ама парче от палет :(
Часовникът е правен, обаче не е разглобяван и мит напълно. И падналия палет на анкерната вилка е минал отначало през двойката барабан-паразитно колело. После парчетата са почнали да се разхождат в ангренажа и са разказали игрите на всички зъби. И часовникът безсистемно спира.
На всичко отгоре и пружината се скъса в барабана.
Ще трябва да сменя целия ангренаж, а съмнителния ще го изхвърля.

Като резултат, само баланса е в час. И три часа - утрепани.

Стана така, защото не огледах зъбните колелета под голямо увеличение. Иначе щях да хвана побитостите по зъбите още при миенето. И нямаше да почна да сглобявам.

Още едно потвърждение, че уставът си е устав. Пропуснеш ли нещо, пише ти се на гърба

// viewtopic.php?f=58&t=1794&start=680#p45648" onclick="window.open(this.href);return false;

По-надолу се каня на мастора, дето не е измил машината. Ма аз да не съм по-добър, гяволии ще прилагам. Стар часовник гяволии не търпи. Пък и нов

Мнението си за арменската профилактика съм го писал на друго място:

Аз не че не съм топил цяла машина в бензин, или със свален анкер и баланс, ама то е било преди разглобяване, по време на дефектовката и евентуалния ремонт. Често така правя - ако машината не работи, трябва да разбера, защо.
И почвам. Счупеното се намира лесно, ама ако всичко е цяло, а пак не ще?
Тогава свалям баланса и анкера и цоп - в бензина. И пробвам, дали колелетата ще тръгнат. Ако се развъртят, може да е от мръсно или от износване. Затова - проверка на луфтовете още преди да съм разглобил ангренажа. Най-добре - при изваден барабан, ако може де... Иначе му свалям поне барабаннното колело.

Както и да е, в резултат обикновено получавам поумита машина, която цъка. Понамазвам я отгоре-отгоре, че да не жули на сухо, навивам до край, и ако амплитудата е над 180 градуса я слагам до един точно работещ часовник на същата честота и пускам балансите еднакво да се клатят, докато изпуша една цигара с чаша кафе или бира. Ако се клатят горе-долу синфазно, значи ще яде Асан баница.

Та така обработен механизъм може и да работи известно време горе-долу. Ама аз не съм пробвал, щото това е само първия етап. После следва отвинтване на всичко, което мога, миене и сглобяване с мазане по устав

Че как няма да го разглобя, след като съм го накарал да работи?!?!?!

Това е все едно да прикоткам някое маце и на най-интересното място да стана и да си ида

// http://www.strelki.info/viewtopic.php?f ... 40#p200200" onclick="window.open(this.href);return false;






Тук излезе дерт - реално:



Ограденото с червеното кръгче.

Помислих си, че има пукнат камък на анкерното колело и го сложих на място, и го въртях в бензин и на въздух. Оказа се мръсотийка, която падна.
Ама след сума въртене.

Проверка на свободното въртене става с докосване с клечка или с духане. Ама с круша, не с уста. Анкерното колело трябва да се върти много свободно. От всички колелета в ангренажа неговите обороти са най-големи и изискванията към чистота и добро мазане на оста му са най-високи.

ПС: За десети път: разглобяването е не само за отвинтване на всичко, което се полага да се свали, а миенето е не само за чистота.
При разглобяването се запознаваме с конкретния механизъм, а когато той е първи, и с особеностите на дадения калибър. Без снимки работата ще е сложна. Снимките много помагат при сглобяването. А оценката на състоянието на камъни, цапфи и зъби е толкова задължителна, че според мен е основна разлика между опитния и начинаещия любител.
Часовникарите понякога работят по друг начин - при най-малко съмнение сменят част или възел. Примерно, при всяка профилактика на ЕТА 28 сменят реверсивните колелета. Че и пружините. Така е предписано от производителя, и сигурно това е правилно. Но ние сме любители ;)

Тях вече ги има: ето темата: viewtopic.php?f=104&t=5220" onclick="window.open(this.href);return false;

Не е тук, понеже темата е обща за всички съветски противоударни устройства с лирички.

По същите причини барабанът с пружината е тема на отделна тема: viewtopic.php?f=104&t=5222" onclick="window.open(this.href);return false;

На този номер ме научи Невен. Пише го в някои книги, но той ме убеди, че проверката на качествения фактор на колебателната система баланс-спирала е критично важен за работата на механизма. Напълно е възможно такъв тест да се прескочи, но тогава добрия резултат става лотария - може да стане, а много вероятно да не се получи добър ход.
Та така - слагаме само баланса на място - на голо е лесно



Отклоняме го с клечка на 180° и броим колебанията до спиране. В различни положения - нагоре и надолу с цифера (двете хоризонтални) и поне в две вертикални. Добре е да направи 100+ колебания в хоризонталните 70+ във вертикалните положения. Този направи с 30 повече: 130+ и 100+.
Преди две години се радвах на 70 за такава машина, сега и на дамски се получават повече. Не съм сменял маслото, нито разтворителите. Просто почнах да надобрявам. След поне стотина механизма е нормално Рязко подобрение се получи, когато почнах да правя малки машини - идеята е на Омегата. След 1509 този Полет си е направо будилник

Отплеснах се. Тук е време да се проверят луфтовете. Пак с броя на колебанията.



След като сме се убедили, че балансът се колебае дълго и затихва плавно.
Търсим положението на импулсния камък. Той трябва да е на линията, свързваща камъните на анкерната вилка и анкерното колело и минаваща през оста на баланса.
Лошото е, че линията е въображаема. Поне ако си с лупа



Проверка на взаимодействието на баланса с анкерната вилка.

Колебанията не са 100, ама затихването да е плавно.

ПС: Това вероятно ще е тема на отделна тема
За настоящето изложение тук трябва само да се каже, че балансът и евентуално монтираната анкерна вилка след проверката се свалят от платината. Мостът на анкерната вилка заедно с вилката отива в чист бензин, а балансът - някъде на сухо и чисто.

И чак оттук започва сглобяването

Ето първата порция части, които окончателно ще отидат на местата си:



Отляво надясно:
Коронка с ремонтоар, пружинка, още една плоска пружинка-мост, винт, лост за превключване, колело с наклонени зъби, тираж, тиражна плочка, зъбна муфа (буренце).
Частите са чисти и сухи.
По време на сглобяването те се смазват.
Аз ползвам два вида смазка: масло за скоростни кутии и фина грес, черна на цвят.
Цветът нарочно е черен, та да се вижда. И ако се прекали с количеството, да бие на очи.
След смазването гледам черно да няма

Ето я греста с маслодозировката. Това е отвертка 0.5 mm, с която в този механизъм няма какво да отвивам




Сглобяването почва с нанасяне на микрокупчинки грес на наклонените зъби на колелото. Тук греста хем е смазка, хем лепило:



Вижте, как се държи и не пада

Идва ред на ремонтоара.


Смазват се с грес: квадрата на ремонтоара, цапфата му (пишльока накрая), канавката в ремонтоара, по която се плъзга тиража. На снимката е смазано. С черна грес

След това аз поставям платината на нещо равно и повдигнато, без да я затягам. И слагам двете залепени колелета на място:



И намушквам в платината ремонтоара. През колелетата



Идва ред на пружинката. Това е една от причините за избора на 2609.Н за начинаещи. Тази пружинка по-малко хвърчи. Както стои на хартията:



така трябва да легне на мястото си в механизма. Готово:



Още една възможна грешка е слагането на лостчето за превключване на буренцето обратно.
Ето тази страна, с извивката, ляга в канала на буренцето.




Извивката в профил:



И лостчето е на мястото си.



Само дето извивката не е в канавката на буренцето и лостчето лежи върху пружината. И за да не се лази под масата с магнит половин час, има стратегия и тактика. Тактиката е да се осигуряват пружинката и лостчето от изхвръкване:


А стратегията е да имаш резервна пружинка. В резервни механизми
Защо начинаещите сглобяват повече време от болните от ЧБ в остра форма?
Не само за това, че стискат пинсетите и частите хвърчат! При всеки могат да хвръкнат, и при майстор с 30 години стаж!
Ама ако нещо от този механизъм беше хвръкнало, щях да го търся не повече от пет минути. Ако се намери, добре. Ако не - вадя друго от кутията с надпис Полет 26хх.Н, 2Н.

Капка масло на оста и на мястото, където трие пружинката в лостчето:



И слагам на място тиража. Него няма как да го объркам:



И затварям всичко това с плоската пружина-мост:



Остава да се намести чопчето на тиража в тиражната плочка:



И първия окончателно сглобен възел може да се пробва. Издърпването и прибирането на коронката трябва да води до преместване на буренцето по квадрата на ремонтоара с отчетливо фиксиране в крайните положения. Освен това въртенето на коронката обратно на часовниковата стрелка в положение навиване трябва да води до прещракване на буренцето, ако се задържи колелото с наклонените зъби.
Остава да се досмаже този възел. Мястото, в което прещраква тиража в тиражната плочка, се маже с малко грес. И малко смазка - в канавката на буренцето. И като сме хванали маслодозировката, е редно да смажем и централния камък:



Идва ред на следващата порция части:



Платината се обръща и централното колело се слага на място:



Смазва се камъка в моста на централното колело:


и мостът се затваря:

Лесно е, да бяха всички такива, с по една цапфа

Следва последна проверка на чистотата на карамфила. Той е киснат, плакнат и мит, ама проверката си е проверка. Като в казармата:


Клечката трябва да излезе чиста. Умишлено не коментирам "щипането" на карамфила. За първи механизъм сме взели такъв, който още преди разглобяване върви някак си и се сверява. Значи карамфилът му не е клеясал и не е хлабав.

Преди поставянето на карамфила се смазва оста на централното колело в района, в който трие карамфила. Ако не се смаже, ще хвърчат стружки и или ще заклини, или ще се разхлаби. И часовникът ще спре:




Следва запресоването на карамфила. Тук има много варианти на действие. По правилата е въобще без мост на централното колело. Но на този механизъм камъкът е наравно с външната плоскост на моста и вероятността да се избута с колелото не е голяма. Поне на мен не ми се е случвало. Затова мостът на централното колело се опира в твърдо, на оста се нанизва карамфила, с по-ячката от двете пинсети карамфилът се натиска по периферията:



и той си щраква на мястото. Нарочно се слага преди векселното колело, щото ако то е на мястото си, може да изкривим или счупим някой зъб. Карамфилът е от закалена стомана, а векселното колело - от месинг, и стават инфекции.

След щракнатия карамфил остана детска работа. Следващата порция части:




Колелетата се нареждат лесно и еднозначно. Едното от малките е по-високо, ама ако се разменят, мостът няма да може да се затвори ;) Смазват се осите на колелетата и една капка масло се капва на пръстенчето под векселното колело.



И накрая се пробва, какво е станало. С клечка се блокира централното колело и коронката в положение сверяване се върти напред-назад. Не трябва нито да е хлабаво, нито стегнато, нито да има тласъци и заклинвания. Ако има такива работи, разглобяване и оглед, докато е време.




Лично на мен ремонтоарния механизъм ми е най-гаден за сглобяване. Другите възли ги оправям по-лесно

Разбира се, има съблазън този механизъм въобще да не се разглобява, ама вие кажете Vade retro, Satana!

Идва ред на колелетата. На зъбните колелета. На френски така се казват - angrenage. Означава зъбна предавка и се чете ангрьонаж... по-точно [ɑ̃ɡʁəˈnaʒ], ама на български се казва ангренаж. И на руски На английски е иначе - wheel train, или само train.
Помним, че централното колело е на мястото си.
Останалите се казват както следва:



Най-вляво е анкерното колело, най-отзад (с дългата ос) е секундното, а най-вдясно - посредното.
Това са те, четирите колелета на часовниковия механизъм, по направление на предаване на момента: централно, посредно, секундно и анкерно.

Изходно положение за сглобяване: чисти и здрави колелета: зъбите на таблите и пиньоните нямат побитости, изкривявания и износвания. Шийките (цапфите), които влизат в рубините са цели и прави. Цапфата на секундното колело, на която се набива секундната стрелка, също.
Ако това не е така, трябва да се сменят. Първи път ни е!
За камъните се отнася същото. Да са чисти, цели и на местата си!
Това се проверява със силна лупа, на ярко осветление. Зъб по зъб! Иначе ще се чудим, откъде ни е дошъл клин в колелетата. Даже прашинка ще ги заклини. Косъмче и власинка - също. Луфтът в зъбните предавки го има (иначе те няма да могат да работят), но той е малък.

Абе стига агитации! Ако не вярвате, пробвайте да сглобите мръсен ангренаж, и ще видите, какво става.

Следващата операция е нареждане на колелетата. За удобство платината се затяга в държач. Ако нямате държач - твърда дъсчица с отвор, през която да премине карамфила.



Анкерното колело с долната цапфа е в камъка си. Поставя се с пинсета, намества се нежно. Когато цапфата влезе в рубина, се усеща.

Посредното колело на този механизъм е от другата страна на анкерното. Въпрос на компоновка. Ракета 2609 (Россия, Балтика) е със същата кинематична схема, но посредното колело е близо до анкерното. Няма особена разлика и в сглобяването, и във вървежа. Щом всички колелета са повишаващи, фрикционът не е наврян в ангренажа и липсват цифкави секундни пиньони, машината е добра и лесна. Е, не е плоска, защото колелетата са на две нива. С цял милиметър е по-висока от плоските Това да и е кусура!

Та така, и посредното колело е на мястото си:



Остана секундното. Ама преди поставяне оста му трябва да се смаже. На мястото на удебеленията:



и да се постави на място:



Колелетата са наредени на местата им, с цапфите в долните камъни.
И се почва по-трудното за начинаещи - затваряне на моста.
Има много начини, и много различни клипове. За тази машина аз избрах методиката на Невен.

Мостът се слага на място. Целта е да не се гътне настрани някое колело. Това, че цапфите ще бъдат извън рубините, да не ви притеснява.
За да не падне, мостът се закрепва с два винта. Ама винтовете не се затягат! Завиват се само една-две витки на резбата, за да не се разбутат колелетата на вече затворения мост при неловко поставяне на винта на мястото.

Ето го изходното положение:




След това механизма заедно с държача се хваща. Не с пинсета, а с дебели пръсти. Нежно! НЕЖНО!!! Помнете, че цапфите са по една десета и се чупят с погед накриво!
И косматата лапа с механизма в нея се накланя така, че да се видят добре криво стоящите колелета. Тук добре се вижда, как анкерното колело е кривнато наляво:



С клечка му се помага да си влезе в камъка. И на посредното също. Секундното няма къде да бяга и в този механизъм нацелва камъка самО, защото оста му е дълга и се намира в кухата ос на централното колело.

И по някое време пръстите-кебапчета усещат един приятен "чпок". И мостът забележимо слиза и застава на мястото си. И трите колелета са в камъните:



Това беше Остава внимателно да се завият и затегнат винтовете:


И да се пробва движението на ангренажа. Отдолу е всичко: ремонтоарен механизъм, сверяващи колелета, векселно колело и карамфил. И ако коронката се постави в положение сверяване, завъртането и ще предаде движение на централното колело, което пък ще завърти целия ангренаж:



Това е една от причините подциферблатните шукарии да се сглобяват преди ангренажа, та да помагат за контрола на лекотата на въртене. И за нагласянето на цапфите в камъните може да се помага с коронката. Ама точно на този няма нужда, и така стана. Откровено казано, на този полет мостът му хлопна при първо слагане, та се наложи за показното да го махна, да му разместя малко колелетата и да покажа, как би трябвало да се затваря мост.

Традиционно свободата на ангренажа се проверява и с крушата:



Подухването с круша на анкерното колело трябва да завърти цялата машинария.

После остана малко - последна проверка на луфтовете.
Аксиален луфт - нагоре-надолу с пинсетката. И радиален - напред-назад. Трябва да ги има и двата луфта. Ние ги проверихме още при разглобяването, ама трябва пак - за запомняне на усещанията!

Ако няма луфтове, колелетата ще заклинват. Ако луфтовете са големи - пак. Няма с какво да ги измерите тия стотни, трябва да ги усещате.

А ако нещо не е наред, то... то е тема на друга тема. Или при сглобяването сме счупили цапфа, или крив зъб, или мръсотийка, или стегнати камъни.

Ако колелетата не се въртят свободно, се проверяваме. С клечка или игла ги побутваме, проверяваме, дали заклинването е постоянно или на оборот на някое колело, пцуваме, че не сме си свършили работата на разглобяването и... се връщаме на viewtopic.php?f=104&t=5227&p=47716#p47707" onclick="window.open(this.href);return false;
Ако не е мръсотия, а дефект, вземаме друг механизъм. И пак отначало.

Мостът на барабана се сглобява лесно. Ако не беше една проверка и смазването, щях да го обединя с предния раздел.

Първо слагаме на място барабана с пружината, който вече е чист, смазан и затворен:



Лесно се слага, лесно се и сменя без отваряне на моста на ангренажа. Барабанът с пружината може да бъде сменен даже без да се вади машината от касата.

След това монтираме моста на барабана и го затягаме с двете винтчета.


За последен път проверяваме луфта (за запомняне на усещанията), като размърдваме оста на барабана с пинсетата. След това - капка масло на отвора, през който излиза оста на барабана (охлюва). Маслото е D5, заменител - масло за скоростни кутии.

Следва сглобяване на храповика. Още - контра, собачка.
Първо поставяме пружинката на мястото си. Правилното положение е със стърчишката нагоре
Другия край влиза в освобождението на моста. Той ще е неподвижен:



Следващия детайл е самия храповик (контра, собачка). Има два начина за слагане. Правилният е този:


Капка масло:



и завиваме винтчето:


Храповикът е сглобен.

Следва навивното колело:

На периферията - капка масло. На снимката - триъглното петънце.

След това - фигурната шайба:

И тя се маже, само една капка.

След това се завива винта с трите шлица. Той е с лява резба.




И може да се пробва, как работи храповика. В положение навиване на едната страна прещраква храповика и навивното колело се върти, а на другата - колелото с наклонените зъби на ремонтоара прещраква в буренцето. В положение сверяване нищо не се върти.

И остана последното: барабанното колело. Слага се някак си върху квадрата и с ремонтоара в положение сверяване барабанът през ангренажа се завърта до съвпадането на квадратите в колелото и на охлюва:



И колелото се закрепва с болтчето.


Следва проверка на лекотата на въртене на ангренажа. Навиваме на няколко зъба пружината. Ангренажът се засилва, развива се до спиране и малко се връща по инерция. На това аз му викам "с откат", а братята - скат. В България съм чувал от часовникари - проверка на трена. Ама кое е трен - свойството или ангренажа - кой да ти каже



Ако няма откат, значи нещо не е наред.
Или някъде неправилен луфт... това ще се хване с проба в различни положения.
Или заклинвания. Заклинванията ще доведат до въртене на тласъци: вжжж-вжжж-вжжж-вжжж... по периода на тия звуци може да се опитаме да определим, кое колело клини.
Тук е мястото да се каже, че не всички механизми се въртят с откат. Примерно 2409 се върти с откат без секунден пиньон, с него не ще. Щото има повече загуби. Но на този 2609.Н сме длъжни да постигнем откат. Иначе няма амплитуда, няма хронометър!

Следва смазката. Мажат се шест точки. Мястото, в което лагерува барабана, се маже с капка гъстичко масло. И петте камъка: отдолу анкерното и посредното колело, а отгоре - анкерно, посредно и секундно. Да не смажете камъка на анкерната вилка! В ръчните часовници той не се маже.

И пак проверка на въртенето. Пак трябва да е с откат. Ама ако на сухо е със звук вжжж-жжж-жж-ж, с постепенно и плавно затихване, то смазан трябва да е сссссс. И откатът трябва да е по-голям - за какво мазахме


За смазването трябва да има отделна тема. Тя ще е обща за всички механизми.

Остана последния и решителен възел - хода. Тук ще се види, каква сме я свършили.

Изходно положение: сглобен и смазан ангренаж, двигател и подциферблатни колелета.
Балансът ни чака на сухо с обслужени противоударни устройства и грубо настроено равновесие. Анкерната вилка с моста си се кисне в чист бензин.

Вадим анкерната вилка и я изсушаваме. С круша. И я оглеждаме със силна лупа. Трябва да няма нищо мръсно по палетите, импулсните плоскости трябва да блестят. Ако не - чистим ги. С много фина четка, с подострена и навлажнена в бензин клечка, и след това - пак в бензина.

И хващаме анкерната вилка с пинсетата, и почваме да търсим отражение на лампата в импулсната плоскост на едната палета. Целта е да видим отблясък. Върхът на палетата да светне в бяло. И на това бяло капваме капка масло с най-малката маслодозировка (при мен игла < 0.5 милиметра).



Смазваме по същия начин и другия палет:

Това е най-сериозния компромис от правилния начин на мазане в темата. Използването на масло за шевни машини и за скоростни кутии вместо Мьобиус е по-малък компромис!
Правилно се маже, когато вилката е на мястото си, през специално пробитите отвори в платината. Ама... ама за първи път е трудно! Аз така съм изкъртвал палет. А ако оклепем вилката и анкерното колело с масло, следва разглобяване, миене и нов опит за смазване.




В часовникарството се смята, че и малко масло, и много масло е зле. Трябва да е колкото трябва. Но по-добре по-малко Затова препоръчвам такъв начин на смазване.
И да ви кажа, с течение на времето при мен той стана основен. Даже съм пробвал един и същ механизъм с несмазани палети, със смазани извън механизма и с правилно смазани. Е, с несмазани няма амплитуда, ама в другите два случая е еднаква. А в края на крайщата - практиката е критерий на истината.
Много се чудех, дали въобще да препоръчам смазване на анкерната вилка, ама накрая реших да е смазана. Може да не е по най-добрия начин, но да е смазана. Щото това ни е пръв механизъм, и както почнем, така ще караме натам

След смазване анкерната вилка се слага на място. Така, както слагахме колелетата - с цапфата в долния камък. Само че цапфата на анкерната вилка е по-тънка... добре, че е сама в моста ;) Ето го правилното положение преди затваряне:



Опашката на вилката е повдигната, а палетите са в плоскостта на анкерното колело.

Следва затваряне на моста. Никакви пръсти тук, само с докосване на пинсета или с клечка. Мърда се малко моста, малко опашката на вилката и като се убедим, че вилката се движи свободно от упор до упор (при това анкерното колело малко се завърта напред-назад), леееекичко натискаме с пинсета до затваряне на моста, докато той легне на монтажните щифтове. Добре, че ги има, на някои мостове щифтовете са обединени с отворите за винтчетата. Още една причина този механизъм да е лесен: анкерния мост се затваря лесно.



Мостът е на място. Време е да се поставят и затегнат винтчетата. Затягането става на етапи, и постоянно се пробва, дали анкерната вилка се движи свободно:



Правилото е: затягане само на свободно движещ се детайл (колело, вилка, баланс). Иначе се стига до търсене на донор.

След като мостът се затегне до край, се проверява отскокът и притеглянето на вилката. По всички 15 зъба на анкерното колело. Това става, като се навие пружината на един оборот и малко (на ъгъл, по-малък от ъгъла на покоя) се помръдне анкерната вилка. Като се пусне, тя трябва да се върне обратно. Това е притегляне. А ако се отклони повече, да отскочи с ряз на отсрещния упор. Това е отскока. Отскокът дава импулс на баланса. Балансът с импулсния камък отключва анкерната вилка, а тя после го настига и го удря. Два пъти за период, напред и назад.



Идва моментът на истината. Всичко е чисто и смазано, правилно сглобено, лекия ход на ангренажа и правилната работа на анкерния механизъм е проверен:



и остана последната операция. Тя трябва да се прави с кеф и чувство за идващи една-две бири

Така:



Възелът на баланса се хваща с пинсета и се провесва над мястото, в което ще легне.
Вилката е вдясно от равновесното положение, значи и импулсния камък трябва да е завъртян по-вдясно.

Горе-долу е на мястото си:



ама оста не е в камъка на платината. Помагаме с клатене. Като усетим, че е влязла, остава да завъртим с другата ръка (с която снимам!) държача с механизма на обратно:



и да положим моста на мястото му. След това следва наместване на горния камък. При мен влезе сам, ама някой път иска помощ.

Ако щифтът е стегнат, доста потене пада преди затваряне на моста.



Ако всичко е направено правилно, машината тръгва. Ако не, помагаме и с побутване на баланса:



Да не забравим за "допуска" Тази пластинка трябва да се вмъкне между моста и платината, преди да се затегне винтчето. Нейното наличие, отсъствие и дебелина вече сме определили на пробата на баланса за 100 колебания, тук трябва само да не я забравим и да не я объркаме с по-дебела/по-тънка.

Вмъкнахме я в процепа между моста и платината:



Балансът се клати! Щом машината работи, всичко правим правилно!

И затягянето на последния винт е на етапи. Щом цъка, значи не чупим и не кривим нищо:



Урраааа! Направихме я! Сами! Без да я носим на часовникар! Цъка! Работи!
icon_clap icon_clap icon_clap icon_clap

Време е да вземем писалката и да засечем, как върви:




Тук съм записал амплитудата в процеса на навиване на пружината. Настройката на механизма е тема на друга тема.

А сега е време за бира:

Щом като механизма цъка и работи на добра амплитуда, няма какво да прави извън касата. По-нататъшната настройка може да стане и само с отворен капак. Така че як гълток бира, и се заемаме с малкото останало, да не се загуби някоя стрелка, че тя е по-ценна от здрав баланс!

Тук няма нужда от особени пояснения, само едно предупреждение: счупен баланс се намира по-лесно от нов цифер!





















ПС: Проба за редактиране.
ППС: Май съм готов. С 10 дни след строка :(