Още преди няколко години открих истинската си любов на тема часовници - първо си мислех, че са механичните ръчни, но ми запарва под каишката и не мога да ги изтърпя, после си мислех, че са джобните (нашите ми подариха за един рожден ден преди 10-12 години един от магазина чисто нов с отваряемо капаче, тоест джобен, май е руски), но след като го изтървах два пъти на земята и ми стана жал, защото след изтърването почна да се мести като го накланям в различни посоки онова колелце, дето по принцип се върти наляво-надясно, а на него е надяната една много тънка, лентовидна ламаринка, навита като на руло. Преди 15 години си бях намерил пред нас една миниатюрна отвертка, зелена, дълга 3-4 см (приемам я като нещо лично, защото и 5 стотинки не струва, но понеже я бях намерил още в детска възраст и си има друга, сантиментална стойност за мен (каквато има и часовникът от снимките по-долу) - е, понякога я ползвам и по предназначение), та само с нея успявам да развия големите винтове отгоре, но вътре не знам как да се оправя. Някой път може да пробвам да се правя на часовникар.
Преди няколко години (когато още бях млад и зелен студент 1-2 курс
) се, нещо като, заиграх с, но не беше точно като детска игра, наистина искаше ми се да подкарам този часовник отново да работи.
Изкопах го отнякъде, най-вероятно е било от килера.
(за последно го бях виждал 10-12 години преди това, когато бях във 2-3 клас). Тогава беше окачен на един винт с дюбел, но нашите още тогава, в един прекрасен ден, правиха разместване на мебелите и голямата секция трябваше да застане на стената с дюбела и винта. Съответно, това изпрати тогава часовника в килера. 
Още тогава усещах някакво особено чувство на удоволствие и детска радост, когато го гледах как работи.Та да се върна напред във времето в 1-2 курс в ТУ - Варна.
Не само, защото има 3 струни отзад, които бият приятно и мелодично на часа и на 30-та минута, ами и защото тъкмо в този момент установих, че си падам най-много именно по стари, стенни часовници. Впоследствие заобичах още повече тези с шишарките и гирляндите/синджирите и ми се прииска да имам такъв в спалнята и/или дневната. Те са ми още по-симпатични.Та, този му навих пружината на стрелките и се почнаха едни опити за наместване на стената. Бутам 3 милиметра, слушам 3 минути да чуя ритъма да е равномерен чу-ке-чу-ке-чу-ке. Така и не успях, докато след 3 дни опити накрая се изшаних и почнах да броя - 10 минути, 20 минути, 1 час... не спира.
Така работи няколко месеца, докато в един прекрасен ден при навиване на пружината забравих с другата ръка да го хвана за корпуса (както правих обикновено) и при навиването с ключа целият се завъртя с няколко градуса на стената. 
Айде, отиде коня у ряката, както е казал народът. . Тогава грижовно извадих механизма с циферблата, развих винтовете на това, дето махалото се закача с него и на което е закрепена пластинката с двата извити края, дето клатейки се, регулира движението на зъбното колело, чиито зъби са фабрично и специфично закривени така, все едно ги духа вятър, като лъвска грива. Другите зъбни колела са всики с "нормални" зъби. Та, оставих това колелце да се развърти яко от останалите, за да може пружината да се развърти докрай и така да го оставя на мира в килера да си почива спокоен. Така правят в Плевен с тролейбусите (виждал съм на снимки) - оставят им вдигнати точилките през нощта, за да не се уморяват пружините им. Макар че, при навита пружина, сякаш ми се струва, че умора на материала на пружината не би следвало да се случва, както е при огъване наляво и надясно в определено място от дадена алуминиева пластина, даречем.Така де, преди седмица се сетих за него, извадих го, навих и пак не ми се отдава да намеря баланса. Даже не иска да върви без махало (преди почваше няколко пъти по-бързо да тиктака). Затова огледах хубаво механизма и реших да се правя на часовникар.
Махнах внимателно стрелките, извадих металните пръчици, играещи ролята на щифтове (какво пречеше да е с винтове монтирано... , както и да е, имам клещи и отвертки, все пак). Така получих достъп до механизма откъм циферблата. Там видях, че може оста, на която е монтирана пластината с извитите краища, дето регулира движението на колелото със зъбите, дето ги духа вятъра, лееко да се повдигне. Има един нит и за него е хванато едно "рамо", в чиято дупчица е положен единият край на тази ос. Доста е здраво и за минимално регулиране трябваше да използвам внимателно сила с една от отвертките. Сглобих обратно и воала - е тоя път яко съм се изшанил, защото заспа, буквално от третото или четвъртото побутване/наместване на стената. Може би не се вижда на снимките, но седи малко ниско в стаята, защото съм го окачил на винта с дюбел, на който беше закачена една от стенните лампи, която никога не светвам и затова няма крушка. Цялата идея на това упражнение е, да облекча работата на пружината, защото така амплитудата на махалото стана видимо по-малка, но това ми беше идеята, защото така е нужна по-малко енергия да има колелцето със зъбите-лъвска грива. Все пак, баба ми е разказвала как като дете го е виждала окачен в семейната къща в Пловдив (това значи около 1940-та година). А колко преди това е бил купен - нямам идея. Та пружина на 75+ години е нормално да е "уморена" вече.
Та така, навих го в неделя, първата нощ избърза с 2 минути и половина. Развих няколко оборота на гайката на махалото. След това 5-6 дни навивам всеки път по 1/3 от оборота. Сега отново е събота срещу неделя и е вече време за навиване, но като чели вече разминаването съм го свел до няколко секунди за денонощие, което сякаш не е лошо.
А и не гоня някаква точност, защото навитостта/развитостта на пружината в хода на седмицата би трябвало също да оказва влияние. Сега спирам с регулациите, утре навивам и тъкмо през отпуската ще следя да видим.До спалнята достига част от звука на струните, но никога не ме събуждат (все още спя на отворени врати, прозорци и течение, защото е бая жега, влажна, лепкава, гадна, варненска, все още), нито пък баба ми, която спи на затворена врата. Така че камбаната също смятам да я навивам. Офф, как се отплеснах, направо не е истина, както казват в Западна България.
Та, търся си два часовника с гирлянди, шишарки, махало, единият да бъде с кукувичка, а другият може без (за спалнята
).Гледах тука едни обяви
http://www.olx.bg/ad/stenen-chasovnik-k ... 43d32d9089" onclick="window.open(this.href);return false;
http://www.olx.bg/ad/stenen-chasovnik-s ... 43d32d9089" onclick="window.open(this.href);return false;
http://auction.bg/A2657231-" onclick="window.open(this.href);return false;СТЕНЕН_ЧАСОВНИК_КУКУВИЧКА_1
http://www.olx.bg/ad/star-stenen-mayak- ... 845299bddc" onclick="window.open(this.href);return false;
Пратих им съобщения с въпроси дали има лостче за регулиране броя на биенията, ако е разцентрован (този, който съм снимал и ви показвам по-горе, дето е отпреди 1940-та има такова), питам как се регулира махалото и др. подобни. Засега никой не ме е отразил.
.В Аукцион.бг този Маяк е направо идеален, даже с това белосано и лустросано състояние даже му се губи част от старинния чар, но не е проблем. Исках и него да питам, поискаха ми да се регистрирам, регистрирах се, искат да въведа телефон, че и да го потвърдя (да ми пратят код, който да въведа). Викам "не, аз си имам принципи - лични данни в нета по разни сайтове не!". Та той отпада по тази причина.
Ох, стигнах и до въпроса си:
Разгледах раздела продава, но от първите 10 страници видях само 3-4 стенни часовника. Някой продава ли такъв като на обявите модел Маяк май се казват, с числата изписани върху тези изпъкнали кръгчета по циферблата, като питки, наредени в тавата. Или пък като от другите обяви, които съм гледал. Може и да е с римски цифри. Държа да е кръгъл циферблат с разграфени минутите по него, както е на тези от обявите, както е и на моя, който съм ви снимал.Втори въпрос: Някой може ли да каже този часовник, дето го имам при мен и съм ви снимал - каква марка е? На циферблата не пише къде е правен (може би е сделан, или пък е made (надали), или е arbeitet - също надали)? Благодаря на всички предварително!
". Хубаво го огледах, мисля че още малко натиснах, да се донамести както трябва. След това опитах да си спомня оригинално докъде беше ходовият механизъм. Пак с отвертката го върнах долу-горе на същото му място. Върнах часовника в кутията, пробвам, слушам... "Абе, къде е батко? 
