Трябва ни хубава и проста контролна везна, а тя е в ужасно състояние.
Искам да я оправя и пусна в употреба, каквато заслужава такава везна. Ако търся термини от часовниците, контролната везна в една лаборатория е главен корабен хронометър. Ама с аналогията до тук, щото съвременните електронни везни не са по-точни, а само по-бързи
Сарториуса е в такова състояние, че ме е срам да я снимам. Първо иска... абе... направо реставрация си иска!
А аз, с всичкия си акъл, щях да подходя като КИПаджия и да направя кюфте с чаркове от СССР, ПНР, Третия Райх и някакви лакове, бои, смоли, и кой знае още кво кой знае откъде.
А пък везната е горе-долу в час, въпреки че е работила повече от половин век - хиксована е през 93.
Та ако не бях дошъл на гости тук, за три дни щях да направя такъв Франкенщайн, че Менделеев с Гаус щяха да се обърнат в гробовете си.
А сега ми трябва съвет.
Везната е горе-долу такава:
само че с кръгъл вейтограф:
Между другото, и на снимката е кюфте, ама заводско. Както не може един часовник да има хем баланс, хем махало, така и една аналитична везна не може да бъде хем периодична (скалата със стрелката), хем апериодична (вейтографа, успокоителите и другите джаджи).
На мен ми изглежда, като часовник с централен и страничен секундарник, които на всичко отгоре се разминават с 17 секунди и вървят наопаки.
А на тази от ибея кобилицата е лъсната... баш като цифера на Терминатор-2:
Та ще ми трябва малко помощ. Не искам да лъскам месинг на струг и да чистя стомана с фосфорна киселина. Искам да разбера, как се прави като за музей и после да реша сам, кое е приоритет - автентичен външен вид или функционалност.
Работата хич не е срочна, така че ще може спокойно да се прави парче по парче, чарк по чарк.
Ама ще ми трябват консултации. Щото материалите са като в старите часовници - пластмаса няма ;)
везната я заеби 
