Благодаря ти Сашо. Да гледат,ама не гледат. А то, трудът по тия неща,си е наистина много,но е богоугоден,да възкръсне нещо отново в приличен вид,си е великолепно занимание.Някой път е лесно,само трансплантираш нещо някъде другаде,но в повечето случаи,търсиш машинка,профилактираш я.после стрелки спретваш,каси,търсиш цифер,стъкло,абе,пълната програма си иска време и инат.
Та да продължа с двата нови японеца.Първият го показах вече заради циферблата,касата му беше понадраскана и я пооправих без да я лъскам много,исках така да остане със стоманеният си блясък,просто подчертах ръбовете,че се бяха заоблили,и премахнах дребните драскотини.Мисля,че се "отвори" сложих му и верижка каквато намерих,че и те взеха да свършват,поне на първо време бива

,а тази с която беше като го купих,отиде при един по-нов модел от 90-те също с красив циферблат тип "хамелеон" като нов,само го финиширах с малко паста.Верижката и нея я лъснах и си допаднаха добре.

За него обаче имам въпрос,като го тествах,се оказа ,че избързва с 30-40мин. на ден.

Свалих му баланса и го вижте,не трябва ли спиралата да е захваната и на двете лостчета? И дали от това прави тези щуротии? Изглежда в много добро състояние и не ми се вярва да има друга повреда.

Следващото е едно Сейко,което обаче сейкоширах малко преди Капканчук да ми дойде на гости,той го мерна и за това реших да го покажа.За него е интересно,че съм започнал да го правя още миналата година и по непонятни причини съм го сложил в едно пликче и понеже виждате в какво състояние е бил,хич не съм и мислил какво има в пликчето.Хубаво,че мернах задният капак,че красавецът да стане,както заслужава.С оригиналното стъкло си е,което е призматично,но за моя радост,пречупванията са от вътрешната страна на стъклото,така,че успях да го полирам,барабар с касата.Красив модел,голям,от 73г.Като се гледа под ъгъл(както се вижда от едната снимка)заради призмата,иначе графитеното черно,се разлага на три сиви по интензитет нюанса и при носене и местене,ефектът е супер.
Другото което успях да събера,е един циферблат на Победа,много красив и нов който показахпреди десетина дена с механизмите дето бях купил,а него намерих,докато търся стъкло за Галата. Та получих си една каса от Алфата и си го сглобих,турих му и едно ново стъкло и заспа.Много приятен се получи и си е оригиналдъ всичко.
Следващото е един от върховете ми да направя от нищо нещо. Имах едно Сейко при частите,което си беше за кофата,че виждате в какво състояние на разложен труп има,повърхността му беше като лунен пейзаж,а и не работеше. Но пусти му инат,а нали е и Сейко,си викам,що пък да не опитам да видя кво ще стане,за кофата винаги има време.
Чудесно запазен цифер,това е нещото,което винаги ме е изумявало при тази марка,в каквото и състояние да е часовникът,в повечето случаи,циферблата е супер или с много малки забележки.Същото се отнася и за балансите им,много рядко ми е попадал Сейко със счупен баланс.И на този беше здрав. Касата я виждате в какво състояние беше,уникум,много слаба страна на марката са тези жълти каси,а тази излезе и за пръв път в моя опит,направена от някаква много мека сплав,като при някои швейцарски и руски часовници.Не може да се работи по нея,най вече от задната страна,защото под шлайфа,направо ставаше аморфна като мек восък и не я пипах там много защото имаше опасност да нараня и отворът за затваряне,белезите по лъговете които останаха,са следи които прави верижката.Механизмът,го разгледах и като ,че ли всичко му беше на място,но целият в клеясало масло и не движеше. Направих му три пъти баня,не тръгва,тогава му свалих баланса,смазах го ,а механизма го топнах в хептан за 2ч.после го издухах хубаво с крушата,нанизах му баланса и в началото неуверено,но после вече пъргаво заработи.Ухилих се до уши.Оттам нататък виждате какво се получи с касата,имаше такива хендеци,че нямаше как да не останът следи,но все пак го пооправих,то си беше направо едно моделиране.Стклото което беше тиха скръб,направо го строших откъм вътрешната страна с чукчето и едното от Людмилените стъкла,направо заспа отгоре му)ей за туй обичам да се запасявам)остава само да го занеса да го щракне моя доктор с пресата,че трябва да легне изцяло на уплътнението.Верижката поизносена също,но я полирах и нея и ще му я сложа после.

Отърва кофата хайванчето. Такива ми са най-драги,като старите русначета.Не съм го покрил с лак,защото ми свърши.Имах специален за метал във малки флакони които са със специално приспособление за пръскане,фино ,като аерограф,ползват го художници,аниматори т.н.Ще трябва да намеря пак,но БГ не съм срещал,този го купих преди години с едни американски грундове и патини за метал.
Такиви ми ти емоции,а утре ще ви покажа неуспешният,за съжаление опит да спретна нещо много красиво и "събирателно" като цел.