Майко мила,за малко да забравя

Днес и аз имам рожден ден

е.не точно аз,ами "Страницата на Сейкоша" навършва точно една година.Започнала с показване на лакомствата пристигнали от Людмила от Украина и набрала вече 33 страници матр'ял с 657 поста и с 15456 преглеждания

(чак сега ги видях тях) хич не е лошо като количество,колкото до качеството,аз не мога да преценя обективно,имаше и смешни и тъжни неща,имаше и благи и люти думи,имаше часовници и супа топчета,имаше неща от живота. В последно време,на няколко пъти се замислях,на този ден да сложа край и моят самурай да си направи едно хубаво сепуко

Това е както при някои писатели,когато сметнат ,че прекалено много са използвали един литературен герой,решават той да умре,подобно на Конан Дойловият Шерлок Холмс. Бях замислил и да го заменя този чепат самурай с нов литературен герой на име Анибал,не ,не е нито Анибал Лектър,нито завоевателят Анибал Картагенски,а шутът на Петър Романов ака Петър I който може да е бил и шут ,но от грозно пате,се превръща в лебед,когато цар Петър ,напук на болярите и да се изгаври с тях,го прави министър и на тоя явно не съвсем прост клоун,правнучката му ражда Александър Сергеевич Пушкин

Та имах днес разговор със Сейкоша сан, стана ми малко мъчно за този самотен "ронин" (самурай без господар) вика ми: "Дай още малко време,знаеш ли какви истории за часовници и колко саата са се събрали само за май месец и калабалък снимки,намислил съм и как да ги разкажем историите и смешни,весели и някои тъжни,обещавам повечето да са за часовници и по-малко за БГ.Мама" Замислих се и взех Соломоново решение: " Един месец - ако те одобрят оставаш,ако не - отиваш в историята и в Продавалника"

Кима с глава -" Те тука влизат няколко човека обикновено,ма то стига ,аз за тях ще пиша,достатъчни ми са" А на мене нали ми е увреден нещо мозъка и за част от секундата няколко хиляди мисли,асоциации,спомагателна памет и база данни се включват веднага и разбирам какво иска да каже...изплува една легенда която помня още от дете,за гениалният,сатанински Николо Паганини,то за него легенди много,ма една е,че когато за първи път изсвирва пред публика своите "капричии за соло цигулка" на своята легендарна Гуарниери Де Джезу,наречена "оръдието" заради силният си звук,като завършил, залата останала безмълвна,в шок. След секунди само един зрител/слушател станал прав и започнал бурно да аплодира. Николо се поклонил и се скрил зад завесите. А там организаторите, "репортери от БНТ, НТВ ,ТВ7

с микрофони и въпроси: г-н Паганини,не се ли обидихте на липсата на разбиране и аплодисменти? А той отговорил: Защо? Един човек ми изракопляска. Значи съм свирил заради него"

Италианците казват в такива случаи „Se non е vero, е ben trovato.“ – "и да не е вярно, добре е измислено."
Така,че давам карт бланш,но с уговорки на Сейкоша сан и му давам думата...........
to be continued.....