omegaqq написа:Бе и на мен вилката на анкера ми се види леко крива ....
И на мен.
Сигурно е сменяна ос на баланса, и за да осигури луфт, масторът е начукал платината под моста:
Може и затова да е изкривена вилката:
Аз бих направил следното:
1. Махам моста на анкера и самия анкер, слагам баланса и проверявам луфта с пинцет. После, ако е добре, проверявам, дали се клати свободно. При малко отклонение на свободен (хич без анкер) баланс той трябва да се клати ситно-ситно, с микроскопични колебания накрая. При по-големи отклонения трябва да се клати много пъти, ама още е рано за такъв тест, първо - равновесието!
2. Като спре да се клати, ще проверя, къде застава импулсния камък. Щото тук положението му не ми харесва:
Това е що-годе нормално положение, ако импулсния камък стои между спиците, ама той е сложен към едната спица:
и следва да е завъртян на 90 градуса, когато баланса е в положение на покой, когато нищо не го бута и подпира.
Ако равновесието на баланса е изместено с 90 градуса, такава машина ша умре, ама нема да тръгне.
Ако излезе, че балансът застава с едната спица към камъка, в който влиза оста на анкера... поне горе-долу да сочи към него, може да не е баш точно, десетина градуса няма да го съборят, само няма да тръгва сам и ще "куца" - цък-цък----цък-цък---цък-цък, като влак по стари релси
3. Ако излезе, че равновесието е горе-долу добре, вече идва време за броене: колко пъти се клати при отклоняване на 180 градуса. Ако се клати 100 пъти и повече, добре. Ако е 70...80, ще върви, ама няма да е хронометър. Ако е по-малко от 50 пъти - зле, едвам ще върви, ако въобще тръгне.
След това трябва да се провери взаимодействието на анкерната вилка с баланса, ама то иска разхвърляне на ангренажа - махане на следващия мост, с трите колелета. Поне аз така правя.
Първо слагам само анкера, анкерното колело го няма хич. И проверявам, дали вилката се движи леко. Трябва да мърда от най-малкото побутване, и даже от обръщане на машината, под собствената си тежест.
След това слагам и баланса и гледам, какво се случва с възела анкер-баланс без анкерно колело. Системата трябва да се колебае свободно - ще прави по-малко колебания, отколкото без анкер, ама не двойно-тройно по-малко. И трябва да работи във всички положения. Нагоре, надолу, настрани. Ако спира, не е добре.
И чак след този номер махам анкера и баланса, сглобявам ангренажа (като го мажа в процеса на сглобяване) и проверявам "трена" - с клечка, с круша, от ремонтоара, от малко навиване на пружината - както дойде.
След това - анкерът на място и оценям притяжката по всичките зъби (досега само с 15 ми е падало анкерно колело, 18 са в Луч 3054/3055, ама де късмет ;)). Ако вилката се връща на място при малко отклонение, а при по-голямо с ряз отива до другия упор, и ако този номер го прави на всички зъби, като сложа баланса на място, машината ще тръгне, де ще ходи - аз вече всичко съм и проверил ;)
Ама това си е мой начин, който съм го изработил благодарение на форума, и сигурно не е баш правилен.
Пропуснах нарочно чистенето и мазането на опорните камъни на баланса и на анкера.
Ама май трябва за пълнота и за тях да напиша.
Ако не се разглобят камъните на баланса, и вътре има клеясала смазка, няма да се клати добре даже баланс с идеална ос и с идеални размери. Опитвал съм се да накисвам за по-дълго баланс с неразглобени камъни в хептан... абе не е много добре. Един път за проба опитах на някак си работеща машина да капна по една капка масло върху шатоните и да я оставя да върви, че вътре да проникне ново масло... нещо стана, ама тя беше противоударна, а тук няма как да капнеш. Ако смазката е клеясала, тя е залепила камъните един към друг и ги е херметизирала... Абе разглобяване си иска, ако не се клати добре баланса, ама...
Сега ми идва на акъл още една щуротия.
Значи махаш от машината всичко, дето можеш, особено барабана с пружината. Анкерната вилка - също. Ангренажа може да не го махаш. Ремонтоарния механизъм да си стои на място.
И приготвяш топла вода в някакъв съд. Топла, като за запарване на чай. След това оглеждаш работното място за източници на огън и ги махаш. Гасиш цигарата, вземаш някаква паничко-чашка, която да побере машината със сложен на място баланс, и я давих в хептана. И нагряваш на водна баня, като поклащаш отвреме-навреме баланса. Като се стопли хептана, без да вадиш машината, го оставяш да изстине. И пак повтаряш.
По такъв начин ще накараш хептана да влезе между камъните.
Другия начин е с вакуум, ама ти нямаш съдинка, която да е херметична и от която да изтеглиш въздуха със спринцовка.
Та дано така да стане работата. Ама това - в краен случай.