Първият наистина много кефи. Чудесно 3D решение в дизайна
А "буквеният" е за супер екстравагантни люде,ма аз не съм чак такъв

и ,ако говоря за някакви симпатии към подобни творения, е по-скоро емоционално и по чисто естетически причини,а когато подхождам с ума си, никога няма да призная кварцовите часовници които затриха едно изкуство просъществувало векове. Отдавна часовниците не са уред за показване на времето, а моден аксесоар и хубаво ,че все пак останаха производители които да търсят все нови и нови решения и иновации във фината механика,само дето цените им са колкото един апартамент на Витошка

Да е виждал някой от тези бижута с кварцов механизъм? Не ,че не може да се направи и уникален кварц,но не го правят,ясно защо. А и събирането на кварцови часовници,не го възприемам като колекционерство,поне не и в класическият смисъл. Това е все едно едно време като събирахме картинки от дъвки, стъклени топчета и разни други работи. За мене е едно да използваш един часовник за ежедневна употреба (и аз си ползвам по някога едно Касио или любимият Фосил, Лучи - не, той е под стъклена витрина,защото е еталон),друго е да правиш колекция,това винаги подсказва за някакъв антикварен момент. Разбира се това е условно,защото може примерно да решиш да правиш колекция от кварцетата на някоя определена марка, но тогава пак ще се наложи да задълбаеш в миналото,към изначалните модели, а не да напълниш една кутия с произведени м/у 2012 - 2015г. просто е безсмислено и въобще предметът на колекционерството е свързан по някакъв начин с историята,дали с някакво събитие,или определена епоха ,или тенденция,не е толкова важно и всеки сам избира кое да е и от тази гледна точка е доста непонятно да колекционираш съвремието си,това е все едно да си купиш 20 различни вратовръзки, или колани и за това пак опираме до аксесоарността в която са се превърнали часовниците,а не тръпката да вземеш нещо старо,да го разчовъркаш,да го върнеш към живот,да го туриш на ухото си и да го слушаш как цъка радостно...ма...му това си е за мене кефа, но всеки сам си решава,лично аз претърпях доста метаморфози в щенията си,но все пак останах верен на основното.
Темата е безкрайна и може да се говори много как технологиите, а вече и 3D принтирането,погребват малко по малко ръчният труд, изчезват старите занаяти и умения, а новите продукти,въпреки огромното си разнообразие, всъщност са еднакви и от там безлични и производителите вече се чудят какво да измислят за да ни "хванат" окото. За това все още и простичките неща направени с душа и човешки ръце, се ценят,хората го усещат със сърцето си.
Малко нихилистично звуча,ма остарях и взех да ставам сантиментален
П.П. Тошко извинявай ,че ти оспамих темата,ма в контекст някакъв е, а и трябва да ти повдигнем и рейтинга на страницата с повече постове, все пак ти е прощъпулник още
П.П.П. Всичко по-горе написано, си е само мое лично виждане и няма никаква друга определена стойност за меродавност.
